Критичният Венев
По случай 100-годишнината от рождението на Стоян Венев на 23 септември в залите на художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил беше открита голяма изложба. Над 100 картини от различните му творчески периоди, събрани от шестнайсет галерии в страната, ще бъдат изложени пред кюстендилската публика в продължение на месец и половина. През ноември изложбата ще бъде показана и в галерията на ул. "Шипка" 6 в София.
Стоян Венев е роден на 21 септември 1904 в кюстендилското село Скриняно. Едва 17-годишен той отпечатва първата си карикатура "Празник на цветята" в един от най-прогресивните по онова време у нас вестници "Червен смях". През 1931 завършва живопис в Художествената академия в София при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов. След дипломирането си започва работа като художник в Министерството на народното здраве, но се изявява и на свободна практика. От 1944 става редактор на вестниците "Работническо дело" и "Отечествен фронт", а от 1947 и на вестник "Стършел", какъвто остава до смъртта си. Изключително продуктивен, художникът прави редица самостоятелни изложби не само у нас, но и в чужбина, с което произведенията му добиват популярност и сред широката публика в Париж, Ню Йорк, Рим, Виена, Прага, Хага... Негови картини стават притежание на някои от най-големите културни институции в света - музеят "Пушкин" в Москва, галериите в Дрезден, Ленинград, Ню Йорк, Лондон, Париж...
Стоян Венев е сред най-смелите новатори в изкуството ни от периода между двете войни. Новатор, но не в смисъла на внасящ нови методи за изобразяване на натурата или нови колористични съчетания, а преди всичко с това, че "преобръща" битовия реализъм. Наследявайки от Владимир Димитров-Майстора любовта си към българското село и българското въобще, Венев рисува сватби, хора и пазари. На пръв поглед сякаш продължава традиция, установена още от Мърквичка, Вешин и Митов, но това е само привидно, защото в селото Венев вижда не идилии, а човешки драми, не живописни носии, а мизерия. Подобно на Майстора той отваря цялото си сърце за българския селянин, но подхожда към него от друга позиция. Докато Майстора възпява и увековечава красотата и благородството на българина, Венев замисля картините си на основата на мощен социален протест. Образите му не са нито съзерцателни, нито духовно спокойни, а напрегнати и динамични. Те са родени от конкретни исторически обстоятелства и като такива са носители на големи социални конфликти.
Работейки във всички жанрове на живописта и графиката (фигурални композиции, пейзажи, портрети, карикатури, илюстрации, политически рисунки и плакати), непрекъснато експериментирайки с техническите средства (от щриховата рисунка преминава към живописния полутон, от туша и акварела към пастела, прави монотипии и литографии), водещото за Венев винаги е едно - да намери общ език с максимален брой зрители. Защото личната му позиция е категорична - изкуството е средство за общуване с хората, начин за своеобразна естетическа и социално-етична намеса в живота им. Той никога не се страхува да бъде ясен, напротив - съзнателно търси онази пределна простота на изказа, при която всичко е разбираемо, без да е елементарно. А това го може само големият художник.

Десислава Георгиева