Безкрайни начала

Открай време Станислав Памукчиев преследва невидимото, впуска се в енергийните пластове на битието и дълбините на духовното. Платната му са добре познати на публиката - за едни те са непробиваема стена, която спира; за други са врата - проход към непознати измерения. Пътят, който живописецът следва, изглежда безкраен и някак безтегловен, поне ако се съди от произведенията му. Почти монотонно той показва през годините поредица от платна със сходна тоналност и пластичност. Постоянната им ахроматичност Памукчиев обяснява с материалите, които използва и натоварва със семантична сила: камък, креда, пръст, пепел, сажди, сено, клечки, восък, смоли. Първоначалната фигуралност на картините му постепенно е изместена от пълна абстрактност. От плоска, повърхността на картините му плавно се превръща в релефна - "издува" се, докато се превърне в самостоятелен триизмерен обект.
Изложбата "Начала" е мислена специално за подземното пространство на "Кръг +". Специфичните му дадености са подходяща среда за подобен тип "вглъбено" изкуство. Произведенията са потънали в полумрака на галерията и общуват деликатно със заобикалящата ги архитуктура. Платната почти се сливат със стените зад тях, по които личат следи от над 100-годишна история. В стъклени "витрини" са насипани "отломки" или са поставени самостоятелни обекти. Тези работи напомнят твърде много на археологически находки, по които все още има следи от пръст и тук-таме са проядени "от времето". В преходното пространство към залата художникът е поставил огромна "фуния"; едновременно "тунел" и тръба със странна форма. Смълчаният ансамбъл на изложбата е допълнен от тиха симфонична и етномузика.
Новият елемент в търсенията на Станислав Памукчиев е движението. В своеобразна "кинетична пластика" няколко двойки "крачета" са подредени успоредно върху летви, свързани с въжета за тавана. Дори леко раздвижване на въздушните пластове е достатъчно "вълшебните" крачета да "тръгнат". Те порят тишината с леки "стъпки" и разсейват погледа на зрителя, зареян сред платната.
Изложбата на Станислав Памукчиев е късче спокойствие сред забързаната градска суета. Произведенията, настанени сред сумрака, са врати, пред които имаш избор - да спреш или да преминеш...

Светла Петкова





Станислав Памукчиев, Начала, изложба живопис и обекти, галерия
Кръг +,
7 октомври - 7 ноември 2004.