Рецензия за стол и актьори
В събота (2 октомври) българският режисьор Стефан Москов имаше поредната си германска премиера. В камерната зала на театъра в Дармщад, в присъствието включително и на кмета, беше представен спектакъл по мотиви от "Кралят-елен" от Карло Гоци.
Теди Москов има уникалния талант да изобразява хора чрез вещи и вещи чрез хора. За целта, естествено, му трябват подходящи вещи и подходящи хора. В постановката по "Кралят-елен" няма нито особено много вещи, нито чак толкова подходящи хора. Въпреки това спектакълът стана, публиката през цялото време се смееше така, както обикновено зрителите по цял свят се смеят на каскадите от хрумвания у Теди Москов, а аплодисментите в края бяха дълги и от сърце. По въпроса за вещите, почти единственият материал, изплозван от сценографа Леонард Моис-Капон, беше хартията. Това изключително пестеливо и изчистено решение е съвсем в хармония с режисьорската концепция за спектакъла: леко, ефирно, бързопреходно. Въображението на Москов и Капон съживява рамките с опъната върху тях бяла хартия, върху, зад и пред които се разиграва целият спектакъл. С няколко щриха хартията се превръща ту в женско тяло, ту в елен, ту във врата или в телевизор, а върху тези символични и буквални екрани актьорите с глави и крайници проектират образите, създадени от режисьора - както често при Теди Москов, марионетъчни, мозаечни, разпадащи се герои от комедиа дел'арте. Тъкмо тук започват (но и свършват) проблемите с тази постановка, които навярно, освен режисьора, би забелязал само добрият познавач на неговия театър. Дармщадските актьори непрекъснато се задъхват в опита си да догонят фантазията на своя режисьор, ставите им, тяхната двигателна и телесна култура сякаш не са пригодени за изискванията на Москов, а от време на време като че ли и малко ги е срам да изпълняват стряскащите указания на режисьора. "Така де" сигурно си казват някои измежду тях, "ние сме възрастни и сериозни хора, с трудови договори и синдикални права, с работно време от 9 до 17 - откъде-накъде ще трябва да се държим като маймуни, да разсмиваме публиката извън мярата на приличието и като капак на всичко - да нарушаваме трудовия кодекс?". Камен Дончев, който има нелеката съдба да се грижи за пластиката им, е направил малко чудо от този доста вдървен актьорски потенциал. Специално Герд К. Вьолфле (Панталоне и още няколко роли) очевидно няма подобни проблеми. И в този спектакъл бъка от закачки с Холивуд и с телевизията, от волни или неволни цитати по "Монти Пайтън", от комиксови сценки и, разбира се, от иронични реплики към "сериозния театър". Постановката на Теди Москов предлага нещо много освежително и леко позабравено: игра, ситуационен хумор и спонтанност. На същата вълна са и другите двама български съмишленици на режисьора: художничката по костюмите Свила Величкова и композиторът Антони Дончев.
Какво може да направи един добър режисьор с няколко актьори и един стол на сцената? В Дармщад Теди Москов показа, че може да направи претъпкан автобус, детска люлка с роднини наоколо, гондола с гондолиер, арфа с арфистка... За един обикновен стол това никак не е малко. Какво ли щеше да бъде, ако и актьорите бяха по-навити?

(Излъчено по Дойче веле)

Александър Андреев