Славка
Наскоро по Канал 1 бе излъчен покъртителен документален филм на Огнян Гелинов. "Славка" е портрет на голяма, неизвестна българска художничка, проектиран на тъмен тоталитарен фон. Роден живописец, дъщерята на Борис Денев ("единственият художник, който не се продаде на комунистите"), Славка Денева влиза с най-висок бал в Академията, но след 5 години не е допусната до защита, защото дипломната й работа "Сортиране на домати" няма "оптимистично настроение" и "не изразява радостта от резултатите на труда"... Славка отказва да прерисува работата си и напуска. Никога не се дипломира. Започва тежък, вглъбен и отдаден на изкуството живот, стоически извисен. Единствено убежище й става живописването - прави "не красиви картини или майсторски" (Светлин Русев), а такива, в които разкрива самата същина на нещата, биографията, душата им. Безпогрешното съчетание на тонове и богатият колорит с прецизно изпълнение на детайла а ла поантилистите са в основата на самобитния й стил. Абсолютно неспособна да се впише в канона на соцреализма, крехката Славка изхранва родителите си, като оцветява на ръка войнишки снимки или води кръжоци в Кремиковци - докато от РК на БКП не й потърсват сметка защо в работите липсва кремиковският работник... Прави кукли, после започва прекрасен гоблен, останал незавършен. Властта й разрешава да посещава соцстрани (там за първи път получава признание), но дискретно осуетява пътуванията й на Запад - на 19 години посетила американската легация, за да разглежда албуми, и така станала "вражески контингент"... Когато през 80-те СБХ най-после организира изложба на Борис Денев, Славка получава огромна сума от продажби. Без колебание дарява парите на същия този Съюз, дълги години обричал баща й и нея самата на забрава и мизерия. Накрая завещава на СБХ цялото си имущество - картини, големия си апартамент, скици, мебели - жест на християнско опрощение, необясним за здравия разум. Славка умира тихо през 1984, а първата й самостоятелна изложба е 18 години след като напуска този свят...
Чрез филмовите образи това скромно съществуване, задвижвано от мощна творческа енергия, се превръща неусетно във величав урок по достойнство.
Режисурата на Огнян Гелинов е строга, стегната, адекватна на обекта и фактите. Семейната драма на Деневи се раздипля постепенно в спомените на множество приятели и колеги. Филмовото течение се разгръща плавно и без патетика, озлобление и арт-претенции (Валентин Ганев е великолепно попадение за пестеливия глас зад кадър). Уравновесен, изтъкан от топлотата на човешки свидетелства, документи, семейни фотографии и, разбира се, късове от пленителна с майсторството и виталността си живопис - разказът интелигентно дозира всички компоненти на документалната изразност в артистична тъкан, скрепена от необичайно силното и същевременно деликатно присъствие на героинята. Рамката на филма - зимни кадри от поклонение на софийските гробища, монтирани контрапунктно с тържеството на багрите от недовършения гоблен на Славка, е емоционално точен и философски извисяващ акцент. При Славка Денева житейският подвиг е равнопоставен с художествения. Битие и творчество са се слели и заедно надмогват времето или, както отбелязва един голям френски философ - "надживяването не е просто това, което остава, а най-интензивният живот". Същият философ споделя с горчивина "аз никога не се научих-да-живея". Славка изначално-е-знаела. Или е била принудена от времето да се научи. Днес в ерата на Азис е жизненоважно да се показват други възможни животи, друга философия, други ценности. На консумацията да се противопостави изстрадването. На кича - творчеството. Освен правдив портрет на художник и време, "Славка" на Огнян Гелинов е малко, но героично усилие да се възпре пошлостта. Може би обречено, но струващо си да се прави, отново и отново.

Боряна Матеева