И още цигански работи

Разказите от третата белетристична книга на Димитър Томов са писани постепенно, в продължение на много години, но тяхната поява точно сега ги прави значими в контекста на все по-наболяващата потребност от алтернативни художествени дискурси в българската литература. "Циганската" тема представлява една такава възможност, затова ми се струва важно да отбележим различните начини на нейното (уви!, толкова) плахо присъствие. В миналата рецензия опитах да кажа как днешните млади "роми" разбират своето място и своята идентичност в нашето българско общество. Текстът, за който пиша днес, е създаден от позицията на българин, добре вписан в социалната си действителност.
Разказите в книгата са 13, но тази количествена фаталност не се опитва да означи настроението на някаква мрачна предопределеност, нито пък някаква тъмно-сложна противоречивост в социалната проблематика. Докато младите роми пишеха преди всичко за бедност, етническо отчуждение, социална малоценност и психически дискомфорт, българските "цигански работи" разбират техния свят през една дълговечна поредица от романтични представи: щастливата волност на катунарския живот, нравствената хармония в примитивната община, неудържимата импулсивност на сексуалната страст, хармоничната близост с природата... Както изглежда, съществува неизтребима, романтически създадена традиция да се мисли чуждото като екзотичната, съблазнителна другост на нашия скучен свят. "Катунът" на Димитър Томов е духовно красив, етически хармоничен, интелектуално проницателен (свързващо-доминиращият образ на тези разкази е дядо Инко - цигански мъдрец, патриархален старейшина, прозорлив тълкувател на социалните знаци), но той е преди всичко литературен. Образите на неговото присъствие имат корени в историята на българската литература: йовковските турци и цигани, елинпелиновската романтика на нощния скитнически живот, странните герои-мечтатели... Другият източник на циганската романтика в тях е носталгията по детството. Български родените цигани се оказват знаци на любовта към своето минало и към родното място. Те населяват един Павликени, чийто образ напомня на сън, на копнеж по нещо безвъзврaтно отминало. Етическата утопия на техния свят е огледалният образ на умората и разочарованията, които са се натрупали в душата на един модерен човек. Циганското мълчи; дали пък не сме обречени на тази традиция в българската литература?

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Димитър Томов. Безкрайният катун. Цигански работи. Издава Национален музей на българската книга и полиграфия. С., 2004