Знаци за изличаване

Особена находчивост напоследък проявява ръководството на Софийската филхармония по отношение концертната "функционалност" на състава. Просто не можеш да я отминеш. След културния съюз "Австрия и България плюс 70 години Васил Казанджиев", миналата седмица публиката бе поканена да се наслади на следващия чуден комбинаторски ход: "Концерт испанска сарсуела - по случай 75-годишнината на Софийската филхармония; 75 години Димитър Тъпков". В предварителната програма на оркестъра бе подреден само испанският концерт - Тъпковата годишнина не е била обект на интерес на ничие посолство, та затова явно е била позабравена. После някой се е плеснал по челото и е решил да оправи положението. Оправи го.
Половин час преди концерта Тъпков получи и почетна грамота от директора на Филхармонията, който произнесе дълбоко прочувствените клишета за "изключителния... и ярката...". Като един възпитан човек, професорът каза няколко думи, напомни за своите контакти с Филхармонията (добавям - контакти с едни други личности, с едни други тежести) и "ограмотен" (цитирам го), покани присъстващите на чаша вино. Изглежда актът с грамотата имаше за цел да демонстрира, че вниманието към големия български композитор е израз на реални музикантски трепети на филхармоничната администрация, а не на гузната й съвест от начина, по който приши едно от най-хубавите произведения в българската музика - Симфония-бреве 1878, към "парфюма на Испания" - сарсуелата. (Диригент на концерта бе Найден Тодоров.) Дори и в нашите безвкусни времена подобна комбинация все още прави впечатление. Допускам, че и испанските дипломати не са се почувствали много комфортно, след като и поканените чрез тях солисти, специалисти в жанра - Давид Менендес и Давид Кастаньон, трябваше да участват в тази нелепост.
И така, в първата част на концерта като увертюра към сарсуеловата вечер бе изсвирена Симфонията на Тъпков, една композиция, свързана с драматични събития в българската история, композиция, която е знакова и за своя автор, и за музиката ни. И веднага след монолитното, майсторско творение започна оперетната част с "На пасбището в Естремадура" и други бисери на родената през XVII век испанска оперета, наречена сарсуела. Жанр, в който поканените певци си бяха специалисти и си свършиха работата по предназначение.
Но мен повече ме интересува това талибанско отношение към съвременната българска музика. Вярно е, че по-рано имаше насилие върху оркестрите за определени "български квоти". Сега пък е другата крайност - никому не прави впечатление, че дори един минимален процент не влиза в "счетоводството" на младите капелмайстори. Вкусът към съвременния звук все още е в сферата на пожеланията. Ние никак, ама никак не познаваме най-доброто от съвременната българска музика. По една много проста причина: нито един качествен композитор днес не тръгва към властта. А в нашата големановска действителност тя е единствена гаранция за безотказно изпълнение - последните 3 години го показаха надлежно.
И още нещо, с което трябваше да започна: в зала "България" в експозицията, посветена на 75-годишнината на Филхармонията, портретът на диригента Емил Табаков, който бе ръководител на този оркестър повече от десетилетие, е вандалски надраскан; но продължава да виси във фоайето на партера на залата в този вид близо месец. Господин директоре, не ви ли е срам да каните хората на концерт и да ги посрещате с тази снимка? Това културен институт ли е, или културна революция?

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо