Кал и джанки
- Преди няколко седмици се завърна от Биеналето в Сао Пауло. Беше там по покана на куратора Алфонс Хюг като един от специалните гости. Как избраха твоята работа "Корекции 2"?
- През 2003 участвах с "Корекции 2" в изложбата Blood & Honey/Future's in the Balkans във Виена. Тя беше курирана от Харaлд Зееман в частната колекция на Карлхайнц Есл (The Essl Collection). Миналия септември получих поканата за 26-то Биенале в Сао Пауло, в която кураторът Алфонс Хюг пишеше, че е видял "Корекции 2" в тази изложба и ме кани в специалното участие на Биеналето. Мисля, че много малко куратори биха рискували с работа като моята, но явно това е бил подходящият куратор. Харолд Зееман също не е случаен човек, но, въпреки че изложбата е курирана от него, той имаше опасения дали да покаже "Корекции 2" в Essl Collection, защото Австрия е католическа държава, а аз показвам обрязване и приемам друга религия, ставам мултирелигиозен. Притесняваше се да не възникне конфликт. Но явно е бил убедителен, работата беше показана и благодарение на това получих поканата за Сао Пауло.
- Имаше ли нещо специфично при представянето на работата ти в Биеналето?
- В Сао Пауло "Корекции 2" беше още по-добре представена, отколкото във Виена - в помещение, голямо 105 кв м. То беше боядисано в тъмносиво по мое искане. Във Виена пространството беше по-малко и прожекциите вървяха под ъгъл, докато за Сао Пауло изискването ми беше те да са паралелно една до друга (3 м ширина на всяка прожекция). Беше изключително важно дали размерите на помещението и на прожекцията са точно изчислени предварително, защото работата трябва да бъде показана по най-подходящия начин. Когато отидох на мястото, видях, че (с помощта на Стефан Банков) сме пресметнали всичко много точно. Петте дена, през които бях там, имах много чисто техническа работа.
- Когато кураторът те покани, говорихте ли за това как концепцията на твоята работа се вписва в неговата за Биеналето?
- Предполагам, че той е прочел текста към "Корекции 2" в изложбата Blood & Honey и е направил своя интерпретация. При всички положения е разбрал, че съм художник, който се обрязва и приема мюсюлманството. Със сигурност не знае, че съм станал мултирелигиозен впоследствие, защото няма от къде да го научи. Концепцията на Биеналето в Сао Пауло е свързана със свободната територия. Когато някой гледа моята работа, предполагам, става ясно, че човек, който прави такива неща, при всички положения иска да каже нещо ново. В концепцията си кураторът казва, че артистите създават нов свят, който няма нищо общо с реалния. Свят, който не е по-съвършен и по-идеален, а по-пълен. Има други стойности, които ние, художниците, изграждаме. И те са истинските, а не тези, които са установени в света. Художниците имат склонност да казват по-директно истинските неща. Така интерпретирам за себе си това, което прочетох в концепцията.
Аз видях Биеналето в процес на подготовка, в пълен хаос. Хубаво е човек да може да отиде и да го види сега, когато всичко е подредено, за да може, необременен от нищо, да влезе и да разбере точно за какво става въпрос. Все пак аз съм отвътре, участник.

- Обикновено твоите работи притежават чисто и директно послание и се възприемат лесно. "Корекции 2" предизвика доста противоречиви реакции тук. Имаш ли наблюдения как беше възприета от публиката на Биеналето?
- Още преди откриването минаха доста групи ученици и студенти. В един момент дойдоха двойка млади хора - момче и момиче. Те гледаха два пъти видеото, което продължава 17 минути, и ми казаха, че е "the best". На откриването на Биеналето седнах пред работата заедно със зрителите - някои гледаха внимателно, други през пръсти, трети викаха още на входа и отминаваха. Не мога да разбера от какво някои се притесняват - че виждат мъжки полов орган ли? Имаше примерно двама братя американци (Neistat Brothers), които показват няколко експеримента, заснети на видео (размерът на екрана е огромен). В един от тях зареждат капан за мишки с парче кашкавал и след това пускат мишлето. Естествено, действието завършва с това как капанът го убива. Днес всеки иска да бъде скандален, да направи нещо крайно. А какво е крайно - да убиеш някого? Според мен не може човек, още повече художник, да прави изкуство, в което се изразява, убивайки. Това означава, че той е убиец, а убийци по улиците колкото искаш. Художникът не трябва да убива. Ако трябва да прави нещо с кръв или да убива, според мен трябва да го прави със себе си, както правя аз. Не знам дали шокирам хората, но поне съм искрен. Аз искам да разбера същността си, как ми влияе външния свят, и затова се обръщам към себе си. Повечето хора гледат навън, занимават се със заобикалящите ги неща, без да разберат себе си. Обрязвайки се, аз казвам, че съм мултирелигиозен и че границата между мюсюлмани, християни и евреи трябва да се размие. Тоест, религията да не бъде повод за противоречия. Според мен религиите разделят света. Моята работа иска да преодолее религиозните граници. Разбира се, тя има и естетическо измерение - занимава се с естетиката на съвременното голо тяло. Обрязването като част от тази естетика е тенденция в съвременността. Веднъж един албанец ми каза, че ако съм го направил заради естетиката - може, но заради религията - не. Как да не може - аз съм независим художник и мога да правя каквото си искам.
- Къде е реализирана тази работа? Кой те подкрепи, за да я направиш?
- Бях скицирал идеята си и я изпратих в BBI (Belluard Bollwerk International), Фрайбург (Швейцария). Отговориха ми, че искат да я финансират и да реализират проекта. През 2002 г. ми направиха там операцията, която беше заснета от професионален екип. За пръв път видеото беше показано във Фрайбург същата година. Сега работата продължава да се развива - правя живопис, като прерисувам кадри от видеото. Според мен така го запазвам, защото то е просто документ на нещо, което не може да се повтори. Така, като се изразявам чрез живопис, отново преживявам нещата.
- Какви работи преобладаваха в Биеналето? Напоследък се говори, че живописта се завръща като централно изразно средство.
- Имаше всичко - видео, инсталации, скулптура. И живопис имаше доста, но нищо не преобладаваше - всичко беше много добре балансирано. Направи ми впечатление живописта на един кубинец, Естерио Сегура - кит с криле, кола с криле и носорог с криле, които бяха нарисувани по интересен начин. Интересни ми бяха и работите на Марк Дайън, Томас Деманд (представящ Германия) и Томас Стрът. Жизел Капетило от Куба беше направила инсталация с легени, все едно целият покрив тече - много социална работа. Според мен няма значение как ще се изразяваш, а дали има какво да кажеш.
- България е отдалечена от световни центрове на съвременното изкуство като Сао Пауло. Мислиш ли, че тук представите за съвременно са изкривени?
- Сао Пауло е огромен, космополитен град. Биеналето беше на много високо ниво. Организаторите имат претенциите тазгодишното Биенале да бъде най-мащабното в света. България не е голяма страна, което не е проблем да се развиват големи идеи. Въпросът е, че самите хора се ограничават. Може би няма желание да се лети и да се излезе извън границите. Това, разбира се, си е до човека - ако иска да лети, ще лети, ако не иска, ще стои в калта и ще яде джанки. Не че има нещо лошо в джанките... Обаче колкото и да съм искал да направя нещо максимално тук, винаги има някакви пречки (говоря за технически, организационни). Има една мисъл на Юнг, че за да е завършен един живот, той се нуждае не от съвършенство, а от пълнота. Така че за мен важното е, че в моята работа съм успял да постигна пълнота.

Разговора води Светла Петкова



Разговор с Rassim