Народният театър -
кризата от 1929 г.
В историята на Народния театър "Иван Вазов" няма период, няма сезон дори, когато да не се е говорило или писало за криза. Все се е намирало кой да подпише, анонимно да обяви или да подшушне където трябва, че театърът е в упадък, че върви към гибел, да припомни какво е било преди и да въздъхне "Какво е сега?", да препоръча спешни мерки за спасяването на театъра.
Честите смени на правителствени кабинети в миналото или опитите за външен натиск - идеен или финансов, в повечето случаи са водили до промени в ръководството на театъра. Въпреки това се е формирала традицията "управата" на този театър да се води от човек с име в литературните среди, да бъде фигура авторитетна и по възможност убедителна за обществото. От което съвсем не следва, че подобно лице е приемливо за състава на театъра. Най-често в театъра са го възприемали като поредното "чуждо тяло".
От основаването си до днес Народният театър се опитва да обясни какъв статут му е нужен. И или лошо обяснява, или не искат добре да го чуят, но той не получава онова, от което има нужда. Автономия. Само Пенчо Славейков е успял частично да я постигне, като е обявил, че на територията на театъра са валидни само разпорежданията на директора. Де факто той е отменил устави, правилници, части от закона с единствена цел - да не допуска вмешателство на когото и да било в делата на театъра. Платил го е с твърде висока цена, с неистова съпротива чрез многобройни оставки, последната от които е приета. Въпросът за статута на театъра е пряко свързан с периодическите управленчески кризи. Състоянието и на изпълнителната власт, и "кондицията" на Народното събрание по своеобразен начин намират отражение и върху творческия климат в Народния театър.
Кризите са много, но с масов характер на протест са паметни отцепването на група артисти през 1905 и основаването на първия Свободен театър, през 1910 - отцепването на друга група и създаването на Нов народен театър. Кризата от януари 1929 г. е известна като "стачка", "бунт" на артистите от драмата, "акция", която е накърнила престижа на министъра на просветата и този на държавата, защото като държавни служители артистите от този театър нямат право на стачни действия. Тази криза е оценявана и като една от "най-светлите" и успешни акции в историята на Съюза на артистите в България. В нея се проявява безпрецедентно единство на артистите от Народния театър, съвместно със солистите, диригентите, оркестрантите и хористите от Народната опера, като се включват и театър-майсторите и техническите служители. Протестът е срещу директора на театъра П. К. Стойчев - артист на този театър от 1904 г., един от основателите на първия и втория "Свободен театър" и на много други театрални формации, човек с голям организационен опит, за когото не може да се каже, че е "чуждо тяло" за театъра.
Обвиненията са: "упадък на Народния театър в художествено отношение", "дефекти в репертоара", "несправедливост при разпределението на ролите", "грешки и дори корист" при напускането на Свободния театър, пренасянето в новата сграда и обратното връщане на Свободния театър и други.

Кога и как П. К. Стойчев става директор?

Преди назначаването му театърът се ръководи от Артистичен комитет, оглавяван от Ст. Л. Костов, който вече е автор на "Златната мина" и "Мъжемразка". През сезон 1927/1928 с главния режисьор Н. О. Масалитинов той прави настойчиви опити да включи комедията си "Големанов" в репертоара на театъра. Министърът на народното просвещение Никола Найденов е категорично против. Хрисан Цанков ни е оставил ценно свидетелство: "М(инистъръ)т лично пред мен се изказа, че тая комедия на Костов е лишена от всякакви качества на художествено произведение и че е политически памфлет. Поради това и не позволяваше, въпреки настояванията на Костова, да се приеме в репертоара на театъра".1
Ст. Л. Костов си подава оставката. Министър Найденов кани последователно Божан Ангелов и Андрей Протич на поста директор на театъра, но получава откази. През декември 1927 за директор е назначен директорът на Народната опера - П. К. Стойчев. Условието за приемането на поста е включването по настояване на Н. О. Масалитинов на "Големанов".

Големанов

На 14.12.1927 Артистическият съвет прави разпределение на ролите в "Големанов", постановка на главния режисьор Н. О. Масалитинов. Определя се и датата на премиерата: "да се играе на 3. януарий 1928". Подписите под Протокол 129 са на П. К. Стойчев, Николай Лилиев, Н. О. Масалитинов и Хрисан Цанков. Масалитинов е от 1925 г. в театъра и едва ли е знаел какво означава тази дата. Но няма основание да се съмняваме, че останалите трима са наясно какво правят - може би с различна мотивация. Премиерата е реализирана точно на 3 януари 1928, 21 години след паметното откриване на сградата на театъра, трайно свързано в историческата памет на обществото с освиркването на княза пред театъра. Да напомниш за тази дата с премиерен спектакъл, при това със сатирична насоченост и съвременно политическо съдържание, е все едно да вееш пред бик тореадорски плащ и да си въоръжен с реквизитна шпага. Освен това се напомня, че възстановяването на опожарената на 10 февруари 1923 сграда твърде дълго се е проточило във времето.
Преди да стигне до публиката, "Големанов" е подложен на цензура и най-потърпевша е Баба Гицка, като до минимум са сведени многобройните й питания в трето действие дали е излязла царската дума.
Върху датата на премиерата специално акцентира и Александър Балабанов, като я слага в подзаглавието на рецензията си: "Големанов министър (комедия от Ст. Л. Костов - Народен театър, 3. януарий 1928)"2. Балабанов е възторжен: "по комическа бързина и сила тая нова работа на Ст. Л. Костов е най-хубавата", "стои най-високо между всички български сценични работи досега". Класик по душа и вкус, Балабанов мисли с периоди от хилядолетия и вписва творбата на Ст. Л. Костов в историята на жанра, тръгнал от нашия, балканския регион: "Комедията въобще е създадена за политиката и е родена от политиката. Това е началото на комедията при древните. Чисто политическо начало... Комедията "Големанов" се представи отлично... но за сега в тая първа бележка ще кажем нещо само за Кръстю Сарафов. Той показа тънко проницание в комичната мизерия на нашия политически живот, с такава буйна и изчерпателна енергия ни даде тая жертва на нашите партизански комбинации, дето рядко се гледа кой какво може и кой за какво става, а се прилагат само по парламентарно-партизански числителници решенията на всякакви аритметически задачи, и то на рабош."
"Големанов" и "големановщината" се превръщат в нарицателни и чрез заглавията във вестниците откровено се приписват на правителството на Демократическия сговор, люшкано от противоречията между партиите, съставящи коалицията.
Освен от цензурата "Големанов е подложен и на още едно сериозно изпитание. В рамките на същия сезон, на 1 май 1928, Н. О. Масалитинов излиза с премиерата на "Ревизор" от Гогол. Постановката (с Кръстьо Сарафов в ролата на Градоначалника и Иван Димов в ролята на Хлестаков) става легендарна. Подобно репертоарно решение е рисково, то като нищо може да омаловажи "домашната" сатира, още повече, че "Ревизор" има огромна биография на българска сцена. Но "Ревизор" не ревизира успеха на "Големанов". "Големанов" не само издържа "конкуренцията", но надживява "Ревизор" с десет години, като се играе до 1940 г.

Положителните подлистници в Пряпорец

Вестник "Пряпорец" е традиционен орган на Демократическата партия, чийто лидер Андрей Ляпчев е министър-председател. Със създаването на Демократическия сговор "Пряпорец" престава да се назовава партиен вестник, а само отбелязва, че е основан от Петко Каравелов - едно напомняне, че Сговорът е коалиция от партии, които запазват своите структури. В случая мнението на "Пряпорец" е по-важно от това на правителствения "Демократически сговор", защото поне по отношение на театъра се държи като официоз.
В подлистника "Родната драма"3, подписан от Ив. Тамамджиев, се анализират резултатите от завършилия сезон, закрит с "Големанов". Авторът намира, че "резултатите са задоволителни... Трайна връзка споява напоследък всеки триумф на родната сцена с името на г. Масалитинов..." Като "театрално събитие на сезона" е посочено "Майстори" от Рачо Стоянов. Добри думи са казани за "Кошмарът" от Д. Шишманов: "една смела крачка напред". За "Големанов": "Трите действия на тази комедия минават леко, непринудено, извиквайки с всеки свой момент искрен и сърдечен смях у зрителя... Въобще по отношение на техниката на комедията не може да се възрази нищо". Забележката е: "Търпи критика изобщо начина, по който авторът на комедията е погледнал на героите си, и на цялата работа".
Другият подлистник на "Пряпорец" е със заглавие "Драмата и операта през изтеклия сезон"4 и е подписан от Н. С. Тук се коментира положителната дейност на П. К. Стойчев и чрез схеми, данни за броя на представленията и приходите се стига до констатацията: "директорът на операта и драмата г. П. К. Стойчев е надхвърлил декларациите си, които в самото начало бе направил пред представителите на печата".
Вътре в театъра обаче работите не стоят така идилично. По настояване на МНП е свалена постановката на Хрисан Цанков "Тебеширен кръг" от Клабунд (премиера 21.12.1926). Завинаги изчезват мощните, деформирани от властта фигури на Императора Ма (Сава Огнянов) и неговата убийца заради престола Ю-Тай (Златина Недева).
На утвърдените с режисьорско име артисти - Сарафов, Огнянов, Стаматов, повече не се поверяват постановки, докато П. К. Стойчев е директор. Прави се всичко възможно да не им се съдейства да поставят и из страната, а когато поставят без разрешение, следват административни санкции. Би било логично, ако на сцената на Народния театър поставят само титулярните режисьори - Н. О. Масалитинов и Хрисан Цанков. Но самият П. К. Стойчев се отдава на интензивна постановъчна дейност, като режисира и опери, и балети, и драми. Нещо повече, в централните роли на неговите спектакли е съпругата му Теодорина Стойчева, която е много добра актриса, но - познато, нали? - подобни тандеми възбуждат деструктивни енергии във всяка трупа и във всички времена. Теодорина Стойчева е назначена от предишни ръководства на театъра, но още тогава постъпването й в трупата предизвиква недоумение и шок, защото съвпада с уволнението на Адриана Будевска и Васил Кирков.
През април 1928 Николай Лилиев напуска поста си на драматург в театъра.

Творчески намерения за сезон 1928/1929

Важен сезон. Предстои тържественото откриване на реконструираната след пожара сграда на театъра (архитект проф. Дюлфер). Намеренията на ръководството са обявени в "Литературен глас"5. Репетират се три пиеси: "Игра в замъка" на Ференц Молнар, "Периферия" от Франтишек Лангер и "Медея" от Еврипид, преведена в стихове от Александър Балабанов.
Планираната програма за откриването на сградата продължава по традиция начина, по който е открита сградата на 3 януари 1907. Разликата е, че "възкръсва" изчезналото име "Ивайло" от увертюрата на Добри Христов, заличено при изсвирването й през 1907 г. П. К. Стойчев прави опит да реабилитира първото българско симфонично произведение "Ивайло. Тържествена драматическа увертюра". Тази програма не се осъществява.
В първите месеци на сезона за драматург е назначен Йордан Бадев. Репетициите на Хрисан Цанков на "Периферия" са отменени за по-нататък и започват репетициите на "Дамата с камелиите", постановка на П. К. Стойчев, като главната роля е поверена на Теодорина Стойчева.

Механизмите на театралната криза

Шарше ла фам... Обикновено така се опитват да обяснят всички кризи в театъра - управленчески или художествени. Предишната постановка на "Дамата с камелиите" е спектакъл-легенда на Народния театър, неразривно свързан с успеха на великата българска трагичка Адриана Будевска. Пенсионираната на 48 години Будевска не играе тази своя любима роля повече от 10 години, за да не накърни поради възраст впечатлението за образа си. Дали само касов успех е търсен с включването на това заглавие през новия сезон? Само амбиция да докаже, че може да замени Будевска ли се крие в участието на Теодорина Стойчева? Няма незаменими артисти в театъра, има неповторими. А уволнението на Будевска и Кирков продължава да кърви като рана-живеница. Защо "синедриона" (така вътре в театъра са наричали Артистическия комитет) не е ограничил самоубийствените постановъчни амбиции на П. К. Стойчев?
Не са минали 3-4 месеца от летните положителни подлистници на "Пряпорец" и пак там без подпис и под заглавие "Безредия в Министерството на просветата"6 се появяват пасажи, визиращи Народния театър: "От наша страна не само г-н Найденов, но даже и г-н Стойчев бяха посрещнати с добро разположение. Признат грях - наполовина грях. Не сме считали, че Стойчев е от големите артисти, но очаквахме от енергията му да турне ред в Народния театър. След няколко седмици Стойчев, опрян здраво на доверието на своя роднина министър, започва да прекалява, да пресолява, докато съвсем загуби понятие за равновесие и приличие. Едната мисъл у Стойчева да унищожи артисти като Сава Огнянов е достатъчна да ни покаже, че положението е стигнало до един завой, гдето или г-н Найденов ще освободи театъра от Стойчева, или Стойчев ще затрудни управлението на Найденова".
Факт е, че "Пряпорец" иска уволнението на П. К. Стойчев, преди то да бъде поискано от артистите на театъра. Публикацията дори не е толкова срещу Стойчев, колкото е откровена заплаха към министъра, един от лидерите на Радикалната партия, включила се в Демократическия сговор.
Що се отнася до Сава Огнянов, той не репетира в "Медея" по здравословни причини, а може би и по творчески. За всекиго в театъра е било ясно, че Теодорина Стойчева не е играла до този момент трагедийни роли от мащаба на Медея. Друг е въпросът, че впоследствие тя има огромен успех в тази роля и "Медея" се превръща в успех и на театъра - първа реализация на антична трагедия на негова сцена (постановка Н. О. Масалитинов). Но това ще се случи по-нататък, в новата сграда, когато П. К. Стойчев вече не е директор.
Две седмици след първата атака "Пряпорец" предприема нова. В рубриката "Културни въпроси и движения", която не е хумористична, са поместени анонимните "Впечатления и преценки между любители на изкуството"7 за "Игра в замъка" (постановка Н. О. Масалитинов):
"- Е, хареса ли ти новата "Игра в замъка"?
- Добре е, щом не са намерили по-добра.
- Ами какво ще кажеш за играта на артистите?
- Добре играят. Но още по-добре биха играли, ако имаха куража и такта да отказват да играят подобни игри.
- Хм, има нещо вярно и в това..."
Шегата си е шега, но под формата на шега се чете покана за действие. От нея не следва, че артистите ще се отзоват, но тя показва добрата осведоменост на вестника за настроенията вътре в театъра.
В рецензията си "Игра в замъка" от декември 1928 д-р Никола Т. Петков защитава спектакъла, а в статия, датирана от 21 декември с. г., пише: "Очудва ни оная подмолна кампания, заведена тия дни против сегашния директор на Народния театър. Стрели се хвърлят от няколко страни, за да бъде уязвлението по-сигурно". И по-нататък продължава: "Подхвърля се въпроса за някаква анкета на Нар. театър в един от официозите, без да се конкретизират факти. За името на г. Стойчев, тая анкета трябва да се състои. Голите подмятания са по-тежки от най-тежкото обвинение."8
В навечерието на разгарящата се "криза", "стачка", "бунт" на артистите излиза последната премиера на театъра на сцената на Свободния театър. Това е "Дибук" от Ан-ски (Соломон А. Рапопорт). Премиерата на Хрисан Цанков е на 3 януари 1929. Театърът упорито напомня тази дата. Откриването на новата сграда многократно се отлага. За "Дибук" всекидневникът на Работническата социалдемократическа партия "Народ" излиза с възторжен отзив на Тих. Павлов, който пише: "Гениална пиеса на покойния руски революционер Ан-ски... постановката на г-н Хрисан Цанков е една от най-сполучливите в театъра."9 Около "Дибук" се разгръща страстна дискусия - за и против, дори с питането "Защо ви е "Дибук"?"
На общо събрание, проведено на 13 януари 1929 под председателството на Сава Огнянов, се събират 22 от първите артисти на театъра. Те избират четиричленна делегация от Сарафов, Огнянов, Владимир Тенев и Стаматов, която да представи на министъра на просветата гласувания от тях протокол. Търсят П. К. Стойчев, за да го запознаят със съдържанието на протокола, но директорът е болен. На 14 и 15 януари делегацията има срещи с министър Найденов, пред когото излагат "Един протокол" на взетото от тях решение:
"1. Да се смени сегашният директор на театъра г. П. Стойчев.
2. Да се назначи временно една комисия, състояща се от г.г. Сарафов и Огнянов и някой от бившите директори на театъра, която временно да управлява театъра.
3. Да се направят постъпки по законодателен ред да се даде автономия на театъра, като се измени начина на управление.
4. Стабилитет на артистите."10
Министърът опонира почти на всяка точка от исканията и на мотивите за тези искания. Не е съгласен да предприеме каквото и да било, без да изслуша и другата страна, но П. К. Стойчев е болен. Министърът декларира, че е готов да направи своя анкета по случая. Артистите не приемат да се прави анкета, преди да бъде освободен П. К. Стойчев, и подават предварително подготвените си оставки.
Министърът докладва случая в Министерския съвет, който го оставя сам да се оправя. Министър Найденов приема оставките на 22-та артисти и уволнява: Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Йордан Сейков, Георги А. Стаматов, Владимир Тенев, Николай Христов, Никола Икономов, Константин Кисимов, Иван Димов, Любомир Золотович, Златина Недева, Невена Буюклиева, Петя Герганова, Борис Ганчев, Пенка Икономова, Стефан Савов, Владимир Трандафилов, Марта Попова, Петко Атанасов, Борис Борозанов, Доря Дюстабанова и Милка Стубленска.11
Назначен е временен управителен комитет в състав: началникът за културните институти при МНП Никола Т. Балабанов, драматургът на театъра Йордан Бадев и главният режисьор Н. О. Масалитинов.12
Представленията на театъра са преустановени. Артисти, диригенти, оркестранти и хористи от операта се солидаризират с 22-мата и изпращат делегация при министъра. Под благовиден предлог тяхната делегация не е приета. Оперните представления също се спират до откриването на новата сграда. Според "Зора": "...след едно събрание на артистите от Операта, в управлението на театъра започват да постъпват отделно оставките на артистите, диригентите и по-главните оркестранти. До късно снощи бяха зарегистрирани оставките на следните артисти: Македонски, К. Кирова, Каролев, Мих. Попов, Б. Христов, Ж. Стефанова, Д. Герганова, Мл. Ангелов, Г. Дончев, П. Манов, Г. Хинчев, Ц. Петров, Ст. Савов, Р. Ризов, Сл. Филев, Мария Митович, Ст. Караджова, М. х. Бонева и др. От диригентите: Ц. Цанков, В. Бобчевски, А. Найденов, Ас. Христов и др[уги]... За непосредствен повод, обаче, за подаването на оставките е използувана вчерашната заповед на министра на просветата, с която последният предупреждава артистите от Операта, че "ония от тях, които биха предприели нови постъпки с цел да подкрепят акцията на артистите от Драмата, като подадат оставки, ще понесат и съответните отговорности". От това нареждание артистите са извадили заключението, че при това положение те не ще могат да работят по-нататък."13
Кризата взема такива размери, че става неконтролируема за когото и да било от управляващите или от тези, които се надяват, че ще могат да я манипулират. Артистите са единни, обединени около естествените си художествени лидери. Солидарността на Народния театър и Народната опера е безпрецедентна.
След като Йордан Бадев съобщава на артистите, че оставките им са приети и "те са вече свободни", артистите провеждат "събрание, за да обмислят как да организират нов народен театър и где ще играят".14

Смях и закачки

Така се казва хумористичната страница на "Зора", водена от Райко Алексиев. Ето какво четем на страниците на вестника: "В срещата, която е имал м-р Найденов с г. Ляпчев, последния му казал:
- Слушай, Коле, пред кум се вода не гази, но заради кум може така да се загази, та яс да сакам да те извадам от белята, неке да моам. Току речи му со здраве и со пардон и я оправяй работата, оти, ако го затворим театрото требе ние со тебе да ги играеме комедиите и трагедиите."15
И няколко дена по-късно:
"Найденов. Аз съм по просветата. Светло ми е значи. Стойчев добре ми свети, та нямам нужда от други лъчи.
Ляпчев. Море, нека ти свети, колкото сака, само гледай от много светене да не свети маслото на театърот, зерем као ги похарчифме стоте милиончета грешни паре, да не караме публиката сека вечер да гледа само бабата с камелиите в условна постановка без партньори".16

Изявления на подалия оставка П. К. Стойчев

В официоза "Демократически сговор" в два поредни броя се дава място на публикацията "Народният театър. Изложение от досегашния директор г. П. Стойчев".17 Тонът е спокоен, премерен. Гледната точка на П. К. Стойчев е аргументирана, той си служи с факти и примери за системно нарушавания ред и дисциплина в театъра на всички нива и във всички служби. Позовава се и на ползването на костюми и обувки от гардероба на театъра, но щади имената на колегите си, които са злоупотребявали с тях. Дава примери, че от театъра са изнасяни цели вагони с декори за провинциални постановки на артисти-режисьори, които са се връщали в окаяно състояние - нещо, което той е преустановил като практика. (Какво е чудното, че артистите не искат такъв ред!) Своето изложение и отчет пред обществото П. К. Стойчев завършва с убеденост: "Не се съмнявам, че като се уталожат и стихнат разгорещените страсти и настъпи отрезвление, повечето от артистите, оркестрантите и хористите ще разберат, че са били оръдие на чужди, нечисти побуждения, цели и апетити и ще съжаляват за стореното".
В текста му, обаче, има пасаж, който изисква по-подробен анализ, защото може би в него се крие истинското обяснение за взривеното недоволство на водещите артисти от всички поколения: "Баласт има в артистическия персонал и при драмата, и при операта. При операта е вече много малък. За артистическия баласт в драмата артистическия съвет се занима в няколко заседания и го остави неразрешен по много, немаловажни съображения, да се разреши след започването работата в новата сграда. Неизбежно е прочистването и стабилизирането на останалите артисти".
Думата "баласт" е чуждица в театралния речник. Не случайно тя се появява за пръв път през 1923/1924, когато Александър Цанков, освен министър-председател, е и министър на просвещението. "Баласт" е управленческа терминология и в нея е скрит онзи външен натиск, на който са били подложени ръководствата на театъра по времето и на Владимир Василев, и на Михаил Арнаудов, и на П. К. Стойчев, и на Никола Т. Балабанов. Терминът "баласт" се наследява при министър Найденов и звучи от страниците на "Пряпорец" като императивно изискване и след оставката на П. К. Стойчев.18
П. К. Стойчев е правил единствено възможното за момента. Чрез колективния орган - Артистическия съвет, приема принципно идеята, но отлага самата процедура на "прочистване на баласта".

Адриана Будевска

След изявленията на П. К. Стойчев Адриана Будевска излиза в защита на артистите. Тя няма какво повече да губи. Обвинява директора в липса на грижа към артистите: "Не бива да унищожава "кумирите" на публиката без да е дал други, нови... [...] няма стари, но има "негодни"..." Най-резкият упрек на Будевска е срещу "спекулата в изкуството" от страна на П. К. Стойчев и че "административният уж директор се бърка и в художествената работа, като режисираше и опера, драма и балет, остана само да вземе палката и да дирижира... Вагнера". В сезони, когато се играят "Майстори" и "Големанов", прозвучава странно (инак основателно) изискването на голямата актриса: "Всеки театър е интересен чрез своята оригиналност. Само чрез тази оригиналност на родното творчество можем да се влеем в общата река на човещината и любовта. Тук именно и Народния театър трябва да изпълни своята задача..."19
Конфликтната ситуация в театъра, драматизмът и обидата в личната й съдба на творец, желанието й да защити изтощения артист от удвоените дневни и вечерни представления (плюс пътуванията из страната) - всичко това не позволява на Будевска да види и онова добро, което едва ли би могло да се реализира при друг директор. Самата Будевска все още има надеждата, че "всички сили" на театъра ще бъдат реализирани на новата му сцена. А става така, че всъщност при П. К. Стойчев тя изигра за последен път своята "Нора" в прощалното представление, организирано за Добри Дундаров.

Народното събрание и кризата в театъра

Управленската криза в театъра прераства от конфликт с директора в конфликт на театъра с министъра на просветата. Найденов е бламиран от общественото мнение - и в десния, и в центристкия, и в левия печат. "Блама на министър Найденов"20 е заглавието в "Дневник": "Тази заран всред парламентарните и политическите среди се очакваше, след този скандален блам за един м-р - да си подаде оставката. Ние проверихме тези слухове, но се оказаха неверни. М-р Найденов до този момент не се е решил на този жест". Броят се на пръсти в България министрите на просветата, а по-късно и на културата, които сами си подават оставките. Така че нищо ново!
ХХII-то Народно събрание призовава министър Найденов да отговаря на депутатски питания.21 Те идват от страна на социал-демократа Григор Чешмеджиев и от двама депутати на Демократическия сговор: Никола Пъдарев и Иван Лекарски (който е и парламентарен наблюдател на болшинството за делата на МНП). На заседанието не се коментира художествената работа на театъра, а само разигралата се управленска криза. В питането на Чешмеджиев се акцентира и върху проблема дали законосъобразно са използвани средствата на Гражданския фонд за възстановяване сградата на Народния театър, както и върху съдбата на 98 милиона лева, гласувани от Народното събрание за същата цел. Питането на Лекарски е дали към констатацията за "художествен упадък" от страна на артистите има ясно изразено отношение на режисьори, драматург и други, "които замълчаха" и, "ако се солидаризират, не следва ли те да признаят... че по силата на закона и те носят отговорности, които не могат да останат без санкции". Депутатът набляга на мотива, че може би трябва да се търсят "странични подбуди" в действията на артистите. В навечерието на парламентарното заседание Иван Лекарски излиза в печата с апел: "Моят повик е: нека кризата да се разреши по начин, че да няма победители и победени... и че не трябва и не може да се процедира по начин, по който си позволиха да процедират г.г. артистите от Народния театър."22
В отговорите си министър Найденов преповтаря становищата си от многобройните изявления в печата, но пред Народното събрание си позволява да коментира и нещо, което досега е премълчавал пред журналисти: "В своите искания артистите изтъкнаха между другото, че желаят автономия на Народния театър. Като ги запитах каква автономия искат, от техния отговор не можах да разбера - искрено го казвам - какво съдържание влагат в това понятие. Каза ми се: искаме автономия, каквато има Народния университет. Казах им, че такава автономия не може да им се даде."
Григор Чешмеджиев насочва пренията към изземването на Фонда за възстановяване на Народния театър от Министерството на просветата (с решение на Министерския съвет). Гражданският комитет, който е оглавявал Фонда, е с председател Сава Огнянов и средствата от дарения са събирани и контролирани от комисия, като изразходването им е могло да бъде само за целта, за която са събирани. Министърът е обявил вече, че сумата от 5-6 милиона лева, събрани във Фонда, са иззети, а фондът е ликвидиран. За Чешмеджиев първопричината за конфликта е начинът на употреба на този фонд. Той смята, че министърът няма право да иззема правата на гражданската комисия, "която е събирала този фонд", както и да претендира, че комисията "нямала право да се грижи за него". Депутатът иска парламентарна анкета по случая и ревизия на всички средства, похарчени за театъра. Предложението изобщо не се подлага на гласуване.
Финансовият скандал придобива публичност и му се търси разрешение. Намира се: "Разкрити кражби при строежа на Народния театър". В дома на един от надзирателите на строежа полицията намира 600 фаянсови плочки, задигнати от склада на театъра. С плочките заловеният е "благоустроил жилището си".23

Какво постигна стачката на артистите?

П. К. Стойчев, човек с прогресивни убеждения, е уволнен като директор от Народния театър и изключен от смятания за ляв Съюз на артистите в България като член на 7-ия му редовен конгрес. Артистите са възстановени на работа с гаранцията на временния Управителен комитет. Някои от тях само след няколко месеца (в края на сезона) отново са уволнени: Златина Недева, Вела Ушева, Райна Талинска, Пенка Икономова, Елена Чехова.
Стачката обаче успява в едно - театърът запазва в състава си част от основателите си - Сарафов, Огнянов, Елена Снежина. Тях не ги сполетява съдбата на Адриана Будевска и Васил Кирков.

Реконструираната след пожара сграда на Народния театър се открива на 17 март 1929 със "Зидари" от П. Ю.Тодоров и на 18 март с операта "Цвета" от Маестро Атанасов (по "Македонска кървава сватба" от Войдан Чернодрински). На 19 март е премиерата на "Албена" от Йордан Йовков, а на 24 март се играе "Големанов".
По логиката на случайността мартенските дни на откритата шест години след пожара сграда съвпадат с първия четвърт век от момента, когато Народната Драматическа Трупа "Сълза и Смях" се обявява за Народен театър.

Антония Каракостова


P. S. Моля редакцията на вестник "Култура" да употреби полагащият ми се хонорар както намери за добре в конфликта си с Министерството на културата, ръководено от Божидар Абрашев.
А. К.
Ред от историята



































































































1 "Хрисан Цанков. Наследство". Съставители Искра Цанкова, Кристина Тошева, Иван Драгошинов. "Валентин Траянов", С., 2003, с. 142.








































2 В. "Зора", IХ, бр. 2551, 4.1.1928.































































3 В. "Пряпорец", ХХХ, бр. 47, 2.7.1928.


















4 В. "Пряпорец", бр. 54, 27.8.1928.

















































5 В. "Литературен глас", I, бр. 1, 16.9.1928.


















































6 В. "Пряпорец", бр. 67, 26.11.1928.







































7 В. "Пряпорец", бр. 69, 10.12.1928.


























8 Цитирано по книгата: Петков, д-р Никола Т. "Театър. Беседи и критика. 1899-1929", "Изгрев", С., с. 93-96.










9 В. "Народ", ХVII, бр. 89, 19.4.1929.

























10 В. "Слово", VII, бр. 1983, 22.1.1929.

















11 В. "Зора", Х, бр. 2866, 24.1.1929.




12 В. "Слово", бр. 1983, 22.1.1929.





























13 В. "Зора", Х, бр. 2867, 25.1.1929.









14 В. "Дневник", ХХVIII, бр. 9738, 23.1.1929.

















15 В. "Зора", Х, бр. 2864, 20.1.1929.







16 В. "Зора", Х, бр. 2866, 24.1.1929.








17 В. "Демократически сговор", VI, бр. 1576, 26.1.1929; бр. 1577, 28.1.1929.

















































18 В. "Пряпорец", ХХХI, бр. 7, 18.2.1929.




























19 Сб. "Адриана Будевска". Редактор П. Пенев. "Наука и изкуство", С., 1958, с. 148-152.
























20 В. "Дневник", бр. 8741, 26.1.1929.










21 II РС, 36-о заседание, 30.1.1929.































22 В. "Демократически сговор", VI, бр. 1578, 29.1.1929.







































23 В. "Пладне", I, бр. 279, 10.10.1929.