Кой се страхува от Оскар Уайлд?

Ако спектакълът предизвика желанието поне на част от публиката да прочете прочутия роман на Уайлд, тя ще открие както един от шедьоврите на модерната литература, така и факта, че пиесата на Юрий Дачев е всъщност самостоятелно произведение.
Пиесата преработва най-общо сюжетната схема на романа. Тя "почтено убива" изисканата литературност на Уайлдовия стил и е структурирана на базата на отношенията в триъгълника Базил-Гладис-Хенри, творецът-жената-приятеля.
Това е класическия триъгълник, в който е въвлечен един млад мъж - Дориан Г. Как взаимоотношенията в този триъгълник променят Дориан, как страхът от старостта поглъща всички и цената е Дориан, е най-вече въпросът, който "движи" пиесата. В този смисъл романът на Уайлд за Юрий Дачев е само "висок" класически естетически декор, а Уайлдовите персонажи - "роли", които действащите лица в пиесата играят.
Изкуството на живота, в което остаряваме, интересува драматурга, а не изкуството, което не остарява (Уайлд като "сценография" е достатъчно безсмъртен от тази гледна точка).
Затова и класическите Уайлдови въпроси за изкуството и живота, за морала и изкуството съвсем не са фокус за пиесата.
Основното, възловото за нея е преследването, разследването на проблема как в изкуството (например в театъра), сред хората, които се занимават с него днес, се случват чудовищно тихи и убийствени неща - като въвличането в името на изкуството, например на някой Дориан Г., и всмукването и съсипването на един човешки живот от капризите и чувствата на свързаните с изкуството. Това са "почтените убийства". Така че заглавието на пиесата може да бъде и обърнато: "Почтени убийства. (Портретът на Дориан Г.)". Тя е написана с видимо драматургическо умение и носи непозната от други текстове на Юрий Дачев тъга и хлад.
В представлението има някакъв отглас от подобно настроение тук-там в ролята на Владимир Пенев (Базил Х.) Сценографията и костюмите на Милена Пантелеева представят разбиране и вкус към известна естетическа хладност, сред която се променят взаимоотношенията в триъгълника.
Като цяло обаче неудържимо избиващата в жестовете и интонацията на актьорите немотивирана мелодраматична "театралност" почтено съсипва възможностите за едно по-сложно и чувствено сценично въздействие. Представлението страда сякаш от необяснимо силен свещен страх и трепет от Уайлд и недостиг на страст и вкус при представянето на греховете на изкуството, на неговите тихи "почтени убийства".

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Портретът на Дориан Г. (Почтени убийства) от Юрий Дачев по Оскар Уайлд. Режисура Бина Харалампиева. Сценография и костюми Милена Пантелеева. Музика Асен Аврамов. Участват Антоний Аргиров, Георги Кадурин, Владимир Пенев, Анета Сотирова, Светлана Бонин, Илия Раев. МГТ "Зад канала".