Докъде я докарахме!
Празничната програма на Българската национална телевизия по случай 45-годишнината й за сетен път категорично доказа, че тази медиа напълно е зачеркнала класическата музика. Работещите в нея "звезди" се разказваха нашир и надлъж; за всичко стана дума през този ден - и за страхотните приключения, подвизи и смелост на журналистическия авангард, и за културната функция на медиaта... Но за класическата музика, музиканти и музикални редактори като че ли бе спусната специална заповед от поредните шефове - все едно, че "такова животно нема". А време имаше, даже беше в повече. И се пилееше в твърде недоносени, набързо скалъпени телевизионни форми, попкласации, смешки и т.н. В 2004 година една държавна телевизия, която се скъса да се нарича обществена, "прескочи" работата на най-качествени и много талантливи хора. Прескочи и паметта им! Аз не знам защо музикантите там (ако са останали изобщо) не са се обадили, за да напомнят, че "едно-две квадратчета" трябва да се "пожертват" в името на "имиджа" и просперитета на тази институция (която впрочем доста пари гълта) пред обществото. Всъщност май знам - страхът да останеш без хляб е много по-парализиращ от страха от политически репресии.
Маргарита Парасникова - говори ли ви това име нещо, "звездни" люде? Тя си отиде преди 11 години и дотогава създаде колосален класически фонд на телевизията. Тя не се тупаше в гърдите, не се посипваше със звезден прах, но беше звезда сред нашите и чужди световни музиканти. Разбира се, имаше и още хора, които създадоха музикалния телевизионен фонд, в който има безценни неща. Но аз споменавам най-силната, според мен, фигура. Която не случайно ни напусна толкова рано.
Така че музикантите, които имат "неблагоразумието" да се занимават с незабавната и непопулярната музика, имаме за какво да се чувстваме обидени на Националната телевизия. И като професионалисти, и като данъкоплатци. Май наистина е крайно време този, който разпределя приходите от данъци, да постави и някакви условия в каква програмна схема ще се влагат тези пари. В която да има защита на правата на немасовото изкуство. Това си съществува по света, при това съществува в страни с много по-културни кандидати за началници - точно за да не се стига да подобна демонстрация на простотия. И на амнезия!

Екатерина Дочева