Различното пространство

Във въвеждащите думи към книгата една от съставителките Десислава Гаврилова казва, че това не е книга за участвалите в живите дебати на Червената къща, а е по-скоро книга за потенциалните участници, за тези, които ще се заинтересуват от случвалото се там и ще опитат да го превърнат в свой по-нататъшен опит и стил.
Бих добавила, че това е книга, отворена към всички, които искат да изпробват възможността да пребивават в публични пространства, доста по-различни от традиционните. Защото пространството, което осигурява "Червената къща", е пространство на мислещите. На хората, които не се страхуват да бъдат различни, които задават въпроси и си задават въпроси. На хората, на които таблоидите и жълтите списания няма какво да им предложат, които не се задоволяват с полуистини, които не се чувстват ограничени, бидейки жители на едно конкретно място. Защото разсъждават не във философията на корените, а на краката, както би казал Антонио Табуки. Защото са пътници, номади. Защото за тях са важни и теми, които няма как да бъдат теми, интригуващи обществото - от въпроса за генномодифицираните организми до културната стратегия на Лондон, например. За тези хора българското отдавна се е разтворило и те го мислят само като част от западното.
Патосът тук не е нарочен. Просто сведеното до битовото и твърде много опростачено българско ежедневие се нуждае от подобни луксозни и в същото време демократични територии. Луксозни, защото пак ще подчертая, са територии на мисленето. А демократични, защото те не затварят входове; включват, а не изключват. Просто разчитат на говоренето, на диалога, на спора, който завършва в някакво придвижване.
Нещо повече, територии като Червената къща набавят смисъл и провокират интерес сред традиционно считаното за апатично и "изпуснато" младо поколение. Защото, пак ще повторя, когато се разчита на свободата и мисленето, а не се налагат готови истини, шансовете да се случат общности са много по-големи. Настоящата книга е книгата на една вече доста голяма общност, култивирана чрез усилията на екипа на Червената къща. Затова и Десислава Гаврилова е права, но не докрай, когато казва, че "Думи срещу думи" не е за самите участници, а за евентуалните следващи. Тя е и за едните, и за другите, доколкото припомня общата принадлежност, доколкото настоява върху нуждата да се отстоява извоюваното и доколкото е обещание за бъдеща заедност. Колкото до самата книга, противопоставяйки се на таблоидната култура и заличения и клиширан разговор в обществото, тя показва как за актуалното може да се говори смислено, как актуалното може да се насити с екзистенциалност, как има смисъл да се говори и да се казват неща. Защото чуваемост се постига само ако говорителите удържат смисъл и действие, а не задълбочават зева между думите и нещата, както е станало практика в говоренето на политици и журналисти. Затова и "Думи срещу думи" успява да обгледа дебатите на деня, да влезе в теми, като национализма, глобализацията, новите социални неравенства, реставрацията на социализма, но да влезе не през заклинания и слаба публицистика, а през същностно говорене, което събира българската и европейската гледна точка и мотивира позиции.
Накратко, може да се твърди, че записаните дебати на Червената къща демонстрират няколко култури - на модулната идентичност, на свободата и на дебата, при който освен отстояване на собствена позиция, има и култура на преговарянето и на консенсуса.

Амелия Личева

Бел. ред. Редакцията се присъединява към всичко казано от Амелия Личева за значението на Червената къща като уникално пространство за смислени дебати. Нещо повече, "Култура" благодари на авторките на сборника, че за заглавие на книгата си са избрали дългогодишна рубрика на вестника.






Думи
с/у думи



Думи срещу думи. Дебати на Червената къща.
Съст. Десислава Гаврилова и Ирина Недева.
Изд. Сема РШ,
С. 2004