Срещу съблазните
на простите решения
- Във филмите ви личи много добро познаване и траен интерес към историята.
- Завършил съм история. След това отидох в киното. Но продължавам да работя, аз съм член на редколегията на две списания: "Историк и художник" е ново списание, току-що започна да излиза, а второто се нарича "Светът на промените". В него аз завеждам отдел "Култура". Имам около 60 статии, най-различни - по история на литературата, история на киното, по обща история...
- От филмите, които тук видяхме, оставам с впечатление, че най-много и най-силно ви интересува периодът на сталинските репресии...
- Не бих казал, че е така, защото последният ми филм е за Тютчев, за великия руски поет. Аз въобще предпочитам да правя документално-биографични филми. А в игралното кино моята тема е: Човекът в условията на големи социални промени или потресения, човекът, който запазва човешкото си достойнство, запазва се като личност. Това навярно са моите теми. Прототипът в "Повест за неизгасената луна" е Михаил Фрунзе. При мен той се нарича нарком военмор. Не е назован конкретно, но за всички е ясно. Филмът е по повестта на Борис Пилняк.
- Прочетох, че сте бил главен асистент-режисьор при Никита Михалков на снимките на "Сибирският бръснар". Как толкова вече известен режисьор, носител на "БАФТА", се е съгласил?
- Аз съм работил с Михалков в 8 филма - "Пет вечери", "Обломов", "Роднини", "Без свидетели" и няколко други, в които той се снимаше като актьор. Работил съм много и с Елдар Рязанов. Михалков играеше в "Гара за двама" и в "Жесток романс". Аз бях асистент, после бях втори режисьор, но това беше отдавна. А после, през 1997 г., доста неочаквано получих това предложение. През нощта изведнъж ми се обадиха и ми предложиха да работя във филма "Сибирският бръснар". Аз отказах. После генералният продуцент, с когото преди бяхме добри приятели, и Михалков започнаха да ме уговарят, че имат проблеми и сложности и си спомняха как преди сме работили заедно. Аз отказвах, отказвах, но те знаеха с какво да ме купят. Казаха: "Ела поне да погледнеш". Отидох на снимачната площадка, там имаше 3500 души масовка, 40 екипажа с коне, около 500 актьори. Всичко това беше в доста хаотично състояние и те не можеха нищо да направят. Помолих да поставят висок практикабъл, камера, микрофон, мегафон, монитор и казах на всички да вървят да обядват. За два часа разгърнах цялата тази масовка така, че тя да живее своя нормален правдоподобен живот. Това е нещо, с което много съм се занимавал преди това, в продължение на много години. И когато слязох, Никита ме попита: "Колко си получавал при последния филм?". Аз казах сумата. "Тук ще ти плащам три пъти повече". Бях тогава без пари и се съгласих.
- Типично господарска или мениджърска постъпка?
- Аз го познавам, за щастие, и в други негови качества. В младостта си той беше необикновено обаятелен човек, с фантастично умение да предразполага хората към себе си. Той, разбира се, много силно се измени напоследък. Според мен не в най-добрата посока.
- Много ми хареса вашият "Дзига и неговите братя", направен като колективен филмов портрет на братята Кауфман със средствата на класическото монтажно кино. А защо направихте филма "Обикновеният болшевизъм"?
- Исках и го направих.
- Познаваме фактите, но, когато те са нанизани един след друг, се получава много страшно нещо.
- Болшевиките са имали агитпроп, система за агитация и пропаганда, която е работила десетки години. За това време е произвела десетки хиляди филми, предавания, албуми. Никой никога преди мен не е правил такъв опит. Аз си помислих - а защо пък не? Много съм доволен, че направих този филм. За съжаление по време на работата над него се случи дефлация - пет пъти се обезцени нашата рубла. И парите, които първоначално бяха достатъчно - ние имахме намерение да направим двучасов филм - изведнъж се стопиха. Успяхме да стигнем само до войната и се наложи аз самият да плащам за някакви материали, за да завършим филма.
- А вие самият вярвате ли, че болшевизмът е голямо зло?
- Вярвам в това, че болшевизмът е зло, защото за мен болшевизмът е преди всичко етическо явление. Символ на такъв примитивен подход, който се е съблазнил от прости решения. Когато човек, който е завършил три класа, започва да чете Хегел или Маркс, се случва философско отравяне и възниква тази съблазън от простите решения...
- Но е имало и великолепни, интелигентни хора, които...
- ... трябва да се убият белите и тогава червените ще заживеят прекрасно, например. Нищо подобно. Аз съм отявлен антикомунистически човек по своята същност. Аз не ги обичам. Израснал съм в семейство на учители, доста образовани хора, които винаги са живеели много трудно, които винаги са обичали своята страна, които винаги са се старали да й служат. И тях винаги са ги унижавали. Аз самият имах неприятности с КГБ. Обвиняваха ме, че искам да избягам зад граница. Живеех с англичанин в една стая. Имах доста големи неприятности, когато отказах да пиша доноси срещу него. Аз не обичам властта, която се нуждае от доносителство и от лъжа за запазването на самата себе си.
- Има ли такава власт, която не го прави?
- Всъщност има, защото аз считам, че това е демокрацията, ако тя наистина е демокрация, а не я само наричат така, както е в Русия. Руския комунизъм го разрушиха преди всичко децата на нашите водещи комунисти, които всички работеха в някакви външнотърговски организации и доста бързо разбраха, че те повече ще сложат в джоба си без идеология. Т. е., те бързо се отказаха от комунизма, оставащи такива, каквито са били в същността си, и само започнаха да крадат още по-безсрамно. Всички наши милионери са тези, които или бяха назначени да скрият златото на партията, или кагебешници, или хора от ЦК на Комсомола, или техни доверени лица. Да вземем когото и да било от олигарсите - Гусински, Березовски, Ходорковски и когото искате.
- Колко игрални филма имате?
- Два игрални филма и 5-6 документални. На две години правя по един филм.
- А защо сте сравнително малко известен в България?
- Аз и в Русия съм сравнително малко известен. Получих за първия си филм наградата на Британската академия, английския "Оскар", но можете ли да си представите какво щеше да бъде, ако Никита Михалков я беше получил? Цялата страна би говорила за това. Това, което съм получил, е по-голяма награда, отколкото да крещят за мен на всеки ъгъл. Аз съм възнаграден с това, че имам възможност да работя своята професия и да се занимавам с любимата си работа, макар че това е много трудна, сложна и мъчителна професия.
- Къде и как се разпространяват такива филми като вашия?
- Никъде. Главно на фестивали. При Елцин показваха "Адвокатът Седов" или "Повест за неизгасената луна" в деня преди изборите. Сега въобще не ги показват. Всички тв канали отказаха да покажат "Обикновен болшевизъм". Показаха го в Петербург, на фестивала "Послание към човечеството", в кинотеатър "Лукс", дореволюционен кинотеатър, където сега се показват главно документални филми. И там бяха събрали хора, главно ветерани. За мен това беше доста показателно, защото дискусията (обикновено след филма "Обикновен болшевизъм" тя продължава повече от филма) завърши с бой между ветераните. На мен ми беше тъжно и срамно. Тези хора, които цял живот са служили на Русия, много от тях и на властта, в старостта си са бедни, жалки и нещастни хора.
- А кои са вашите учители в киното?
- Първия си филм работих като асистент на Лариса Шепитко. След това работих с Рязанов, с Тарковски в "Сталкер", а после с Рязанов и с Михалков основно. Също така с Лотяну, с Худяков... Стараех се да избирам сам хора, от които можеш да се научиш. Шепитко, например, казваше: "Ако допуснеш един компромис, то към края на филма ще имаш 60 компромиса".
- Какво правите сега?
- Имам много планове - имам осем игрални сценария, между тях и по романа на Гайто Газданов "Призракът на Александър Волф". Гайданов може да се нареди до Бунин и Набоков. Това не значи, че ще се откажа от чужд сценарий, ако е добър. Последният ми филм е със заглавие "Другият Тютчев", документален филм за този, който е казал: "Умом Россию не понять..."
- Какви са впечатленията ви от България?
- Много добри. Тук най-напред ми направиха малка ретроспектива на 8-ия Международен София филм фест. Стефан Китанов я организира. Тя породи втората и по-голяма ретроспектива на фестивала "Златната ракла" и аз искам да благодаря на г-жа Ангелакова и на г-жа Груева, които решиха, че е възможно да я осъществят. Слава богу, че има фестивали, те ни дават възможност да се срещаме, да обменяме идеи, да гледаме кой какво прави, да се учим един от друг. Главното не е конкурсът, а това, което става в кулоарите. В Москва не ми достигат слънце и топлина. Затова така се радвам на това прекрасно време. Днес имах свободен час. Седнах на пейка до реката, свалих си ризата и седях. Като растение попивах слънцето.
- Какво харесахте от фестивалната програма?
- Ще говоря само за това, което видях, бях в състава на журито за игрални филми и сериали. Изгледахме около 30 филма. Много добра програма, харесаха ми някои от българските филми, доста стабилно е тяхното професионално ниво. Например, филмът "Изпепеляване" ми е много близък и аз съм възхитен от мъжеството на режисьора. Ние в Русия такъв филм нямаме. Аз с удоволствие бих го взел и бих го имал у себе си на рафта и понякога бих го гледал. Много искам такъв филм у нас да бъде показан по телевизията. Бедата е, че има постоянно преосмисляне на историята, но няма осмисляне. Никой не анализира защо, как и какво. Ето, чеченците хващат заложници. За да го няма това, трябва да отменим изборите. Каква е връзката между тези две събития? Според мен никаква. Това е бълнуване. Това е същият този болшевизъм, същата съблазън от простите решения. Това означава недоверие към населението, просто глупост. Не се страхувам от тази дума. Уви, пак започваме да повтаряме същата история. Въобще аз съм песимист. Отношенията между народа и властта в много случаи се намират на същото ниво, както при Иван Грозни. Някакви неща и названия се променят, а характерът на отношенията се променя малко. Аз наистина съм песимист...

Разговора води Пенка Калинкова


Евгений Василиевич Цимбал е роден през 1949 г. в Ейск, Краснодарския край. Той е филмов режисьор, сценарист, историк и журналист. Получава бакалавърска степен по история в Държавния университет в Ростов на Дон. Завършва и Висш курс за сценаристи и режисьори в Москва. Специализира в киноучилището на Робърт Редфорд "Сънданс институт", САЩ. От 1974 г. работи в Мосфилм. Дебютира с филма "Адвокатът Седов" (1988), за който получава Наградата на Британската академия за филмово изкуство (БАФТА). На фестивала "Златната ракла" в Пловдив беше показана ретроспектива на неговите филми: "Адвокатът Седов", "Повест за неизгасената луна" (1990), "Сънищата на Сталкер" (1996), "Обикновен болшевизъм" (1999), "Леонид Гайдай - от великото до смешното" (2001), а в конкурсната програма - "Дзига и неговите братя" (2003), отличен с "Ника" за най-добър неигрален филм. На "Златната ракла" журито на ФЖМК го отличи със своята награда "Горчивата чаша".
Разговор с
Евгений Цимбал