Малката Света гора
Така Раковски нарича Сливенския балкан - Малката Света гора - заради бурния духовен (мирянски и монашески) живот, който кипи там през Българското възраждане. Така наскоро се именува и проведената в Жеравна (между 2 и 5 септември) международна научна конференция, организирана от Катедрата по кирилометодиевистика в СУ "Св. Климент Охридски" и посветена на манастирската култура не само в Сливенската Света гора, но и в други региони на православно-християнската духовна традиция.
Широката проблематика около литературата на късното българско средновековие и ранното ни възраждане призова учени слависти от различни университети, научни центрове и книжовни музеи в София, Калъмбъс, Оксфорд, Солун, Гьотеборг, Виена, Белград, Лодз, Сливен, Пловдив, Благоевград, Шумен, Котел и др. Разсъждавайки върху специализирани въпроси по история на книжовността, учените медиевисти достигнаха до идеята за "разоръжаване на историята" (из доклада на Р. Събева) от националните и идеологически вменените й доктрини в опита да се види литературата като културен посредник и да се анализира писателството като акт на сговаряне между различни общности. В този план акцентът на конференцията като че ли падна върху доклада на Предраг Матеич, ръководител на Център за средновековни славянски проучвания и на Хилендарска изследователска библиотека при Охайския университет в Калъмбъс (САЩ). По повод злощастното известие за пожара през месец март тази година в Хилендарския манастир от (голямата) Света гора Атонска се разгоря дискусия отначало върху т. нар. хилендарски въпрос, а сетне и върху несвързани с него теми - "сръбски" или "български" (за "гръцки" не става дума) е Хилендарският манастир; чии са преписите, попаднали от едно място на друго; как трябва да се съхраняват и описват занапред книжовните архиви; кои светци в контекста на Slaviae Orthodoxae могат да се нарекат Западни; каква е "сферата на влияние" между Голямата и Малката Света гора в различни места от Балканите; може ли дейността на жените ктитори да се постави в перспективата на исторически gender studies; чие е изключителното "право на достъп" до автентичните ръкописи днес; каква е ролята на компютърното писмо в книжовната история (и в науката за нея); каква е последващата литературна участ на множество исторически прототипи и сакрални персонажи от различни религиозни традиции и пр. Докладите и дискусиите върху тях бяха обединени от организаторите на конференцията Искра Христова и Маргарет Димитрова в няколко тематични кръга, засягащи въпроси около "Жеравна и жеравненци", "Света гора Атонска" и "Малката Света гора", "Ръкописи и книжовници", "Манастири и общуване", "Превод, култура, менталност", "Средновековната манастирска култура в литературата", "Котел и котленци" и др. Част от конферентните секции бяха обявени in honorem professoris Донка Петканова, Иван Добрев и Красимир Станчев в качеството им на бележити учени в областта на медиевистичната славистика, свързани професионално и лично както със съдбата на университетската катедра по кирилометодиевистика, така и с тази на "българската" Света гора.
Положителна страна на конференцията бе и опитът полезното занимание на учените да се съчетае с приятно пътуване по Светите места под формата на модерен "академически туризъм". Така конференцията, прислонена в Сливенския балкан, приключи с посещение на постоянната експозиция на художника Добри Добрев "Старият Сливен" и на изложбата "Поклонници по Светите места" в ХГ "Д. Добрович" - Сливен, където научните разговори постепенно добиха неформален оттенък. Без отговор остана само въпросът дали споделеното ex cathedra ще влезе някога в сборна книга, отразяваща стойностните разкрития в тази прекрасна "екскурзия".

Юлия Йорданова