Златната ракла 2004
На 36 години и в своето 29-то издание Международният телевизионен фестивал "Златната ракла" в Пловдив би трябвало да бъде в разцвета на възможностите си. Иска ми се да вярвам, че тазгодишният е успешна генерална репетиция за следващото юбилейното издание.
До момента през 2004 г. ръководители на БНТ са били - Кирил Гоцев, Борислав Геронтиев, Емил Владков, Борислав Геронтиев и Уляна Пръмова. Веднага след завършването на фестивала последната е уволнила директора му от две години насам - Оли Груева. В края на седмицата обаче тричленен състав на ВАС е постановил връщането на Кирил Гоцев... При такава административна въртележка е изключително трудно да се върши работа. Това се отразява и върху доверието на чуждите партньори. Добре е, че в Дирекция "Международна дейност" на БНТ, която организира фестивала, има всеотдайни хора, които продължават година след година да се борят за "Златната ракла".
В никой от четирите раздела на конкурсната програма нямаше произведения, които да зашеметят с изключителните си качества. Това в някаква степен прави конкурсите по-оспорвани. Затова журитата за игрални и документални филми поделиха главната награда в съответните категории. Месец по-рано това се случи и на националния фестивал на игралния филм "Златна роза" във Варна. Може би днешният ден на киното и особено на телевизионната продукция е време на изравнените възможности и липса на много ярки творби.
В игралния конкурс се откроиха два тематична кръга. Няколко бивши социалистически страни представиха времето преди 50-те - най-тежкият период на комунистически репресии срещу хората. "Изпепеляване" (България, Станимир Трифонов) съвсем достойно се вписа в тази тенденция. Съдбата поднася тежки изпитания за италианския лекар, българската му съпруга и следователят от ДС. Времето на обърканите стойности изпепелява и тримата. С втория си игрален филм след сериала "Хайка за вълци" режисьорът демонстрира изключително добро изграждане и водене на актьорския ансамбъл, умело разказване на историята и вкус към драматични преживявания. Големият недостатък на всички наши филми в последно време е липсата на чувство за хумор. "Спасен по чудо" (Полша, реж. Януш Заорски) и "Тревога" (Унгария, реж. Роберт Колтай) показват, как сходен материал може да бъде поднесен с повече усмивки, без да се принизява съдържанието. В първия героят се опитва да издигне малка статуя на Дева Мария в знак на признателност, че му е спасила живота. Властите - от партийния секретар до свещеника - му пречат. Помага му единствено една въдворена проститутка. Във втория - добрякът учител се справя с всички официозни дивотии, които се изсипват на главата на учениците и гражданите. Той е пълна противоположност на системата и съумява да надхитри с кротост абсурдите на първомайския празник. В тази група произведения можем да поставим и "Бурни дни" (Германия, реж. Томас Фрюнонер), и "Реприз" (Русия, реж. Григори Илугдин). Всичко това идва да ни подскаже, че темата за насилието на социалистическия строй над човека не е демоде, а тепърва ще получава своята задълбочена, разнообразна и многостранна интерпретация.
Втората група филми се занимава с проблемите на тинейнджърите или с проблемните юноши и млади хора - германските "Студена пролет" (реж. Маркъс Буш) и "Дете втора употреба" (реж. Карола Хатоп), полският "Мъжки-женски" (реж. Кристина Янда) и френския "Перфектен живот" (реж. Бернар Виан). Извечните проблеми са поставени с цялата им сериозност от авторите. По-интересна е творбата на известната полска актриса Кристина Янда, особено като се има предвид, че Полша е католическа страна. Филмът не само търси баланса на чувствата между майка и дъщеря, но и поставя на разискване проблемите на хомосексуалистите. Той апелира за толерантност и разбиране.
Силно беше скандинавското участие с "Почти там" (Финландия, реж. Мати Ийас) и "Нобеловата награда на Суидънхейлм" (Швеция, реж. Бекер Карим).
Награденият "Почти там" е една арктическа комедия за луда любов. По-малкият брат е умствено изостанал. Той е като дете, макар физически да е мъж, който бленува за жени. Неговата находчивост му позволява така да обърка нещата, че брат му е затворен в болницата, а той самият с неговата кола се оказва на свобода. Неочакваните обрати на сюжета и приятното чувство за хумор правят филма интересен. Топлото, човешко отношение на авторите към героите се предава и на зрителите. Шведският филм проследява комичните неразбории в дома на задлъжнял известен учен, кредиторите му и домочадието в деня, когато му е присъдена Нобеловата награда.
Два български филма: "Другият наш възможен живот" (реж. Румяна Петкова) и "Мила от Марс" (реж. Зорница София), бяха изтеглени от фестивала. Техните продуценти и автори сякаш са прочели регламента на състезанието в последния момент. И едва тогава са открили клаузата, че наградените заглавия ще бъдат излъчени от БНТ. А те все още не са разпространени истински по кината. Продуцентите и организаторите на фестивала би трябвало да постъпват по-зряло. Едните внимателно да четат регламента, а другите да включат в него нова алинея - например: "Времето на излъчване на български продукции се договаря допълнително". Защото е крайно глупаво при намаленото национално производство да се ограничава допълнително участието на българското кино или да се включват само творби, вече преминали по екраните.
Както на "Златна роза" във Варна, така и в Пловдив не стана ясно, кой определя предложенията на БНТ за фестивалите. Уважавам правото на всеки продуцент да не представя някои от своите филми за селекция. Но когато това е най-големият продуцент в страната и произведенията са създадени с парите на данъкоплатците, механизмът трябва да е ясен и прозрачен. Тази година за "Златната ракла" не бяха предложени например "Пату" (реж. Станислава Калчева) и "Среща" (реж. Иван Трайков).
За сметка на това, и слава Богу, бе показан съвършено новият "Смисълът на живота" (реж. Красимир Крумов-Грец). Режисьорът следва линията си на отказ от усложнената изразност в първите си произведения. Филмът е почти напълно лишен от действие, но е добре напълнен с умозрителни разсъждения за смисъла на живота. Едва накрая безименната коза вдъхва живец в произведението.

Александър Янакиев