Големият брат I:
Скаути и опасни връзки


Шоуто "Големият брат" ("Big Brother"), стaртирало на 18 октомври 2004, понеделник, по Нова телевизия, при всички случаи ще предостави повече материал за размисъл, отколкото позволява обемът на тази наблюдателска седмична колонка. И не единствено защото отношенията между групата, затворена в къщата "в полите на Витоша", неминуемо ще се развият, но и защото то предполага различни ъгли на наблюдение: разбира се, на хората, доброволно включили се в шоуто; на зрителите, които го гледат всеки ден; на организаторите, хрумнало им да го осъществят; на имитациите, които експлоатират за разпознаването му - по-лесни, които обилно доставят, по-дълбинни, които ревностно потулват; за принципите, върху които стъпва шоуто, за да стане масов хит; на част от обществото, за което тази форма на забавление му се струва напълно приемлива; на другата част, за която забавление от този порядък е грозно издевателство над човешката природа; въобще за характера на цивилизацията, съумяла да стигне до "съзрялостта" да си/ни спретне точно такава форма на забавление... Без съмнение, шоуто "Големият брат" е феномен от такова естество, от каквото са пирамидите например за древен Египет, олимпийската митология и първата философия за стара Елада, катедралите за латинска средновековна Западна Европа или кървавите жертвоприношения за изчезналите държави на маи и ацтеки. Огледало, в което като в паноптикум на Бентам можем да видим в синтез и в неподправеност всичко, което ни интересува. За нас самите, не за друг/и.
Прочее, шоуто дължи не малко на прочутия англичанин, а много възможно е да му дължи всичко. "Къщата" не е с нищо по-различна от Паноптикума, размножени са само наблюдателите: вместо един надзирател, множество тв зрители. Има също разлика и в очакванията/знанията на "затворниците": в първия, по-стар и теоретичен случай никой от тях не знае в кой момент ще бъде обект на наблюдение; във втория, по-млад и практически реализиран, всеки знае, че винаги, във всеки един момент, е обект на наблюдение. Това определя спецификите на индивидуалното поведение: при Паноптикума то е в тревожно очакване, в трескавост, която се отлага в сдържаност: е, по принуда, но дисциплинираща; в "Къщата" то е в примирено съгласие, в приемане, което се отлага в освободеност: е, по принуда, но "естествена", reality. Паноптикумът на Бентам възпитава, той има цивилизаторска мисия; "Къщата" на "Големият брат" разкрепостява, тя има разпускаща мисия. Усилието на културността се заменя с не-усилието на природността: в "Големият брат" виждаме нещо, което много прилича на трансформиране на цивилизования (и не толкова) човек на модерността в "благородния" (и не толкова) дивак на Русо. Процес на оттръскване от задръжките - в това е "Голямата тайна" на "Големият брат". Лишаване от срам, пропъждане на неудобството...
В този смисъл шоуто в голяма степен имитира създаденото от един друг англичанин (изобщо то, макар холандска направа, има солидни английски или, по-точно, презвитериански корени) - сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл, скаутско движение. На участниците се поставят задачи, които те трябва да изпълнят, спира им се водата, за да не са докрай в комфорт, ако и в къща, спят заедно в две разделени по полов признак общи помещения, а главната им грижа е храната - как да им стигне. Нещо като някогашните пионерски лагери (девизът на скаутите, между другото, е "Бъди готов", сър Робърт с него на уста напуснал белия свят) или - за да сме по-съответни на възрастта на участниците, на студентските бригади: но ако тогава бяхме длъжни да берем царевица, тук длъжността е да те снимат и показват във всякакви ситуации, без значение удобни или не. И ето как ентусиазмът на социалистическия труд е заменен с ентусиазма на телевизионния бит; само че ако първият държеше на идеологическата вярност, вторият държи на показното reality. Колкото по-натуралистично, толкова по-добре: пърди, сери и се сношавай, за да бъдеш интересен и да привличаш публика. Не случайно играещите ролята на "Големият брат" непрекъснато подтикват участниците в шоуто към "опасни връзки" и то - желателно е - не с един, а с повече партньори. Дикторският текст също говори все с такъв акцент: счупете оковите на моногамната цивилизация, отдайте се на стихията на полигамното дивачество. "Големият брат" е шоу, благодарение на което във всеки негов ден човек осъзнава колко крехка и тънка е "земната кора" на собствената му култура. "Опасните връзки" на 12-те души, затворени в една къща, демонстрират колко леко и лесно се случва опасното развързване на цивилизационния слой на човека, поставен в екстремни условия. Едно разграждане на "културността" в сметката на развихрянето на "биологичността".
Дали пък няма нещо закономерно в това, че "Големият брат" се появи на български екран точно сега, в 2004 година - годината, в която, изглежда, пошлостта извоюва съкрушителна и окончателна победа над културата?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин