Победени от сложността
на живота
- Г-жо Сюпюр, какво отключи интереса ви към българистиката, как започна всичко?
- С постъпването ми във Факултета по славистика на Букурещкия университет, специалност българска и румънска филология; със срещата ми с професорите Константин Велики, Златка Юфу, Лаура Фотиаде; с лекциите по история на литературата и фолклора, по история на изкуствата и архитектурата на Възраждането... И с историята и литературата на българската емиграция в Румъния...
Началото на научната ми дейност като българист обаче започна в Института за югоизточно-европейски изследвания на Румънската Академия, където започнах да разбирам символиката и идеите на българската история, на древната ви култура и значението им за целия югоизточно-европейски регион. Там - в течение на многогодишни изследвания - разбрах ролята на старобългарските книжовни елити за развитието на културата (особено религиозната!) на север от Дунава и дълбоко на Изток, в руското пространство. Тези елити принадлежат на първата вълна българска емиграция в румънското пространство, т.е. в края на XIV и през XV век. Симпатиите и интересът ми обаче се спряха върху втората книжовно-интелектуална българска емигрантска вълна - тази от XIX век, вълна фатално политическа. Това е не само едно от най-интересните и важни, но и от най-хубавите в морален смисъл явления, дарило на България може би най-интересните и хубави личности и създало значими интелектуално-политически общности: точно тези общности въведоха в българската културно-политическа мисъл едни от най-възвишените и благородни идеи; от тяхното културно, морално и политическо творчество и днес българската самоличност черпи своето богатство и легитимност. Тези "немили-недраги" ги обичам и днес - и продължавам да работя върху културния им пример.

- Докладът ви беше посветен на функциите и политическата мисия на интелектуалците в Югоизточна Европа през XIX век. В тази насока ли са ориентирани настоящите ви търсения?
- От години пиша върху това и започнах именно с българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. Тя ме "научи" на много неща и ми откри важната политическа роля, която е играла във великанските усилия на народите от нашия регион за политическа и национална еманципация. Вие назовавате този период "Възраждане", но това, което тези хора направиха, е повече от Възраждане - те сътвориха съвсем нов свят въз основа традициите на националното културно и политическо богатство, "спасено" от нашите народи през петвековната чужда окупация! Интелигенцията е била в тясна връзка с европейските ценности - тези хора учат във Франция, Германия, Австрия - и чрез процеси на акултурация поставят в основите на новите ни общества именно европейски ценности. Така че казаното на колоквиума, че "сме европейци, ама не точно европейци"*, ми прозвуча като обида към делото на интелигенцията от XIX век в югоизточно-европейския регион. Ние сме тук, в Европа, може би "друга" в своята нюансирана идентичност, но ние също сме Европа, една обогатена с наши, регионални, югоизточни ценности Европа.
Следих пътищата на нашите студенти от XIX век по западноевропейските университети и ги намерих министри, министър-председатели, лекари, професори в България, Гърция, Сърбия, Румъния. Намерих ги да творят новите общества, намерих ги в интелектуално-професионалните и политическите елити на тези страни; намерих ги в структурата на новите политически класи - тук, в тази "друга Европа", в политическата класа от европейски произход. В момента работя върху монография на тема "Студенти от Югоизточна Европа в германските университети през XIX век", надявам се да се получи полезна книга; продължавам и работата си върху интелектуалната емиграция от XIV-XV век до днес.

- А каква е днешната мисия на интелектуалеца в Югоизточна Европа?
- Вярвам във функцията и силата на интелектуалците да лекуват ендемичните болести на обществата. А нашите общества през комунизма се сдобиха с много от тях: безнадеждност, безсмислие, мъка, тъга, липса на морални, граждански и политически ценности, които да ориентират пътя на младите поколения, загуба на способността за оценка на истинските житейски ценности, на смисъла на живота, липса на човешка солидарност. Усамотили сме се и затова сме много слаби, най-често победени от сложността на живота. Ето тия болести интелектуалецът със своята културна сила може да излекува, той трябва да върне на обществото (както през Възраждането) автентичния смисъл на човешкото съществуване, да му върне оптимизма за младите поколения.
- Какво ще пожелаете на читателите на вестник "Култура"?
- Да не забравят никога историята и идентичността си, да вярват в силата на културата и в собствените си деца: именно те ще ни върнат красотата, изгубена през последните 50 години измъчена история.

Въпросите зададе Ванина Божикова


Елена Сюпюр е научен секретар на Института по югоизточно-европейски проучвания към Румънската Академия и ръководител от румънска страна на българо-румънския научен проект "Интелектуалният живот и реформирането на модерната политическа класа в Югоизточна Европа, ХIХ-ХХ в.", разработван съвместно с екип от Института по балканистика при БАН. Автор на "Ек отвъд Дунава. Румънски документи за Априлското въстание", "Българо-румънски литературни взаимоотношения през периода 1878-1918 година", "Българската емигрантска интелигенция през XIX век", "Българските училища в Румъния през XIX век"...
Разговор с
проф. Елена Сюпюр





































































* Всъщност бяха цитирани думите на Алековия бай Ганьо: "Европейци сме ний, ама не сме до там!". Становището на П. Р. Славейков, че "сме в Европа, но не сме европейци", посочено в доклада на Диана Мишкова, също предизвика отзвук по проблема за принадлежността на Балканите към Европа.