От обноските към Балканите
- Разкажете за работата си в областта на сравнителното литературознание?
- Първо учих философия, интересувах се от литература и като германист-философ работих върху немския романтизъм. Интересувал съм се от различни литературни жанрове, най-вече от афоризма, и така чрез посредничеството на специфичните кратки форми, представящи живота в испанския кралски двор, достигнах до литературата, посветена на доброто поведение в обществото. Създадох Център за изследване на модерната и съвременна литература, в който първо развихме програмата за историята на добрите обноски в обществото и историята на етикета, проследявайки чрез нея как е еволюирала културата на общуване; после и програми, занимаващи се с културата и културната история на Испания, Полша, Англия, Италия... Изучаваме и образите, маркирани с даден тип социално поведение - образът на човека на честта, на куртизанката, дендито, и т.н.; изследваме разговора, жените, смъртта. Всичко това е част от едно по-общо изследване върху стиловете на писане за социалната комуникация, другояче казано - как хората общуват. Например разглеждаме "разходката" като акт на социална среща, който е бил много важен в миналото поради това, че е свързан с ежедневните срещи между хората; танца, пак като социална среща, баловете; напоследък работим върху темата за гостоприемството...
- Вие сте президент на Френската Асоциация за общо и сравнително литературознание...
- Тя включва 300 членове: професори, преподаватели по сравнително литературознание, докторанти, други заинтересувани... Целта й е да защитава и популяризира сравнителното литературознание, да ни представлява пред Министерството на образованието, когато става дума за различните конкурси, за назначенията в университетите. Ежегодно се организират конгреси (тази година темата беше за културните взаимодействия, а миналата - за връзките между литературата и изкуството). На всеки три месеца излиза издание с информация за публикациите, защитите на дисертации, новостите и всичко, засягащо дейностите на Асоциацията. Публикуваме и бюлетин, който дава информация по общи теми и за различни конкурси. Създадохме и интернет сайт, който все още е в процес на доизграждане. Накрая искам да отбележа, че Френската Асоциация за общо и сравнително литературознание е член на Международната Асоциация по сравнително литературознание.
- Каква е разликата в конфликта между "традиционното" и "модерното" в балканските литератури и в западноевропейските литератури?
- На Балканите конфликтът между "традиционното" и "модерното" е много по-жив и силен, отколкото в страните от Западна Европа. На полуострова все още се чувства присъствието на древни, отчетливо маркирани традиции, в силна опозиция с "модерността". От културна и историческа гледна точка традицията е много по-силна, много по-силна е и от гледна точка на идентичността, най-вече на националната идентичност. Затова и тя може да бъде ориентир за дефинирането и "картографирането" на идентичността.
- Вашето изложение на колоквиума се концентрираше върху творчеството на Исмаил Кадаре. С какво по-точно ви привлече този автор?
- Кадаре е доста известен, защото живее във Франция и пише на френски. Творчеството му е получило широка популярност, всичките му произведения са издадени на френски, а много от книгите му са издадени и в джобен формат, т.е. са лесно достъпни. Той е голям автор, който описва твърде специфични местни реалности, носещи обаче универсален дух - и именно това ме интересува (освен, разбира се, изключителното му умение да конструира сюжети). Кадаре ме интригува и защото работим върху темата за гостоприемството. Защо ли? Последният от 15-тината издадени от нас сборници съдържа близо 2000 страници и се нарича "Книга на гостоприемството", в него участваха 80 изследователи от различни страни. А в романа "Посърналият април" на Кадаре се сблъскваме с Кануна, регулиращ именно законите на гостоприемството, но и на отмъщението в албанското общество...
- Как виждате бъдещето на балканските литератури и тяхната рецепция в останалата част на Европа?
- Този въпрос се отнася до рецепцията на всички литератури. Въпрос на мода е, но зависи и от това да има популяризатори на литературата - издатели, маркетингова политика... Има прекрасни преведени книги, които не намират подходяща публика. Темите също трябва да са интригуващи.
- Значи Кадаре е успял да открие формулата на успеха?
- Със сигурност, той много добре осъществява своята автопромоция.

Въпросите зададе Фотини Христакуди


Проф. Монтандон от френския Университетски Институт и Университета в Клермон Феран е президент на Френската Асоциация за общо и сравнително литературознание.
Разговор с
проф. Ален Монтандон