Зелените граждани
срещу зрялата бюрокрация
Във вторник, 5 октомври 2004, приключи първият (за 15 години демокрация) важен мач между гражданските сдружения и администрациите на Столичната община, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството при символичното отсъствие на областната управа. Срещата се проведе на територията на Съединените щати. Тя беше инспирирана, финансирана, подготвена, организирана, почерпена, съгласувана и до определен момент ръководена от Негово Превъзходителство посланик Джеймс Пардю, който за няколко месеца направи за гражданските сдружения повече, отколкото всички български власти и чуждестранни агенти направиха за 15 години. Посланикът успя да събере под общо знаме двадесетина неправителствени организации във връзка с конфликт, който засяга всеки гражданин на София, без оглед на възраст, пол, занятие и партийна ориентация - това никому досега не се беше случвало. С помощта на желязна дисциплина, наложена чрез Американската агенция за международно развитие (ААМР, каквото и да означава това) и Фондацията за развитие на местното самоуправление (ФРМС), хора-българи, несвикнали на целенасочена, продължителна и неблагодарна работа с непознати, а понякога враждебни или лесноизсулващи се контрагенти, достигнаха до потресаващо подробен, конкретен и до голяма степен юридически издържан продукт - решенията на Кръглата маса. Решенията бяха съгласувани и подкрепени от представителите на администрацията - резултат, който е неоценим, дори да остане на книга. Става дума за трийсетина конкретни формулировки, с които гражданските сдружения получават права за контрол върху администрацията, а тя от своя страна поема определени ангажименти във връзка с промяна в закони, документи, правилници и текуща практика, които да ограничат престъпленията срещу зелената система на София.
-----
В Столичния общински съвет от години съветниците научават за подготовката на важните решения непосредствено преди да гласуват становище в съответните комисии. Решенията - важни и неважни, мащабни и нищожни - се ползват с еднаква процедура и еднакво внимание от съветниците. Претоварена с дреболии, процедурата за вземане на решения в СОС е негодна да неутрализира опасните за града и социалния мир решения. По време на моето присъствие в СОС (2000 - 2003) съветниците никога не говориха помежду си (официално или не) по принцип - какво и как трябва да стане, за да бъде София по-добър град. Това не се случи никога, дори не и на семинарите, официално посветени на някаква важна тема. СОС е машина за гласуване - нищо повече. Не Съветът определя градската политика. Именно затова администрацията не служи на Плана. Планът служи на администрацията. До ден днешен в повечето случаи съветниците не знаят (а мнозина не се и интересуват) нито какви са последствията, нито какви са движещите сили на промените, настъпващи в града. Осланят се на предложенията на администрацията, взети в съответните дирекции на СО. Тоест - предоверяват се. След това с един замах узаконяват от свое име всички стари решения, примерно на главния архитект - правилни и погрешни, важни и неважни - в един миг, с вдигане на анонимни ръце, с "явно" мнозинство - като през август 2003 година. Така гражданите са изправени пред свършения и ненаказуем факт на политическата безотговорност. Кратката процедура е главната причина за намаляването на зелените площи в София. Но в решенията на СОС има и документи, които показват съвета в друга светлина. Те показват, че в работата на СОС има проблясъци на здрав смисъл. Ако те бяха водеща линия, нямаше да има нужда гражданските сдружения да предявяват искания. Сдруженията например би трябвало да са удовлетворени от решение N 117 на СОС (протокол N 60 от 12.10.2003, по докладна на съветниците Харбова и Евтимов). Там има почти всичко, до което Кръглата маса се добра година по-късно. При условие, че докладната беше влязла в сила веднага, а не като препоръка за допълнение към проекта за Общ план. Препоръките към единствения проект за Общ план не могат да го подобрят на части. Всички елементи на Общия план са свързани помежду си, всички те трябва да са плод на обща концепция, а тя - на ясни, декларирани и приети от мнозинството принципи. Проектът за Общия план на София, приет от СОС през август 2003, не бива да бъде приет от НС.
-----
Заслугата на гражданските сдружения е, че успяха да трансформират с големи усилия своя гняв на измамени и онеправдани хора в градивно поведение, което стъпка по стъпка води до по-добра градска политика и по-свястна жизнена среда. Гражданите сподавиха своето спонтанно недоволство, възникнало в отделни точки на града (от "Младост" до Суходол) поради очебийна подлост и малодушие, а вероятно и корупция, от страна на Общинския съвет и администрацията, в името на диалог със същата администрация. И стана чудо! За три работни срещи част от представителите на администрацията излязоха от надменните си роли на господари на съдбата на хората и започнаха да се изказват "като граждани", разграничавайки двете роли. Добра илюстрация, че самите те виждат поведението на администрацията като негражданско. Ако някой си даде труд да прочете подробните протоколи от работните срещи, много бързо ще си създаде представа кой кой е, какво иска, за какво се бори, какви са движещите сили, каква е истината. Инициативата на посланик Пардю създаде в чернова Зелена книга на София, с богат доказателствен, документален, снимков и публицистичен материал, който иска финансова подкрепа, за да се превърне в книжно тяло. Ще види ли Зелената книга бял свят?
В две отношения Кръглата маса претърпя провал - в представително и в медийно. Кметът Софиянски пристигна със закъснение, ръкува се под прожекторите с организаторите, 15 минути говори общи приказки за уличните дървета, които крият лампите на уличното осветление, когато пораснат, и си отиде. Не можа да поеме ангажиментите, които се искаха от него (и които неговите чиновници не поеха на предварителните срещи, защото били твърде отговорни за ранга им). Той за разлика от посланика, който седя и слуша да края, имаше важна кметска работа, по-важна от това да чуе какво мислят гражданите за неговото управление. В края на срещата се появи г-н Кисьов, председател на СОС, който пък пое ангажименти, за които очевидно не беше чувал предварително. Ако ги изпълни, ще доведе до революционни промени в работата на СОС.
Промените, които гражданите (засега на книга) извоюваха, са изцяло в областта на прозрачността и правата за достъп до информация. И то - не след свършен факт и с цената на големи усилия, а - предварителна, задължителна и регламентирана информация от страна на администрацията в полза на гражданските сдружения - за всичко, което засяга зелената система на София. Доколко ще проработи тази система зависи от Администрацията, но зависи и от Гражданите. Те сами поискаха това.
-----
Практически партньор на гражданите (плъзгав, но партньор) в диалога беше общинската администрация. Представителите на МРРБ и на МОСВ, за разлика от общинарите, съвсем не бяха в час. В работните групи те предъвкваха какво пише в законите (без коментар какво и защо става на практика) и повтаряха рефрена "било каквото било, занапред всичко ще бъде наред". И още - "дори да има кражба, тя се оправдава от пукнатините в законите. Обратно действие дори при доказано престъпление е невъзможно". Няма никакви основания да им се вярва. Кънтящо беше отсъствието на Област София. Дори при явния дублаж, излишност и синекурност на тази институция, беше редно, от приличие, хората на г-н Владимиров да вземат участие в Кръглата маса. Най-малкото да покажат, че шават. Част от решенията за прозрачност засягат тяхното навременно присъствие в комисиите на СОС. Да видим дали ще се възползват от шанса, извоюван от гражданите, да си гледат работата по-добре.
Безспорно полезна беше работата на ФРМС. Като играещ треньор Антоанета Цонева, бивш омбудсман (или омбудсуоман?) на София, направи всичко възможно Кръглата маса да завърши с резултат. Тази жена е работохолик, а има и сърце. Защо Столичната община се лиши от нея?
-----
Две думи за медийното отразяване. Първоначално гражданските сдружения бяха на мнение, че дори да не се договорят за нищо конкретно с администрацията (което обаче се случи), медиите ще отразят и прегърнат тяхната кауза (което не се случи). Въпроса на кого служат свободните български медии тук няма да разисквам, искам да спомена, че към гражданските сдружения на така наречената пресконференция нямаше нито един въпрос. По един формален въпрос, който никой не си спомня, имаше към посланик Пардю и председателя на СОС г-н Кисьов. И това беше всичко. По трите основни телевизии в новините от същия ден - нищо. В печата на другия ден - нито дума за исканията на гражданите, за постигнатия резултат, за подготовката и смисъла на американската инициатива - нищо. "Труд" на заглавна страница изнася - "Местят стадиона на ЦСКА. Феновете протестират" - уж във връзка с Кръглата маса. "24 часа" представя илюстрирана мозайка от известни факти за посегателства в зелената система в различни точки на града, но без коментар кой крив, кой прав, защо се случва и има ли лек. Репортажи от мястото на събитието. Шампион на дезинформацията и образцов манипулатор се явява г-н Петьо Блъсков в "Монитор" от 08.10. За неговия опус ще се наложи да се пише специално.
Гражданските сдружения разпространиха на кръглата маса и чрез БТА декларация, където е казано ясно и кратко за какво става дума. Нито един вестник не публикува декларацията. Нито части от нея. Нито преразказ. Повечето вестници споменават, че се искат оставки. За оставки става дума единствено в декларацията. Значи - чели са я! Но в нея има неща много по-важни от оставките на главния архитект и на заместник-кмета по екологията. Гражданите са наясно, че няма да ги получат. Но не могат да премълчат, че тези хора са вредни за обществения интерес. Както е вреден и кметът, но няма как да се иска неговата оставка от него самия. За това има избори. А оглушителното премълчаване на кметската вина от страна на медиите говори ясно на чия страна са те - медийната подкрепа влияе на изборите.
-----
Първоначалната уговорка за дневния ред между гражданите и американците предвиждаше пресконференция по обед под ръководството на посланик Пардю. Впоследствие и без да се съгласува с гражданските сдружения беше наложен от американска страна журналистът Коритаров като медиатор на цялата кръгла маса, включително на пресконференцията. Както сам каза, на своя глава, Коритаров промени дневния ред, съкрати две дискусии и половината презентация на III работна група и приключи със скандал яловата пресконференция в края на деня. Защо американците харесват този човек не е ясно. Той и на тях навреди, доколкото можа. Дни преди Кръглата маса за зелената система в София, пак той беше водил друга конференция - за състоянието на гражданските права в Чечения. Универсален тип!
-----
Гражданино читател, ако си стигнал дотук, ще получиш своя дял от истинската информация. Какво искат гражданите, какво може и трябва да стане - пише в Декларацията. Има я на сайта на БТА. Тук ще се опитам да кажа с няколко думи какво гражданите искат от властта най-синтезирано. Че искат Зелена София - е ясно. Че искат дърветата да останат, а секачите да си ходят - е справедливо и далновидно. Въпросът е - как! Гражданите искат преди всичко реституцията - законната и измислената - да спре. Да й се види краят. Да бъде поставен срок. Да спрат перманентните претенции, които уж връзват ръцете на общината да се разпорежда със своето имущество. Гражданите искат точка. Собствеността да се изясни, да се стабилизира и да престане нейното уж законно прехвърляне до пълното замитане на следите, които трансформацията на нашето в нечие оставя. След това гражданите имат четири много прости, много ясни и мотивирани претенции - те искат права, пари, персонални промени, нов план. Става дума за следното:
Гражданите да знаят предварително, както общо, така и в подробности - на точния конкретен адрес - какво Общината смята да прави, кога, с какви пари, по чие искане, в чий интерес. Искането за права кулминира в правото гражданско сдружение да бъде страна в съдебния спор за всяко конкретно решение в конкретен имот. Това свое право гражданите искат от депутатите.
Гражданите искат в разходната част на годишния общински бюджет реални пари за зелената система. През 2003 това бяха три милиона. През 2004 - два милиона лева. Лева! Това е нищо. Това е една 180-та част от бюджета. Не защото Общината е бедна, а защото общинарите са негодници. Същите общинари в същия бюджет за 2004 предвидиха за концесионерите на чистотата 72 милиона - една пета от бюджета. Тъй като зеленото и хигиената са свързани чрез здравето, гражданите искат реален баланс между двете. Откъде пари - това им е работата - да намерят. При положение, че концесионерите искат за снегопочистване 30 милиона годишно, 10 милиона за зелена система в бюджета за 2005 далеч не е много. С тях дирекция Зелена система трябва (освен да диша) да направи разсадник час по-скоро. Защото столицата София няма разсадник за дървета. Нито един! Наличните са се изпарили. Това е искане към Общинския съвет.
Трето - Стоян Янев и Милор Михайлов (заместник-кмет по екологията на София) трябва да си ходят. За доказани престъпни действия и бездействия, за слаб, никакъв и с обратен знак професионализъм, за цинизма в отношението им към гражданите и общинските съветници. Това е искане към кмета, с пълното съзнание, че да се лиши от арх. Янев е все едно да си отреже ръката.
Четвърто - проектът за Общ план на София - "Проектът Янев" (определение на кмета) е имитация. Собствените му съ-автори не крият, че нищо старо не са преосмислили и нищо ново не са взели предвид - никакви социални, обществени, административни промени. Никакви финансови, демографски, международни, транспортни, културни, имуществени промени. Никакви реални промени в реално променената, друга, за повечето хора - ужасяващо друга България. Проектът за Общия устройствен план е продължение по инерция на старите планове, от друго време, изготвени от същите хора. План на уж, с глава дълбоко заровена в пясъка, глава без лице и без име. Проектът е плод на масова безотговорност, план без принципи и философия. В плана отсъства отговорът на въпроса - какво стана. Затова няма и отговор - какво да се прави. Според проекта може да се прави всичко, което дойде наум на кмета и на мутренската олигархия. Няма спирачки. По план няма. Затова е нужен втори проект - стъпил на граждански позиции. Проект, поръчан и платен чрез гражданските сдружения. Под техен контрол и по техен авторски избор. Едва тогава може да се пристъпи към процедура за одобрение на плана-закон. Проектът, който е в Народното събрание, до момента няма алтернатива. Нарочно няма - той е творба на администрацията. Подписан е от инж. Терзиев и арх. Янев - служители на СО. Те двамата никога с никого не са се конкурирали, за да получат тази обществена поръчка - изготвянето на плана. По тяхна вина от 1990 до 1997 година по плана не е работено нищо. Проектът им е толкова лош, че трудно може да се направи по-лоша алтернатива. Искането за втори проект е отправено към българските политици - да допуснат алтернативен проект до равноправно разглеждане в Народното събрание. И е отправено към българския бизнес - да го финансира. Защото българският бизнес не по-малко от българския гражданин е заинтересован хаосът да престане. Поне почтеният бизнес е заинтересован.
-----
На кръглата маса и в дневния ред имаше прояви, сами по себе си интересни, които можеха спокойно да не се случат. Това бяха лекциите на влиятелна общинска съветничка от Будапеща - г-жа Палаи и на един многоопитен в зелените дела общински служител от Кетеринг (спътник на Дейтън) от САЩ - г-н Ролър. Те разказаха "как е при тях". Тези гости бяха опитни, приятни, полезни и остроумни - прекрасни съветници в друго време, на друго място. На Кръглата маса имаше обаче още един доклад, изготвен по американска поръчка, който не бива да бъде премълчан. Той повтаря дума в дума исканията и констатациите, направени от работните групи на гражданите и администрациите. Това, което гражданите постигнаха с пот и кръв (поради своята неопитност) за два месеца напрегната работа, много ядове, пререкания и взаимни обиди в работните групи, юристите излагат в перфектен, гладък текст, с огромна убедителност в своя доклад. Правното изследване "Съхраняване на парковете и зелените площи в София", изготвено от Хенри Майнъс, Анелия Атанасова и Евгения Дашина за Инициатива местно самоуправление на ААМР, съдържа обаче и нещо повече от критиките и претенциите на гражданите - неоспоримото доказателство, че оправданията на кмета "ние браним зелената система, съдът се разпорежда с реституцията в парковете и поради това сме безсилни" са фалшиви и безпочвени. Юристите на ААМР са изнамерили данните и са изчислили, че в Южния парк - III част (най-засегнатият от реституцията парк) със съдебни решения в полза на старите собственици са променили предназначението си едва 1,62 % от общата площ на парка. Останалите 19,17 % (една пета от парка) са трансформирани с административни актове - тоест Общината и Областната управа сами са поискали "зеленото" да престане да бъде зелено.
-----
При това положение - какво предстои? Предстои много работа - къртовска и ежедневна - за контрол върху администрацията - и "битки по пътя". А битките далеч не се очертават лесни. София има жестоки проблеми, крещяща несправедливост, прахосничество, дебелоочие и безотговорност. Всички те срещат съпротивата на крехки общности - гражданските сдружения. Към днешна дата неотложните проблеми на зелената система на София са:
Загубата на Ботаническата градина и превръщането й (по план!) в жилищен район. Сеч и строителство в местностите "Драгалевци-Киноцентъра" и "Бояна-Киноцентъра" (там престъплението изглежда безнадеждно консумирано, но самият Киноцентър все още може да се спаси като зелена зона). Състоянието в м. "Погребите", където застроените парцели по периферията наводняват гората и тя гние на воля. Незаконно строителство в парк "Гео Милев" скрива панорамата към София, сече дървета и пропада в бомбоубежищата на "Гражданска защита". Положението в "Южен парк - II част", където строителството, започнато с Бакърджиевия "Хилтън", продължава с пълна сила по бул. "Черни връх" и "Арсеналска" и е на път да изолира парка от града. Решенията за автомагистрала "Люлин", която, като се построи през Мало Бучино, ще съсипе бъдещето на последната чиста и неувредена територия около София. Става дума за защитена със закон територия! И ще отреже жк "Люлин" от Западния парк. Южният дял на южната част на Околовръстния път се превърна в стопанска зона с открит паркинг на сметовозите на "Волф", складове за дърва и строителни материали. Новата кошмарна действителност реже главния "зелен клин" от Витоша към центъра на София. "Проектът Янев" за Общия план предвижда същата съдба за остатъка от Околовръстния път - работилници, складове, паркинги, автоморги. Етцетера.
-----
В своите четири генерални искания гражданските сдружения намериха лицето си. Поводът беше Зелената система. Двигателят - посланик на чужда държава. Резултатът обаче надхвърля очакванията. Въпреки медийното затъмнение, от Кръглата маса излязоха консолидирани сдружения, които петнадесет години след началото на прехода имат ясна цел, ясна гражданска физиономия, защитими позиции, структури и лидери, концептуалисти и труженици - цялата амалгама от връзки и задължения, която прави от масите общество. Може би в мемоарите си посланик Пардю няма да пропусне своята заслуга това да се случи. Станалото показва между другото, колко малко пари и колко много здрава организация са нужни, за да проработи моделът, доказал себе си в други епохи и на други места - моделът на гражданската активност. При това положение, защо посланик Пардю в края на деня 5 октомври остана безмълвен? Защо остави г-н Коритаров да замазва постигнатото?
-----
Накрая - две думи за жълтата преса. Това са издания, които гъделичкат низките страсти на хората (завист, злорадство, похот, мнителност и най-вече - комплекс за малоценност) в името на непризнати и неблаговидни свои цели. Жертва на жълтата преса е винаги истината. "Монитор" надълго и широко обяснява американската инициатива с гузна съвест. Защото новите сгради на посолството на САЩ наистина са в територия, предназначена да влезе (някой ден) в границите на Южния парк - III част.
Но парк там никога не е имало, за разлика от реализирания парк малко по-надолу, който Общината подари на предприемачите - барабар с ценната археология вътре. Там, където е посолството, до 2002 година беше двор с военни складове и две-три дървета. Собственост на МНО - никакви реститути. И това г-н Блъсков няма как да не знае предварително, преди да пише. А ако пише, без да знае, толкова по-зле. В чия угода са инсинуациите на Блъсков става ясно от собствените му "анонимни" източници от Общината, които били "възмутени" от американската инициатива във връзка със зелената система на София. Дай Боже повече поводи за такова възмущение.
-----
И съвсем накрая - що е зелена система? Има спор. Според гражданите елемент на зелената система е всеки терен, покрит с трева, дървета и храсти. Според законите и правилниците обаче не е така. Според тях междублоковите пространства в жилищните комплекси (а те са много сериозен процент от наличната зеленина в София) не са "зелена система". Те не се броят, не се водят на отчет като "зелена система" и съответно - не се стопанисват и пазят като такава. В тях (както и в парковете) собствеността се връща в реални граници и това е въпиюща несправедливост не само спрямо непосредствените съседи в жилищните блокове, но и срещу цялото общество. Национализирали са ти нива - връщат ти междублоково пространство. Или са ти национализирали изкоп за глина, а ти връщат Южен парк. Едно към едно. Правилните бизнесмени само това чакат. Строят, бога ми, строят по-зле отвсякога. Градската градина им стана заден двор, Южният парк им става заден двор, многобройните паркчета по комплексите им стават дворове, ако не са паркинги, складове, бензиностанции. Така че, като губи природа, градът не се сдобива поне с архитектура, сдобива се с проблеми. На тази уродлива глупост, на очевадна несправедливост се гради дашната общинска политика и всички - от кмета до метача в София са наясно защо и как. Покрай "алчните реститути", които на практика се оказват далеч не толкова многобройни и алчни, Общината търгува в интерес на шепа избраници (от която общинската върхушка е част) на принципа "кон за кокошка" с безценни общински терени, много често - зелени - и това е добре да се знае и помни.
Гадовете от всички политически нюанси изтъргуваха благото на своя град, проектът за Общия план, изработен от техните прислужници, им дават още по-добри възможности да продължат по същия начин в обозримо бъдеще. Ако ги оставим.

Павел Попов