Истина vs. морал
Невена Стефанова продължава да ни предлага свидетелства за човешката природа, подложена както на радикалните политически събития от ХХ век, така и на собствения си произвол.
Независимата й представа за етика е произвела достатъчно войнствена книга, избираща обидната истина пред фалшивото съгласие. Злото в развръщането на обществото (1944, 1989 еtc.) според авторката, подозираме ние, е във фаталното разцепване между лично и публично в конкретна личност, превръщащо съдбата й в морална мъгла. А "писането е начинът ми за самозащита", твърди писателката.
Чрез "Личности и съдби" Невена Стефанова пак подрива авторитети, пак разпердушинва речника на общоприетите истини, пак ги сблъсква с установения морал. В ситуации като нашата, в която рискуващата с интерпретациите на миналото независима мисъл е тревожно неприемлива, на Стефанова й се налагат и удари под пояс - и тя ги прилага, с тъга и съжаление. Жилнати обаче са популярни икони, като Блага, Радой, Фотев etc. - и вероятно заради този жест фамозната писателска "общност" или ще я обяви за предателка, или направо ще я отлъчи от собствените си илюзии... Какво по-добро признание!
Разбира се, личните истини за личности и съдби, които мемоаристката ни дарява, са по-скоро безпомощни (дали случилото се с нас е непоправимо, дали истината спря да разтваря хоризонти?!), но това не снишава благородната им смелост. Не променя и факта, че много от тези твърде резки твърдения са пропити с обич и прошка. На почтената възраст, на каквото е несравнимата Невена Стефанова, почтеният човек губи само оковите си. С "Личности и съдби" уважаваната авторка на "Култура" е безхитростно свободна.

М.Б.