Двайсет и четири часа (без) Фуко

Нека започнем с това, че Томас Хиршхорн вече е произвел и други "паметници", посветени на велики философи - Дельоз (Авиньон, 2001), Батай (Документа в Касел, 2002). По повод двайсетгодишнината от смъртта на Фуко и в рамките на "бялата нощ" и на есенния фестивал в Париж ("Едно време всички нощи в Париж бяха бели" - коментира мрачно художникът Жоел Рабиновиц), Хиршхорн реализира "инсталация", която включва 24-часово неспирно четене на текстове, посветени на философа - без модератор, без идея за дискусия, на фона на многократно тиражирани портрети на Фуко и фотоси на голи красавци с хиперболични органи. Докато Ален Броса ("Плебс, политика и събитие"), Рогозински ("Фуко и неговия (не)прочит на Арто") Шантал Муф ("Политика и агон"), Кристина фон Браун ("Истерията на знаците"), Аленка Зупанчич ("Наслаждение ex machina") говорят, публиката - тя в началото е обезпокоително малобройна, но след това лавинообразно расте, за да се превърне към десет вечерта в истинска манифестация - непрестанно снове през залата. И има защо - през конферентната зала се минава към залата, в която можеш да гледаш Фуко на многобройни видеоекрани, или пък в другата зала, където да го слушаш със слушалки от многобройни компактдискове, или пък в още една зала, където безплатно можеш да копираш прозведенията му под лозунги, клеймящи авторското право, или най-сетне в бара, където всякакви свободи просто се леят - като се изключи, разбира се, тютюнопушенето. Все пак има я утехата, че текстовете, които се четат сред тази врява, са отпечатани (понякога в съкратен вид, понякога изцяло) в журнала на събитието. "Животът и работата (на Фуко) са произведение на изкуството... Не познавам философията на Фуко" - признава в уводната си бележка Хиршхорн с откровеност, която би стоплила сърцето на всеки спонсор - "ала виждам неговото произведение на изкуството. То ми позволява да го приближа, да не го разбирам, но да го усещам, да го виждам, да съм активен със." Очевидно той смята да е "активен със", без да разбира още мнозина други и какво, наистина, му пречи?
Отзовалите се на това събитие теоретици са или неосведомени за характера му, или твърде далече от Фуко, или и двете. Отсъствието на големи "фуковеди" се хвърля в очи. Ален Броса се е явил навярно, за да каже, преди да премине към текста си: "Фуко е несъвместим с мултипликацията... Ситуацията тук ми напомня 68-ма година, когато улиците на Париж бяха пълни с копия на Че Гевара..." - тъкмо в този момент, за радост на онези, които слушат, между редовете се провира един от многотиражните посетители с гладко избръсната глава и очила с тънки рамки. - "Налага се въпросът какви са следствията от културализацията за въздействието на философското мислене..."
Впрочем в книжарниците са се появили две нови книги на Фуко, базирани на семинарите му в Колеж дьо Франс от 1977-78 година ("Сигурност, територия, население") и 1978-1979 година ("Раждане на биополитиката"). Както и появилият се наскоро десети семинар на Лакан (отразен преди няколко броя в тази рубрика), те пораждат истинска херменевтична загадка за непресъхващите източници на словото на великите...
След края на двадесетичетирите часа седим унило в кафене. Болестта на Дерида е една от темите, но никой не подозира колко предстояща е неговата смърт. През няколко маси млад мъж пие кафе и чете нещо, което очевидно много му харесва - той подчертава, връща се назад да препрочита, прави записки в полетата, подскача на мястото си. "Какво, мислиш, чете?" - питам. "Може би Фуко?" - отговаря Аленка Зупанчич. Книгата е очевидно от философска поредица. В този момент четящият, неподозиращ нашите облози, извръща корицата на книгата към нас - Ален Бадиу, "Битие и събитие". Все пак живо е философското четене в Париж.

Миглена Николчина

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Thomas Hirschorn et al. 24H Foucault, Paris, 2004.