Public и private

За пореден път Визуалният семинар, организиран от Института за съвременно изкуство и Центъра за академични изследвания, насочи вниманието към специфичен проблем на заобикалящата ни градска среда. Лъчезар Бояджиев определя проблема като "терминологичен, концептуално-съдържателен и лингвистичен", маркиран от двойката термини "public" и "private", които все още нямат адекватен превод на български език. Обикновено, когато се използва думата "public" възниква въпросът дали се има предвид "държавно", "градско" или "обществено". За "private" също има колебания - дали е "частно" или "лично". Разбира се, това е само едната, насочваща страна на проблема. Неговата същност се състои в не/възможността на хората да изразят частния си интерес в общественото пространство и обратно: доколко публичният интерес навлиза в личната територия. Както и досега Визуалният семинар се интересува от града и живеенето на общността от хора в него. Проблемът е най-ясно изразен чрез медийната среда, където "играят" интересите на пазара и рекламата.
Разглежданият кръг от проблеми за дебат бяха сведени до: Къде минава границата на толерантността?; Какво допуска или не допуска "общественото" пространство от гледна точка на "частния" интерес и обратно?; Къде минава границата между обществено и частно, или публично и лично?; Как тя се дефинира и от кого?; Какви са условията на "допуск" при пресичането на тази граница?; Рисковете и предизвикателствата?; Санкциите?; Регулациията?; Възможни ли са такива, от какви позиции, с какъв "мандат"?
Лъчезар Бояджиев дефинира три вида действия и позиции, спечелили си обществено внимание: "визуален анархо-пацифизъм" (публичното пространство в София е среда на агресивен сблъсък на лични интереси, които животът и времето ще доведат до състояние на саморегулация); "визуален мачизъм" (силови акции по защита на обществения интерес от позицията на една лична гледна точка (случаят ген. Борисов-Азис); необходима е регулация в тази сфера); "визуален правизъм" (законът е над всичко и дори да няма специални наредби в тази сфера се налага "екстраполация" и прилагане на правни положения от наличното законодателство, за да се гарантира равноправието на лични интереси в публичното пространтство).
Александър Кьосев разгледа езика и не/естетичния вид на рекламата по улиците. Според него тя често е агресивна, стреми се да определя визията на града и прескача "обществените норми" на приличие, но най-важното е, че винаги защитава частния пазарен интерес. От една страна регулация на намесите в публичността и в частните пространства трябва да има, трябва да се спазват законовите норми, трябва да се въведат легални и културни норми. От друга страна ограничаването на рекламата например не е желателно, защото това би означавало цензура.
Искра Дандолова говори за архитектурната среда и промяната й през последните 15 години. Как градските квартали заприличват все повече на куророти, а курортите - на квартали.
Георги Лозанов направи провокативното изказване, че не очаква средата да бъде подчинена на норми: "Хлабавостта на нормите е ценност, а налагането им е разрушително". Според него градската визуална среда е мощна медия, която информира и забавлява. Архитектурата става все по-разказвателна, когато времето тече през нея. Все пак, ако трябва да се налагат някакви норми, те не трябва да се определят нито от държавата, нито от обществото, а от професионалните гилдии - те най-точно усещат средата.
Орлин Спасов и Мила Минева говориха за облика на София от гледна точка на чуждестранните гости, за които в олющените сгради и магазничетата-мазета се крие чар, липсващ в западния свят.
Кристиане Манике разказа, че докато тук се опитваме да намерим съвременен облик на града, в Дрезден ситуацията е обратна - градът е потънал в миналото. Там всичко е подредено и хаосът на София по някакъв начин липсва. В Германия е имало дискусия за сгради, изцяло опаковани от реклами - трябва да се намери мяра. Създаден е граждански съвет, занимаващ се с автоцензура - кой какво да показва.
За Ивайло Дичев туристическата гледна точка към "екзотична" София е неприемлива: "Живеещите тук не сме туристи". Според него София трябва да бъде разчленена на пространства, защото всичко постепенно се смесва в пихтия.
Според Димитър Камбуров е важно да мислим София в контекста на други европейски столици, но е твърде късно да му търсим нов облик. "Частните инициативи са единствения начин София да има лице."
В края Павел Попов каза, че за него говорещите в дискусията не са се задълбочили достатъчно в проблематиката и не е излязло нито едно качествено предложение за промяна.
Яра Бубнова заяви, че очевидно няма невъзможно явяване в градската среда, след като никой не е обърнал внимание на провокативната и граничеща с лудост проява на австрийската група "Желатин" на площад "Папа Йоан Павел II" тази година.
В последните минути на дискусията Яна Генова и Георги Господинов (стипендианти на Визуален семинар) представиха проекта си "Инвентарна книга на социализма", в която събират изчезващите предмети от близкото ни минало.

Светла Петкова



29 октомври 2004; Гьоте институт; Визуален семинар; Публична дискусия на тема Обществено и частно (и/или публично и лично); водещ: Лъчезар Бояджиев; участници: Александър Кьосев, Искра Дандолова, Георги Лозанов, Ивайло Дичев, Орлин Спасов, Кристиане Манике (директор на Кунстхаус Дрезден), Павел Попов, Георги Господинов, Яна Генова и др.