Вечност от мигове
В културното ни пространство се случи нещо, за което се пише наистина трудно. Излезе компактдискът "Николай Бинев пее", събрал най-известни изпълнения на артиста. Изданието носи марката "Балкантон", доколкото днешното частно предприятие държи правата върху всичко, което държавата е направила по-рано. Но идеята е на Домна Ганева, а търсенето, подборът, обработката, оформлението - всичко това е реализирано от режисьора Андрей Аврамов с помощта на Божидар Икономов, Иван Андонов, Рада Москова, Рашко Младенов и Светослав Танев. Нямало е институция, която да е била помолена и да не е участвала във финансирането на този диск. Изключението, както винаги, е министерството на културата!
Към това издание не можеш да подходиш "професионално". Най-напред е невъзможно да се отделиш от него; тръгне ли дискът, гласът на Бинев изпълва пространството и започва да го променя. Отначало то става топло, много топло. Топло и слънчево. След това започва да вибрира. Физически го усещаш. Вибрира, сякаш и теб иска да донастрои спрямо всяко от чудесата на Бинев в "Меко казано" и "Копче за сън" на Валери Петров и Георги Генков, във "Вълкът и седемте козлета" и "Веселите музиканти" на Александър Владигеров и Димитър Димитров, в "Пинокио" на Рада Москова и Борис Карадимчев, та до "Il Maestro di Capella" на Чимароза и незабравимия квартет от "Риголето" (и досега се възхищавам не само на страхотната идея, но и на кристално чистите акорди на Николай Бинев, Тодор Колев, Рашко Младенов и Ицхак Финци, каквито рядко слушам в операта). После от същото това пространство, пропито от звука и внушението, от музиката, от хумора и тъгата, от тази особена Бинева меланхолия, някак извънредно хуманна, с намигване, се отделят парчета образи и танцуват. Наистина става чудо! И най-голямото чудо е, че всичко това ти се струва напълно естествено. Очаквал си го! Та нали Бинев беше майстор на чудесата и, струва ми се, той го е знаел. Знаел е, че може всичко. И понеже имаше невероятен слух, който провокираше идеите и звуковото му въображение, той, знаейки, че може всичко, го правеше. Затова именно всеки тон, изпят от него, вече носеше тежката орис на неповторимото. Сякаш с някакъв камертон за цветове и акустически нюанси, за диференциране на специални тембри на благото, ироничното, възторженото, тъжното, замисленото, обичащото, детското...."А щом нещо е детско и меко, и цветно, ставаш добър, съответно..." И Бинев сякаш беше като гениално дете с мекотата и цветовете си... И каква доброта излъчваше. И човеколюбие. Бинев говори, пее, прегръща те, мъмри те, води те, показва ти едни тайнствени, хубави неща, които само най-чувствителни и обичащи души могат да усетят и да ти предадат. Така че и твоята душа да завибрира. Гласът Бинев върви от песента към шепота, за да ни каже: "Колко е хубаво!". Един миг - цяла вечност!

Екатерина Дочева