За просветата, образованието и културата
Как се възпитава любов към родината? С париотични лозунги "Да обичаме майката-Родина"?
Как се възпитава вкус към четене? С призиви "Чети, то сляпото окато прави!" и със задължителни "за прочит" през лятото книги?
Любовта към Родината, вкусът към четене и въобще всичко, което възпитаваме у ученика, не се заражда и оформя чрез лозунги. То се просмуква в него от средата му, той го попива през средствата, с които му влияем (и които са съобщенията)...
Във Франция съществуват специални програми за приобщаване на учениците към книгата, изработени съвместно от Министерствата на културата и на образованието, които ангажират държава, местна власт, училища и издателства в стремежа младите да развият вкус към четенето на книги. Тези програми имат за цел да променят (поне малко) средата на ученика. Сега е наред пресата.
Френското министерство на културата е поръчало доклад, който да отговори на въпроса какво да се направи, та четенето на ежедневната преса да стане нещо обичайно за младите. Докладът, с чиито изводи министерството изглежда склонно да се съгласи, между другото съдържа следните предложения:
Да се предложи на всеки младеж, навършил пълнолетие, двумесечен безплатен абонамент за ежедневник за обща информация по негово желание. Мярката ще трябва да се прилага поне една година (ако е приложена за 2004 г., тя ще засегне 780 000 лица). Държавата ще се нагърби с пощенските разходи (между 0.4 и 1.8 милиона евро). Издателите ще дават вестниците си на намалени (до 50%) цени. Но пък броят на абонаментите ще се включва в официално заявените тиражи с всички произтичащи ползи за издателите.
Друга идея е вестниците да се използват в учебния процес. На всяка паралелка да се предоставят годишно по 40 евро, с които да се купуват заглавия, по които да се работи. Освен това се предлага да се отворят платените архиви на вестниците в Интернет за всички студенти, които се включват в Мрежата от университетите си, като тук държавата ще плаща трафика.
Докладът предвижда и мерки за пропагандирането на ежедневниците по телевизията. Предлага се да се поощряват прегледи на печата, предназначени за младите, образователни игри, центрирани върху пресата.
Предлага се и използването на фонда "за модернизиране на печата". Създаден през 1998 година, досега той е използван предимно за обновяване на технологичната база на френските периодични издания. Една част от ресурсите му биха могли да бъдат използвани, например, за финансиране на проекти за издаване на специални приложения за младите.
"Всъщност, пише Le Monde, разпоредбите на закона за меценатството, които откриват пътища към намаляване на данъци, също биха могли да бъдат използвани за инициативи с цел да се подпомогне четенето на пресата от младите хора."
Предлагам тази информация на читателя не толкова за да види колко е различно във Франция, как държавата е ангажирана да помага и на четвъртата власт. По-важен ми се струва примерът на тяхното Министерство на културата (и на комуникацията!) да поръчва анализи и идеи за решаване на ситуации.
Пример, абсолютно неприложим в нашето М-во на к.

Христо Буцев

P.S. Как се развива мислене? Чрез принуждаване на ученика да зазубря факти и дати, за да може да попълни успешно теста? Дългогодишният спор дали целта на образованието е да създаде мислещи личности, или форматирани според стандартите на някакво временно време хора, е на път да бъде решен. На мечтаното преуспяващо общество са нужни бурмички, които точно да запълват квадратчетата в тестовете. С последното си решение за въвеждането на тестовете Министерството на просветата (бивше наименование, днес няма просвета, има образование) смело върви към времето, когато учениците ще знаят само това, което им трябва, и нищо извън него. За да бъдат щастливи.
А М-вото на к., по силата на парцелирането на властта, и да иска, не може да отвори въпрос за това, че за културата са нужни мислещи и творчески личности. Но то и не иска.
Да не говорим пък, че и не може!

Хр. Б.