За Марго
На 30 октомври 2004 се навършиха 60 години от рождението на Маргарит Цанев-Марго. Тази годишнина отново напомня за рисунките и скулптурите му и колко живи и съзвучни с настоящия момент са те. За неговата неочаквана, но може би предизвестена смърт. За няколкото изложби в негова памет, неизменно привличащи многобройна публика. За факта, че много малко се знае за него като човек и художник.
С фатален скок от една висока скала Марго слага край на живота си през януари 1969, ненавършил още 25 години. Какво е накарало този безспорно талантлив млад човек да вземе такова съдбоносно решение е загадка, чиито отговори могат да се търсят в различни посоки. Може би причината е в изпълненото с принуди и несвободи време, в което Марго е живял и които явно не е могъл да приеме. Изключват го от Художествената академия по крайно нелеп повод - защото отказва да обръсне брадата си. Не по-малко възможно е подбудите за неговата смърт да са дълбоко лични, за което може само да се гадае...
Едно е сигурно - образният свят, който младият художник създава, плод на неговите вътрешни творчески импулси и неизчерпаемите възможности на фантазията му, е единственото истинско свидетелство за неговата чувствителна, тревожно възприемаща несъвършенствата на света душа.
Буйното въображение на Марго населява десетки бели листове с голи мъжки и женски фигури, кентаври, странни животни, чудовища, тайнствени същества, биоморфни образувания... Мощните масивни фигури, заредени със силна вътрешна енергия, обикновено са деформирани и с най-невероятни ракурси. Често те се извиват и вплитат една в друга, образувайки единна маса. Хаотично разположени в листа, почти винаги в движение, обикновено без терен на който да стъпят, те създават усещане за силно напрежение, за поток от енергия, който заплашва да се излее извън границите на листа, за да се освободи. Много по-рядко образите, създадени от Марго, са в състояние на покой. Това обикновено са мъж и жена, обединени от взаимно чувство на любов и нежност. Понякога, когато това чувство липсва, хармонията между тях е нарушена и те са сплетени в мъчителна прегръдка или стоят отчуждени. Най-вече тук, в неведнъж представяната в рисунките на Марго извечна човешка двойка, намират израз даоиските представи за движещите сили на битието. Ян и Ин, мъжкото и женското начало, според учението на Лао Дзъ, древният китайски мислител, чиито сентенции Марго често вплита в своите рисунки, са двете противоположности, стоящи в основата на битието. Когато те са в равновесие пораждат хармония, а когато едно от тях надделее, се стига до дисхармония, до борба. Такива са мъжете и жените, които Марго създава - спокойни, отдадени един на друг или вкопчени сякаш в смъртна схватка. Множеството "Разпятия", които Марго рисува, или другите му рисунки, свързани с темата за смъртта, говорят за тревожните усещания, мисли и предчувствия, които са го вълнували. Тези настроения намират израз и в някои от скулптурите му - "Орфей", чиято лира всъщност представлява три гвоздея, които пронизват ръцете на младия мъж. На границата с необяснимото остават рисунките, в които младият художник сякаш предсказва собствената си смърт.
Особено силно впечатление прави една, където Марго е изобразил съвсем точно последвалите събития: няколко души обхванати от огромна мъка, са коленичили около безжизненото тяло на млад мъж, проснато върху купчина листа. Компактната стилизирана форма, изчистената, ясна силуетна линия са характерни както за рисунките, така и за скулптурите на Марго. Силната индивидуалност на художествения им език, чужд на всяко подражание, неподвластен на "модните" за времето си и до голяма степен унифициращи тенденции, прави изкуството на Маргарит Цанев толкова актуално днес, колкото е било и тогава, преди повече от тридесет години, защото ни кара да чувстваме и мислим.

Стефания Янакиева