Мода с дъх на риба

Срещите с изкуството на Мариела Гемишева са редки, но именно затова винаги са очаквани с голямо любопитство. Тя неизменно успява да изненада публиката си, а името й се свързва с екстравагантност, находчивост и оригиналност. Авторката е сред малкото, ако не и единствената, която се занимава с подобен вид дизайн на облеклото в България. Отношението й към модата е различно - всяка дреха е уникално самостоятелно произведение на изкуството, което обаче винаги е част от цялостно "шоу".
"Fish party" беше своеобразен пърформанс "с отворен край", който привличаше зрители в галерийното пространство на Ата Център в продължение на няколко часа. В действието, близко до абсурда, главна роля изпълняваха три стерилно бели манекенки, въртящи се около готварска печка, върху която до безкрайност се пържеше риба. Тази, обичайна за всеки дом работа, в случая сблъскваше няколко основни положения - общественото елитарно пространство и личното интимно пространство; празничното и всекидневното; изтънчената женственост и небрежността на редовата домакиня.
Ежедневното действие беше завладяло нетипчина за него атмосфера, като я изпълни със скрити смисли, метафори и символика. Разгадаването им със сигурност би могло да бъде процес на нескончаеми догадки. Остава усещането, че си се докоснал до нещо наистина необичайно - изискано и с миризма на риба. А тя се носеше още по стълбите към галерията като верен ориентир към случващото се. На входа зрителите бяха посрещани от манекенки с бели лица, с коси, вдигнати на високи белосани прически; облечени в искрящобели сватбени рокли с дантели и бродерии, поразкъсани тук-там, за да открият някои части на тялото. Тези "бели феи" се разхождаха с подноси, отрупани с цаца, която с монотонно постоянство се пържеше на готварска печка. Една от манекенките с обиграни движения на покритите си с дантелени ръкавици ръце "въртеше" димящ червен тиган. Готвенето в случая в максимална степен се доближаваше до приказния ритуал, изпълняван от вещици и магьосници, които забъркват тайнствени съставки. В това представление важна роля имаше завладяващата музика - гротескно провлачена, с немски танцувален фолклорен ритъм. В такт с нея манекенките се суетяха насам-натам около масата, изпълнена с готварски принадлежности, или из тълпата, която ги наблюдаваше с постоянно любопитство. Те "танцуваха" като безплътни балерини, незнайно как изпаднали от театралната сцена и принудени да станат възможно най-материални. Така почти съвършеният им, "чуплив" женски образ постепенно се разтвори в реалността - искрящите им рокли се опетниха с кръв, брашно и олио, подът се осея с отпадъци, а светът...

Светла Петкова



Мариела Гемишева, Fish party
(в съвършено собствен аромат)
; специално участие: Теодора Велинова, Елена Гърбева, Мария Силвестър, Васил Атанасов (прически), Цвети Христова (грим) и печката на мама; АТА Център/ Институт за съвременно изкуство - София, 31 октомври 2004, 21.00-24.00 ч.