Territorio livre
Темата на 26-то Биенале в Сао Пауло беше избрана така, че широк диапазон артистични позиции да могат се чувстват комфортно в нея. Концепцията* на "Territorio Livre" ("Свободна територия") се разгръща в разнообразни посоки: тя има физико-географско, социо-политическо и естетическо измерение. Последното, разбира се, е от най-голямо значение за нас в контекста на тази изложба.

Територията на естетиката започва там, където свършва нормалният свят. Тя очертава пространство, в което реалността и въображението са в конфликт. Художниците са стражи, пазещи границата на реалността извън управлявания свят, където политиците и икономистите нямат права върху тълкуванията. Докато целият свят постоянно твърди кое на кого принадлежи, изкуството по свой начин дава яснота по въпроса за собствеността: в света на естетиката всичко принадлежи на всеки.

Това, което ни интересува в контекста на Биеналето, е как опустошаването на реалния свят и междуличностните отношения рефлектират в изкуството. Откакто произведенията са станали нещо повече от голи факти, артистичната реакция на явленията в реалността винаги ще бъде по-двусмислена и по-сложна, отколкото простият разказ. Това правило се прилага еднакво, независимо дали със средствата на фотографията или видеото например (и двете медии са много близо до реалността). Въпреки че художниците са затънали в конфликти, те не копират света, а създават свободни пространства в самата реалност. С помощта на метафори и символи те трансформират земния суров материал в ново състояние, което може да бъде изпитано от сетивата. Произведението на изкуството разкрива другия; то е алегория. Изкуството съществува отвъд причинността и не трябва да бъде затваряно в металната кутия на светски принуди.

Художниците създават свободна зона, свят, срещуположен на съществуващия: земя на празнота, тишина и почивка, където обкръжаващото ни безумие е поставено за малко в безизходица. Но същевременно това е енигматичен свят, където са кодирани потоци от образи, бликващи върху нас от дълбините на плодоносните почви на кича. Разбивайки бариерите на материалния свят, художникът става "контрабандист" на изображения между културите.

Целта на Биеналето е да представи връзките между неевропейските култури по линията Юг-Юг в допълнение към засилващия се диалог Север-Юг. Тази задача като че ли е предопределена за Биеналето, тъй като то е базирано в един от най-големите и поликултурни градове в света, където европейски, африкански, местни и азиатски елементи се смесват и влизат в плодотворни взаимоотношения.

Самата сграда на Биеналето - космополитна икона на модерната архитектура, направена от бетон, стомана и стъкло, която освен това въплъщава индустриалното наследство на града - автоматично поставя всяко произведение на изкуството в контекста на модерността и предлага идеални условия за представяне и възприемане на съвременно изкуство в пространство, еквивалентно на четири футболни игрища. Въздушният й свод и рампата, която бароково прорязва трите етажа с неудържимите си спирали, превръща пространството в привилегировано място за подобен тип събития.

Специално внимание беше посветено на разпределението в пространството. Бяха взети предвид концептуални, естетически и технически критерии. Отправната точка беше архитектурата на самата сграда, която предполага пространствено групиране по медии.
Фотографията, която дава възможност за пресечни точки и препратки към живописта, скулптурата и видеото, оформя централната връзка между другите три техники и се движи като лайтмотив през цялата експозиция.

Биеналето като извънтериториална зона

Бразилия никога не е страдала от липса на опити за създаване на свободни територии. Ние просто трябва да си припомним основаването на Бразилия, както и на самото Биенале на Сао Пауло преди близо 50 години. Те са естествени съюзници, бидейки създадени от един и същ просветлен дух, и споделят повика за промяна. И двете са замислени като източник на нови образи, прокарвайки заедно пътя на страната към модерността.

Биеналето на Сао Пауло е извънтериториална зона, където художниците издигат своите утопични построения. То е светилище, в което комерсиалните потоци от стоки пресъхват, а политическите стратегии са невалидни. Биеналето вижда себе си като убежище, където критичната маса и позитивната енергия могат да се концентрират и да се комбинират, за да създадат основополагащи формули за промяна на обществото и да отправят предизвикателства към лошите предчувствия за бъдещето на човечеството. Всяко поколение художници е призвано да направи свое изследване в тази ничия зона и да очертае нейните контури.

Изкуствата са уникални с това, че са универсален извор на знаци и архетипи, които чрез взаимния си обмен мобилизират колективната памет на човечеството. И ако художникът е контрабандист на образи, то Биеналето действа като пазар в страната на естетиката, където любопитството и жаждата да откриваш служат за паспорт, а будната мисъл осигурява входния билет за мястото, където безценни стоки се търгуват без митнически такси.

* Публикуваме кураторската концепция със съкращения.

Алфонс Хюг