Man Booker 2004
На 19-и октомври бе обявен новият носител на наградата Букър (вече наричаща се Man Booker Prize), Алън Холингхърст. Ето какво успях да разбера за него и за наградения му роман "The Line of Beauty"("Нишката на красотата"?):
Авторът вече е номиниран веднъж за същата награда - през 1994 г. за "The Folding Star" ("Сгъваемата звезда"). Според рецензиите новият му роман напомнял драматизма на Хенри Джеймс - проницателна проза, която оживява иначе тривиални детайли и им придава загадъчна значимост. Сюжетът не бил просто писателски похват, а - в духа на традициите - нюансирал класовата тематика в серия от свързани събития, които създавали усещането за една миниатюрна ценностна система. Разказва се за младия Никълъс Гест, който попада в победоносния, охолен свят на 80-те в дома на консерватора Джералд Федън. Не знам доколко е коректно да добавя, че социалният ракурс на романа се допълва и осъвременява от хомосексуалните наклонности на главния герой. В изявлението си за пресата журито нарича книгата "стилна и прецизна в жестовете си, с богати модулации на тъга и наслада". Представям ви първата страница, за да прецените сами:
Книгата на Питър Краутър за изборите вече бе в магазините. Казваше се "Лавина от гласове" и остроумният продавач от "Дилънс" беше подредил витрината като имитация на въпросното природно бедствие. Бледозлатистият образ на триумфиращата министър-председателка се спускаше към купувача в сияещо прихлъзване. Ник се спря за момент, после влезе да поразгледа. Беше срещал веднъж Питър Краутър и бе чувал да го описват като долен драскач и "язвителен анализатор": леката му усмивчица, докато разгръщаше книгата, скриваше колебанията му кой портрет е по-близо до истината. Вярно, че имаше нещо драскаческо в това бързо издаване, само два месеца след събитието; в стила му също, разбира се. Хапливостта май беше запазена за усилията на опозицията. Ник разгледа внимателно снимките, ала Джералд присъстваше само в едната: групов портрет на "101 тори в новия парламент", където бе имал благоразумието или бързината да се набута на първия ред. Усмивката, бялата яка на черната риза, бухналата кърпичка в предното джобче щяха да се обсъждат дълго след като от онези отзад останеха само забравените засмени или смръщени устни. Въпреки това в текста го споменаваха едва два пъти - като "бонвиван" и като представител на "чезнещото малцинство" консерватори, изучени, "както толкова си личи у Джералд Федън, депутата от Баруик", в частни колежи и Оксбридж. Ник сви рамене и излезе; но на улицата почувства закъснялата гордост да видиш свой познат в публикувана книга.
Същата вечер имаше среща "на сляпо" и горещият августов ден се превръщаше в мараня от нерви с бризови интерлюдии от лъстиви мечти. Срещата не бе съвсем "сляпа", само "смайващо късогледа", както бе казала Катрин Федън, като й се похвали с писмото и снимката. Май хареса вида на мъжа, който се казваше Лео и бил нейния тип; само почеркът я изправи на нокти. Беше прецизен и пламенен наведнъж. Катрин имаше книжка със заглавие "Графология: какво мисли ръката", която я предупреждаваше за човешките наклонности и потиснати страсти: ("Творец или смахнат?" "Писенце или звяр?"). "В тези огромни камшичета, скъпи" - бе казала тя - "виждам смущаващо его". Свиха устни над квадратчето евтина синя хартия за писане. "Сигурна ли си, че не значи просто силен нагон?" - беше попитал Ник. Ала тя се съмняваше. Той се вълнуваше, даже беше затрогнат да получи писмо от един непознат; инак вярно, че текстът не будеше много надежди. "Ник - ОК! Вж. писмото ти, аз съм в "Личен състав" (община Брент). Да се видим на живо, да обсъдим Интереси и Амбиции. Кажи Кога. Кажи Къде"... после огромното яростно L от "Лео" заемаше половината страница.
"

Зорница Христова