Философия
на индивидуалността


Появата на книги като "Либертарианството" продължават да са много нужни на публика като българската, защото 15 години след прехода българското общество все още е в плен на метафори за силната държава, за здравата ръка, все още е подвластно на копнежи по унификация и най-сетне - все още иска някой друг да решава вместо него, някой друг да върши работата вместо него, някой друг да понася отговорността. Недостигът на лична воля за справяне по моему е една от най-силните черти на прехода и определяща за мрънкането, оплакването и носталгичното вглеждане в живковското време, в което всички дъвчехме "идеал", пиехме лимонада, пътувахме с москвич и ходехме по ведомствени почивни станции за без пари. За 15 години в България не се култивира чувството, че успехът е не просто продукт на обстоятелства, но има конкретни, лични измерения и затова си струва да се полагат усилия, струва си да се знае и може, струва си да се работи върху себе си. Не се разбра, че страхът от предизвикателствата, неумението да се рискува възпроизвеждат губещи и нещастни хора.
В този смисъл "Либертарианството" е добър наръчник за всички, които искат да бъдат свободни и независими. И пак ще кажа, появата на тази книга в момента в България е крайно нужна, защото у нас като че ли сега става изключително актуален дебатът, който най-общо може да бъде наречен: за повече или по-малко държава и произтичащото от това. В края на прехода, когато България е на път да се нормализира, стабилизирана е икономически и е пред членство в ЕС, диалозите в обществото стават и ще стават по-конкретни. Все по-усилено ще се питаме ляво или дясно, силни институции или силни граждани, централизация или децентрализация, достъп или качество...
Не искам да кажа, естествено, че книгата на Дейвид Боаз автоматично ще ни снабди с отговори, но тя може да подтикне мисленето и говоренето. Неслучайно издаването й е свързано с Българското общество за индивидуална свобода.
Самата книга е обърната повече към сближаванията и включванията, към новите общности, макар и да помни Европа на разрухата, макар и да има своята памет за злото през ХХ в., произтичащо не просто от мегаломанските амбиции на отделни личности, но и от тоталитарната патетика за чиста раса, унификация, социално равенство и силна държава. Концентрирана е върху философията на либертарианството, според което всеки човек има правото да живее своя живот по начина, който избере, стига да зачита същите права и на другите. В тази философия водещи са индивидуализмът, правата и личната отговорност, върховенството на закона, ограничаването на държавата, свободният пазар, естествената хармония на интересите и отстояването на вярата, че всички човешки взаимоотношения трябва да бъдат доброволни.
Политиката може и трябва да стъпва върху индивидуалните права и свободи на гражданите. Тя трябва да е вид инвестиция в качествено образование и здравеопазване, в личната сигурност и права на гражданите. Само тогава и институциите биха били силни и работещи, защото ще са подчинени на правата и необходимостите на гражданите.
Звучи малко утопично, но в глобализиращия се и информационно променящия се със скоростта на светлината свят, свободният пазар, индивидуалното предприемачество стават все по-важни. Свободният пазар е справедлив, търгуването там е доброволно, той е институция, която позволява на всеки човек, стига да има качества и глава за това, да постига целите си. А достъпът до информация изключва всякаква централизация и насилствени регулирания. И тъй като разочарованието в политиката и политиците не е български патент, то като че ли може да бъде преодоляно единствено през такъв нов тип взаимоотношения, в които държавата ще бъде по-малко (което не означава, че сигурността ще е по-малко), а индивидуалността - повече. Стига гражданите да имат волята да поемат съдбата си в свои ръце, защото иначе винаги е по-лесно.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Дейвид Боаз. Либертарианството. Превод от английски Божидар Маринов. ИК МаК, С., 2004.