Предистория
На трети юни 2004 посланикът на САЩ в България изпраща писмо до областния управител на София Росен Владимиров, до изпълняващия длъжността кмет на София Минко Герджиков (Стефан Софиянски временно отсъства), до председателя на Столичния общински съвет Владимир Кисьов и до Стоян Янев, главен архитект на София. В писмото посланикът пише, че подкрепя исканията на десетина сдружения и инициативни комитети от София, които пледират срещу посегателствата срещу зелената система в града чрез предложения за промяна в законодателството, правилниците и административната практика. Посланикът подчертава своята лична загриженост и убеденост, че със зелената система се постъпва зле и кани получателите на писмото на среща, на който проблемът да бъде обсъден. Към писмото на посланика има две приложения, наречени искания. Едното е подписано на 15.04.2004 от "Граждани за зелена София", другото, без да има конкретен автор, поставя искания, свързани с парковете в Община Лозенец. Впоследствие гражданските сдружения и инициативни комитети от целия град се обединяват в Инициатива "Граждани за Зелена София", скрепена със съглашение за общи действия, обща декларация и общо представителство на Кръглата маса, която по замисъла на посланика на САЩ е среща между него и въпросните представители на администрацията с участието на гражданите. Писмото на посланика (страница и половина) в шест точки задава рамките на проблема, който ще бъде дискутиран и в общи линии тези рамки бяха спазени: Граници, правен статут, собственост. Частичните промени в Общия план на София. Липса на прозрачност в обсъждането на Общия план. Липса на оценка за въздействието върху околната среда при частичните изменения на плана. Нужда от законодателни промени. Мораториум върху текущото строителство в зелени територии.
Впоследствие се оказа, че рамката на посланика напълно изчерпва проблема. Внимание: още от писмото става ясно, че посланикът и гражданите поставят под един знаменател зелените площи в междублоковите пространства на комплексите заедно с общинските паркове и градини - нещо, което до момента администрацията (в унисон със законите) всячески се мъчи да избегне.
На 22 юни 2004 г-н Минко Герджиков и г-н Владимир Кисьов изпращат съвместно отговор на посланика. Отговорът пътува цяла седмица между общината и посолството. В писмото-отговор се прави подробен преглед на терминологията, действащото законодателство и историята на създаването на проекта за нов Общ план. От писмото (пет страници) трябва да стане ясно, че действията на Общината са компрометирани от несъвършено законодателство и липса на средства (а не от нещо друго). Авторите отчитат като "грешка" връщането на реституирани терени в зелената система в реални граници, а не чрез компенсация. Няма идея за решение как тази грешка трябва да бъде поправена. Казано е, че поради лошо финансово състояние на Общината, ще е необходима помощта на Държавата - да плати компенсации. Няма коментар за характера и размера на възможните компенсации. Няма обяснение, защо от 1990 до 1998 година Общината не работи нищо по проекта за Общия план, нито кой, кога и как е формулирал задачата Общ план. Каква е философията на плана и от кого е тя формулирана, от кого и кога е дискутирана самата задача (плановете не падат от небето)? Подчертано е, че проектът (в готов вид) е бил обсъждан широко и многократно, при участие на обществеността. Изказана е готовност за съвместна работа по Кръглата маса. В писмото на двамата общинари се казва, че към зелената система на София принадлежат и... т. 6. Разсадници. София вече няма разсадници - това между другото. Няма я и Ботаническата специална градина от т. 4. - четири пети от нея отгърмяха за жилищна територия - там в момента строят.
Оттук нататък ААМР в лицето на г-жа Дебра Макфарланд и г-жа Катя Алексиева взима подготовката в свои ръце. ААМР ангажира Фондация за развитие на местното самоуправление - г-жа Гинка Капитанова да "фасилитира" срещата и изработването на нейните документи. Сдруженията мобилизират своите членове и симпатизанти, които на доброволни начала поемат трите работни групи, профилирани като "устройствена", "юридическа" и "посветена на Общия план". След подготвителни и уточняващи срещи през август, представителите на администрацията и авторите на "зелената част" от проекта за плана, от една страна, и представителите на гражданските сдружения, от друга (7:7 души), провеждат десет (3 х 3 + 1 обща) работни срещи през септември, за да представят крайния резултат на 5 октомври пред високопоставените участници в кореспонденцията от юни и журналистите. Подробните протоколи от тези срещи са източник на допълнителна информация за това какво става в София. Изнесените факти са придружени с многозначителен коментар от двете страни. Тези натрупвания могат да се окажат по-полезни за един истински проект за Общ план, в сравнение с официалната среща. Тази статия всъщност е отчет какво се случи и какво не се случи на нея.