Обучението по медицина -
между фантома и живия човек
- Преподаването по медицина - с какво е различно то днес?
- Сега се говори за т.нар. "evidence based medicine", тоест "медицина на доказателствата". Навремето имаше аксиоми - казал проф. Вирхоф или Цанков, или Петров, или Иванов, че това е така и то се приема от студентите и от специалистите като за "Magister dixit", "Учителят каза" - абсолютен авторитет. Сега вече тази постановка в медицината не е валидна. Има, както казах, т.нар. "медицина на доказателствата". И тя е тенденция, която се отразява и в преподаването - от дескриптивен метод на преподаване към едно т.нар. "проблемно базирано преподаване".
- Какво ще рече "проблемно базирано преподаване"?
- Примерно: класическото обучение на студентите по анатомия включва изучаване на кости, вътрешни органи и чак след това се обучават на труп. Обаче в някои университети, не във всички, но във флагманите, в тези, които вървят напред, започват така: студентите изучават костта с нейните анатомични особености и същевременно изучават рентгенография на счупената кост. Веднага се запознават с тази остра патология на костта. Или при вътрешния орган: изучават го и едновременно с това веднага изучават ехографията на органа. Докато преподаването по медицина при нас през първите 2 години е посветено на базисните науки, без които медицината не може - химия (медицинска химия, не химия изобщо), медицинска физика, биология, анатомия, физиология, биохимия... Сега вече от първите години се прави опит да се влезе направо в клиниката. На второ място това, което много промени света, е електронната информация. И тук вече се поражда една дискусия в световен мащаб - има ли нужда от лекции или не. Мненията са разделени, може би по равно...
- Студентите какво мислят?
- Голяма част от студентите не искат лекции. И не посещават лекции. Предпочитат информацията да я теглят направо от компютъра.
- А защо не посещават? Защото безинтересно се поднася материала, или защото вече са по-мързеливи...?
- Не, не, нито едното, нито другото, просто смятат, че лекцията е остаряла форма на преподаване. Че трябва да има повече семинарни упражнения и непосредствена връзка с живия човек, преподаването да става над леглото на болния, а не да бъде откъснато от клиничната обстановка. Същевременно те искат теоретичните знания да ги получават чрез компютъра, което обаче за медицината крие опасност. За другите науки може би е възможно, но при медицината естеството на работата е малко по-различно. Аз лично - може би ще ме обвините, че съм от старото поколение, съм привърженик на лекционния курс. Защо? Защото при него студентът има жив контакт с професора. Е, ако се чуе, че някой чете интересни лекции, те веднага започват да се посещават. Като на времето аз като студент посещавах лекциите на тогавашните преподаватели проф. Гоцев, акад. Пухлев, проф. Шипковенски, проф. Крум Балабанов; това бяха лекции, на които се ходеше масово не защото ни задължаваха, а защото бяха интересни. Тук е същността на въпроса.
Накратко, исканията на студентите бяха изложени в една статия в "In vivo" - списанието на Асоциацията на студентите по медицина в България. Там те настояваха за премахване на задължителните лекции и въвеждането на алтернативни форми на обучение; за качване на лекциите на мултимедия; за свободно избираеми курсове - 60 % примерно да са задължителни, а 40 % - свободно избираеми; за намаляване броя на упражненията по неклиничните дисциплини; за канене на гост-лектори от Европа и САЩ; за замяна на държавния изпит по Хигиена и Социална медицина с изпит по Неврология и Рентгенология; за курсове по чужди езици и интернет връзки и т.н. Всъщност исканията опират до необходимостта един професор да бъде най-напред адекватен на времето и нравите на съвременността, пък чак след това на развиващата се медицина.

- В какъв смисъл?
- Днешните студенти вече не са така послушни и така подчинени на огромния професорски авторитет. Те са доста агресивни (в добрия смисъл на думата) - искат, настояват... Когато аз като специализант във Франция видях един студент, който стана по време на лекция, зададе въпрос на професора и професорът му каза: "В момента не мога да ви отговоря на въпроса, но заповядайте в други ден при моята секретарка и тя ще ви даде отговора" (и действително в уреченото време и място го имаше този писмен отговор), аз се изумих! Разбирането преди 20 години беше съвсем друго. Да, студентите ми задават въпроси, на които не мога да отговоря. Науката е безкрайна, пък и медицината не всичко знае, не всичко може. Като всички останали науки и тя не е съвършена и един умен студент винаги може да постави въпрос, който и вие сте си задавали и на който не можете да си отговорите. Но този начин: "Аз не мога да ви отговоря!", това за България, пък и не само за България, беше абсолютно недопустимо и непростимо. Ти не можеш да кажеш това на студентите, а винаги по някакъв начин, въз основа на рутината си, можеше и трябваше да го отклониш, заглавичкаш, смотолевиш... А това вече е практика, начинът да се казва: "Не знам, но ще ви отговоря..." И мисля, че това е много правилен начин. А не да се опитваш да даваш такива отговори, които се базират на някакви логически разсъждения, без да си навлязъл в дълбочина на дадения проблем. Да не говорим, че най-глупавото е да отговориш: "А бе, ти що не си научиш това, което трябва, ами ме питаш за еди какво си?", а ако въпросът е конкретен: "Ти що не си научиш основните неща, къде си тръгнал да се буташ в подробностите?"
- Пресичат ли така преподавателите от Медицинска академия студентите?
- Не мога да кажа, но има такива случаи. Все пак вече не сме оная затворена система, която беше. Всички преподаватели в Медицинска академия до един са били в най-елитните университетски клиники по света. Кой на конгрес, кой на краткосрочна, кой на дългосрочна специализация. Ние имаме много силен обмен, в който участват и нашите студенти. Миналата година например около 300 студенти (от всички курсове) са били на курсове и стаж в различни европейски страни. Това неимоверно отваря кръгозора както на преподавателите, така и на студентите.
- А къде най-силно се "стиковат" преподаватели и студенти при обучението?
- Искате да кажете къде се създава най-плътна връзка?
- Да. Къде най-плътно работят, къде най-добре се възприема опитът на преподавателя, такива неща...
- Ние имаме една традиция още от 1923 г. Тогава проф. Петър Попхристов - дерматолог, проф. Бойчо Бойчев - ортопед, и д-р Змияров, вече покойници, организират т.нар. Студентско научно-медицинско дружество "Pre medicus". Тогава фактически се образуват първите кръжоци. Към катедрите има изградени кръжоци, които обикновено се водят от някое хабилитирано лице. Посещават ги студенти с интереси в дадената специалност, които получават възможност, примерно за вътрешните болести, да обсъждат някоя по-рядка диагноза, по-трудна за поставяне; или в хирургията да оперират, или в други специалности да осъществяват различни манипулации... Там е едното място, където добре се стиковат преподаватели и студенти.
От друга страна, това е контактът, който дава аудиторията. Който дава семинарното занятие или упражненията, както се наричат при нас. Тук отново стигаме до необходимостта от лекционни курсове. И до въпроса за изпитите. В развитите страни изпитът е вече изцяло писмен. От първия до последния курс жив контакт с преподавателя няма. Аз в началото на моя първи декански мандат въведох отчасти тази практика, защото ние по закон трябва да провеждаме писмен изпит. Не провеждаме изцяло писмен изпит, но около 50 % от изпитите са вече писмени. Каква е презумпцията? Че при писмения изпит има по-малка възможност за корупция. Но се връщам на този контакт между професор и студент: аз смятам, че той е много важен. Част от студентите обаче смятат, че лекцията е вече една отживяла форма на преподаване. Но не отчитат, че така се губи хуманния контакт, контакта на човек с човека. Но това фактически характеризира човешкото общество през ХХI век: все по-малко хуманизъм, все повече агресия и виртуални контакти. За съжаление, това е пътят на човечеството, то си го е избрало, а ние не можем да останем извън него...

- Но авторитетът "ex cathedra" не е ли в някаква степен толкова голям, че да плаши студентите да общуват лице в лице, "face a face", както се казва, със своите преподаватели?
- Разбира се, и това го има. Особено при първокурсниците. Но след това те много бързо се пречупват, променят се. Казах в началото, студентите са други, промяната на политическата система също оказа влияние върху тях. Те вече не са така боязливи и плахи. Студентите питат, студентите искат да знаят... Да, авторитетът на професора ги блокира, а някой може да ги уплаши и с лошия си характер, защото ако вземат много да го питат и по някакъв начин го ядосат, професорът има начин да си "върне". Но лекцията е едно начало. Ние правим със Студентската асоциация различни срещи, организирахме няколко диспута (и аз участвах в единия отбор, бяхме се разпределили), където на преподавателите се поставяха много остри въпроси. Миналата година например направихме диспут: "Дали Хипократовата клетва е валидна днес?". Там много директно бяха поставени редица важни въпроси и студентите ни бяха равностойни съперници.
- От какво най-вече недоволстват те, какво не им достига в обучението? Струва ми се, че исканията им, описани в "In vivo", са като че ли за засилване на обучението "на терен".
- Това е сериозен проблем, действително той съществува. Но не е само български. Знаете, че в целия свят се говори (и не само се говори) за "човешки права". Само че един студент, за да се научи, трябва да беседва с един болен, да разбере неговата история на заболяването, т.нар. анамнеза, след това да направи т.нар. статус - какви са му изводите и за какво се касае. Това обаче значи, че той трябва да измери кръвното на този пациент, да го преслуша, да го опипа, да го почука и т.н., а пациентите вече с доста голямо неудоволствие приемат всичко това. Примерно, има някакъв интересен болен, той не се вижда всеки ден и всеки асистент си води групата при него. Представете си само в един ден този болен да го преслушат, опипат, почукат 20-30 души - не е приятно. Но по-рано болните мълчаха - дошли са тук, в болницата, ще мълчат. А сега са против и негодуват. Големият проблем е с хирургията. Също и с гинекологията. Представете си ситуация: един студент трябва да се научи да прави вагинално туше, тоест да проникне във влагалището на една млада жена. Обаче жените не искат вече, ние на времето туширахме, но бяха други времена, подчиняваха се на авторитета. Сега - за нищо на света! Особено пък ако е дошла една млада жена и си плаща, пък и да не е млада - да се съгласи!... Това не е само български, но и световен проблем. Ето защо в медицинското образование по целия свят навлиза обучението с фантоми. Правят се фантоми на всичко. Например зъболекарите правят зъби на фантоми. Нашите зъболекари тук все още работят на живо, което е много добре, защото човек реагира на болката, но на други места работят на фантом. Има фантоми за вагинално туше, за наподобяване на раждане, да видят как се слага венозна инжекция, да видят как се влиза в артерия... Има вече най-различни фантоми... Тук, в катедрата по анестезиология, имаме фантоми за студентите със съответни оценителни системи - с лампички, с точки, които показват дали си добър, дали не. Ала това обучение е значително по-лошо, отколкото другото, което се осъществява с живия човек. Човекът не е униформена единица, той е много различен - между двама души на една и съща възраст, българи, но единият роден в София, а другият - в Попово, има огромна разлика. Ама нали тази разлика трябва да се установи, да се наблюдава! Но това е положението, една от реалностите на обучението по медицина е, че фантомното обучение навлиза все повече и повече.
От друга страна са още неизчистените правила на частната практика. Когато идва някой частен пациент, а те идват и при професори, и при доценти, никой не е съгласен частният му пациент да го гледа някой студент. А студентът как ще се научи? Как ще се научиш ти да израждаш? Ами трябва да си направил поне няколко израждания, както аз, като завършвах, вече бях присъствал на 8 раждания! Вярно, беше през нощта, ходехме на нощни дежурства във Втора градска болница, но имаше такава възможност. Днес това е почти невъзможно.

- Като ми разказвате за фантомното обучение, се сещам за едни думи на проф. Камен Веселинов, който попитал веднъж чиновниците в МОН дали ще легнат под ножа на хирург, оперирал дотогава само виртуално...
- Разбира се, така е. Но като започнеш да работиш в хирургично отделение, не те пускат веднага да оперираш. Ще опъваш доста дълго време в картьорите.
- Има ли достатъчно болници, където да се учат "на терен" студентите?
- Университетските болници са много повече от необходимите за страната, само за град София те са 12.
- Тогава какъв е ключът за доброто обучение по медицина?
- В медицината учителят е много важен. Вижте сега какво се казва в Хипократовата клетва: "На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще. Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва." Учителят е изключително важен за медицината, защото едно са книгите, едно е виртуалното обучение, съвсем друго е живият човек, който на всичко отгоре е със силна болка, в безсъзнание, около него има поне трима разтревожени близки хора... Трябва да действаш бързо, времето те притиска... И така нататък. Затова учителят с неговите съвети и личен пример ръководи поведението на лекаря до края на дните му.
- Има ли такива учители в българската медицинска наука?
- Учители в смисъла на Хипократовата клетва точно няма. Такива учители няма вече в целия свят. Все пак това е едно идеализирано виждане, дори за древността. Затова и, споменах вече, проведохме един диспут за Хипократовата клетва и какво се промени в нея. Това се промени: не би могъл да обучаваш децата на своите учители без пари, нали? Административните правила и разпоредби са други. Но учители в истинския смисъл на думата в българската медицина има.
- А студентите? С какво не бяха съгласни с Хипократовата клетва?
- Е, с някои доста овехтели положения. Например, има в нея заричане, че заклелият се в нея никога няма да вади камъни от пикочния мехур. Вероятно на времето Хипократ и неговите ученици са имали много неблагополучия при тази операция. Това нещо отпадна. Има също един медицински принцип, който гласи: "Primum non nocere", което значи: "Първо не трябва да вредиш". Но сега, за да лекуваме, ние много вредим. Всичките тези цитостатици, с които търсим лечение главно на злокачествените заболявания, както и на някои автоимунни заболявания - те нанасят много сериозни вреди на другите органи. Или пък тези лекарства, които вече се връщат в медицината, но с много странични ефекти - те вредят. Например, на времето, в 1954 година, имаше един медикамент, който предизвика страхотен скандал - талидомида. Като успокоително средство той беше даван на бременни жени и се родиха деца с множество уродства, т.нар. малформации. След това и Артър Хейли написа роман на тази тема. Но сега талидомидът се връща в медицината с конкретни и много стриктни забрани да се прилага при бременни жени. Това е абсолютно противопоказание. Използват се обаче някои други негови качества, които позволяват при смъртоносно протичащи болести да се отложи леталният изход и да се задържи болният дълго време в ремисия. Но това отново е свързано с много странични ефекти. Тоест, ние предписваме лекарства, които имат силни странични ефекти, увреждат. Следователно за "non nocere" вече не може да се каже, че е основен медицински принцип. В тази връзка по-скоро може да цитираме българската поговорка: "Ела зло, че без тебе по-зло".
- Предлагате ли факултативно или избираемо обучение за алтернативни медицински техники? Хомеопатия например...
- Когато бях млад лекар, за първи път някой ми заговори за хомеопатия - младият човек, знаете, по начало е склонен на много резки преценки, особено пък като няма никаква представа - тогава отсякох: "А, глупости, не ме занимавайте с тия шарлатании!" В момента обаче аз, като декан на Медицинския факултет, въведох следдипломно обучение по хомеопатия. Хомеопатията е един стар, изпитан лечебен метод, където "Similia similibus curantur", тоест "Подобното се лекува с подобно". Искам пред вас да споделя тази моя лична "еволюция": стигнах дотам, че редактирах една книга за хомеопатично лечение в областта на дерматологията, която е моята специалност. Сега от време на време чета лекции на хомеопатите. Разбира се, не на тема хомеопатия, а по дерматология. В дерматологията хомеопатията има своето определено поле на действие. Това е един хилядолетен опит, използват се много лечебни растения, метали, продукти на човешкото тяло и се постигат доста задоволителни резултати, които не са лишени от своето логично обяснение. В целия свят в наши дни има един по-засилен интерес към алтернативната медицина. Защо? Защото, в крайна сметка, въпреки огромния прогрес, който се наблюдава, медицината в много случаи е безсилна. И хората искат - защо не? - да опитат някакво лечение с по-природни методи. Например ние в университетската клиника по кожни заболявания прилагаме два алтернативни метода, които са ни донесли международен авторитет, публикации и прочие - това са високопланинската климатотерапия на атопичен дерматит, алергичните кожни болести - уртикария, и таласотерапия (лечение на море за псориазис предимно). Получаваме много добри резултати. Ние лекуваме в тези климатолечебни бази обикновено неизлечими заболявания, но ги вкарваме в ремисия за дълго време - 6 месеца, 1 година, което е от огромно значение за болния. Какво да ви кажа? Общо взето, колкото пo отивам към една по-напреднала възраст, толкова повече виждам, че има алтернативни методи на лечение, които, употребени, без да се откъсват от законите на класическата медицина, водят до голямо подобрение и облекчават живота на болните.
- Само за да приключим темата, но и като куриоз: как ще коментирате идеята за задължителното двугодишно медицинско образование на врачки, шамани, екстрасенси и др. "лечители"?
- Това не го разбирам изобщо. Екстрасенсите вероятно са надарени с по-висока енергетична база, при мен е идвал човек, който си слага ръцете около коляното ми през панталоните и изведнъж коляното ми се загрява и ми става горещо. Лично съм се срещал с две жени, изключителни феномени - Ванга и Вера Кочовска. Не говоря за техните възможности да лекуват, защото не ги познавам, но много често - Ванга специално - насочваше хората там, където трябва. За останалите обаче... Аз все пак съм рожба на този университет, тук ми е преминал целият живот, не мога да се отделя от каноните на университетската медицина. Според мен това са хора, които не могат да определят и да насочат точно своята дарба. Медицината е емпирия - лекуваме една болест 1, 2, 5, 100 пъти и на 1 000 болни изведнъж става ясно - това е хубаво, това не е хубаво. При тези лечители тази емпирия на медицината се връща векове назад. Те не знаят какви способности имат, започват да се учат върху хора, без да имат някакво понятие, и така могат да навредят. И тук въобще не става дума за шарлатаните. Говоря за хората, които действително имат високо енергийно излъчване. Вероятно това са били част от магьосниците, горени някога на кладите. Да, има една неприязън между лекарите и тези, нека ги наречем биоенерготерапевти. Те взаимно не разбират принципите, по които другият лекува. И, честно казано, аз не виждам някога да се получи някакво взаимодействие между тях. Между отделни хора - може, но между двете общности - няма да се получи. Не приемам това решение, не го приемам с разума си и не го приемам и емоционално. Естествено, разбирам един човек, който в отчаянието си търси помощ, но там едва ли ще я получи. При лекарите е същото, но поне е доста голям процентът на добрите специалисти, докато стойностните екстрасенси са единици и шансът да попаднеш при някого от тях е минимален.
- Разкажете за етапите на обучението по медицина. Как се става лекар? Това ли наистина е най-трудното обучение?
- Обучението при нас трае 6 години. Да, според мен това е най-трудното образование - както по обема, който трябва да се усвои като учебен материал, така и по продължителност. Първите 2 години студентите учат т.нар. "предклинични дисциплини" - анатомия, физиология, медицинска химия, медицинска физика, биофизика, биохимия, биология. След това влизат в клиниката. Третият курс е също едно начало, там се учат основните принципи и правила на прегледа и на поставянето на диагноза, т.нар. "пропедевтика", както и патологична анатомия. След това се преминава в IV и V курс, където се учат специалните предмети. Те изискват вече една натрупана медицинска база, за да започнеш да ги изучаваш. Това са "Уши, нос, гърло", "Рентген", "Кожни болести", "Очни болести", "Неврология", "Психиатрия". VI курс е стаж по основните предмети - вътрешни болести, хирургия, педиатрия, акушерство и гинекология и социална хигиена. По тези 6 дисциплини студентът стажува и след всеки стаж се провежда съответният изпит. Накрая се държи държавен изпит. Аз съм много щастлив, че по наше предложение излезе идеята нашите студенти да защитават теза - това, което е било до 1945 г. С тази теза те придобиват магистърска степен. Ако я защитят, разбира се. А с държавните изпити придобиват лекарска правоспособност.
Това, което винаги казвам на студентите, е, че медицината е едно много трудно образование. И че един човек, който е завършил медицина, е едно новородено бебе. Защото той тепърва започва да се учи. Да излезеш от VI курс и да отидеш да започнеш практика, както навремето се започваше по селата, е много трудна задача. Вярно, това е една страхотна школа, защото се срещаш с всичко, но ти се учиш за сметка на хората. Какво става обаче днес? След този VI курс трябва, ако имаш късмет, да започнеш една 5-годишна специализация. В България тя е платена. Значи трябва да имаш едно здраво и сплотено семейство зад себе си, което да те поддържа, включително и материално, не само морално. Или пък ти самият да си много здрав физически и психически, за да можеш при тази тежка натовареност да работиш и да се издържаш. Има хора, които го правят, но това е за сметка на здравето. След като минат тия 5 години, ти си някъде към 30-годишен и тогава започваш от А, Бе. Говоря за клиничната медицина. Тези, които са в лабораторните специалности, малко по-рано напредват. Тоест един лекар, който лекува, т.нар. "клиницист", става добър лекар на 40 г., по-рано просто не може да стане такъв. Той има нужда да се учи, той има нужда да види авторитети, той има нужда да копира авторитет, да се идентифицира в началото с него, за да стане добър. Това е причината за оттеглянето от медицината, и то в целия свят. Нека сега погледнем т.нар. "юпита". Той на 26-27 години има кола, а на 30 иска да е началник и не само иска, той може! На 32-33 години вече е богат човек, докато един лекар на 32-33 е Господин Никой, той е беден, обикновено учи, нещо специализира и работи някъде с минимална заплата. По целия свят работи с минимална заплата!... А в България работи за мизерните 250-300 лева! Това е абсолютно нищо за един лекар. Затова има оттегляне от обучението по медицина. По целия свят, казах вече, не само в България. Всеки предпочита да стане мениджър, икономист, не знам какво си, за да бъде на 30 години началник. И ако вие сте съученик с едно такова юпи, този ваш съученик на 30 години има кола, има гаджета, има пари, има всичко, докато вие - лекарят, сте едно докторче, което трябва да се прибере вкъщи, защото има да прочете 10 страници за другия ден, и я има 2 лева в джоба, я не.

- А дали здравната реформа в България не доведе до отдръпване от желанието за специализация на завършващите медицина?
- Това също е един от конфликтите. Ние сме малко общество, малка страна, но сме винаги разделени. На всяко място и на всяко ниво. В медицината пак сме разделени. Получи се един конфликт между джипита и специалисти. Джипитата, не е тайна, са много добре платени и така трябва да бъде; не им завиждам и не искам да им завиждам! Към това се прибавя и фактът, че обществото не дава и морално признание на лекарите. Не мога да не призная, че е много трудно на младите лекари. Трудът на джипитата също не е оценен подобаващо, но за българския стандарт е все пак много добре. Преценявам това при нашите зимни и летни университети, които правим, по джипитата, които пристигат - по автомобилите им, по начина, по който се държат. Те вземат между 3 и 5 хиляди лева, някои вземат и повече вероятно, но - халал да са им тия пари! Те не спят, знаете - нощни повиквания, непрекъснато на разположение, такива неща... Но в същото време има страхотен дисонанс с болничните лекари, които вземат 300-350 лева, дори един професор взема между 500-550 лева. От друга страна, знаете, поради материалния си интерес джипитата задържат по-тежките случаи, макар че не ги разбират и не могат да ги лекуват адекватно. От трета страна, джипитата, поради това, че вземат хубави пари, се обединиха, те са вече една сила, маса, която знае какво иска. Докато другите са разпокъсани. Видя се на техния пример до какво води едно сравнително благополучие и осъзнаването на общия материален интерес.
- Каква е реализацията на един студент по медицина? Може ли да продължи в чужбина? Или от България да продължи там обучението си?
- Да, има такива възможности и те са въз основа на сключени спогодби. Имаме например такава спогодба с университета в Дрезден, с "Шарите" в Берлин, с университетите в Париж, Безансон, Брюксел, където отиват наши студенти за преддипломен стаж. Между другото, ние приехме на времето т.нар. "модулно обучение", което се наложи тук с много мъка, но то показа своите предимства главно с това, че можем да сключваме договори с много университети, в които също преподаването е модулно. Нашите преподаватели вече масово пътуват по света. За съжаление, навсякъде в чужбина се търсят за специализация хора до 35 години. И поколението, прескочило тази възраст, е онеправдано. Но младите хора от всички специалности масово пътуват. Като ръководител на катедра мога да кажа, че при мен няма специализант, който да не е ходил за различен период от време в САЩ или Европа. Всички са ходили. Имаме споразумение с Американската и Европейската Академия по Дерматология и те дават стипендии. Има, прочее, тук, във вече споменатите студентски искания, че желаят да учат език. Ами че ти живееш в 2004 година и ако вече не си научил някакъв език, трябва да знаеш, че нямаш никакъв шанс!
В момента около 2 200 български лекари работят навсякъде по света. Най-много има в САЩ, ЮАР, Западна Европа, Австралия и къде ли още не. Всичките тези хора поради факта, че ние нямаме договори с тези страни за признаване на дипломите, са преминали там през един много тежък изпит. В САЩ например той е абсолютно анонимен, един компютър ти задава въпроси, които включват всичко - от анатомия до психиатрия. Това е изпит, за който трябва да учиш цяла година, през това време нашите момчета и момичета мият чинии и всякакъв друг физически труд, лошо платен и неприятен. Но издържат! Което говори, че нашата образователна система е на ниво. На никого, който е добре подготвен, това, че нямаме договори, не му е попречило да започне да работи. Всеки ден разписвам т.нар. "Dean's Letter"-и, с които се удостоверява, че даден човек е завършил нашия факултет, за да получи възможност там, където е, да узакони дипломата си. Искрено се надявам, че след 2007 г. този, който ще ме замести, ще има възможност да дава дипломи, които ще са валидни по света. Да започнеш първата година в Осло, втората да идеш в Париж, третата в Мадрид, четвъртата в София, петата в Берн и т.н.: уеднаквяване на програмите с т.нар "кредити". Ние започнахме да въвеждаме сега кредитна система. Аз, откакто съм декан, съм имал две проверки от европейски комисии и мисля, че резултатите бяха много добри. Разбира се, не отричам, че това изисква предварителна подготовка, но, слава Богу, и в нашата страна вече се появиха болници като тази на проф. Чирков - болници, каквито няма и в много страни на Западна Европа. Хората са впечатлени и не само от стандарта и техниките, а от това, че всички хора, които работят там, лъскат, чистят... Виждаш ги, че работят, че всички знаят английски и т.н. Нашите студенти вече са коренно различни. Първо, след намаляването на бройката на студентите тук влизат само хора отличници, завършили езикови гимназии, по-голямата част от тях са мотивирани... Студентският състав е много силен. И абсолютно съм сигурен, че като отпаднат бариерите, те ще успеят. Българинът е свикнал да живее трудно и да преодолява препятствия и малко да му ги намалиш - тръгва!

- С колко е намаляла бройката на студентите по медицина?
- Всяка година е различно. Приемаме 80, 100, 120 души. И най-вече - една малка България има 5 медицински факултета. Това е много, но това е въпрос, който като декан на Софийския Медицински факултет не ща да повдигам, защото...
- Проф. Веселинов си хвърли оставката като зам.-министър на образованието заради новооткрития медицински факултет в СУ...
- Да, да. Аз му написах писмо. Благодарствено писмо. И мисля, че той е единственият, който доблестно подходи към въпроса.

Разговора води Митко Новков



Разговор с
проф. д-р Николай Цанков



С този разговор продължаваме обсъждането на качеството на висшето образование и науката в България. Очакваме и други мнения.