Отместване на границата
На голям чист лист в десния ъгъл беше нарисувано съвсем мъничко червено петленце.
- Картината се казва "Крайно самотен петел" - обясни Карлсон.
Дребосъчето погледна това мъничко петленце. А пък Карлсон му беше говорил за хиляди картини, изобразяващи всевъзможни петли, и сега излезе, че всичко на всичко има една червеникава петелообразна буболечка.
"
А. Линдгрен Приключенията на Карлсон, който живееше на покрива.


Има сходство с цитирания епизод и ситуацията, в която се намираше публиката на Ксавие Льо Роа. Може би самият автор съзнателно е търсил този ефект в изнесените на 5 и 6 ноември спектакли на сцената на Театрална работилница "Сфумато". Подобно на Дребосъчето публиката недоумяваше какво точно се случва на сцената, но също като него бе готова да се впусне в приключение. От недоумението се пораждаше любопитство - причудливите фигури на тялото раждаха асоциации, а те на свой ред освобождаваха потока на мисълта. Неусетно зрителят бе въведен в странно общуване, при което рецепцията се доближаваше много повече до тази в картинната галерия, отколкото до тази в театралния салон. Пред учудените погледи тялото се превръщаше в жива скулптура, разказваща за човешката самотност, за болезнения стремеж да излезеш от черупката на същността си, за различните метаморфози, в които губиш представа за себе си.
Стилът на Ксавие Льо Роа е подчинен на концепцията "Отместване на границите". Под това заглавие бе и теоретичнага беседа, изнесена след представените спектакли. Езикът на автора не подлежи на точно дефиниране - смес от танц театър, пантомима, модерн - всъщност е подчинен изцяло на собствената му фантазия. Самият Ксавие Льо Роа е пример за смелостта да преобърнеш живота си, скъсвайки със сигурността - доктор по молекулярна биология, който под въздействието на различни фактори решава, че танцът е неговото призвание. Да се посветиш на танца на твърде напреднала за това възраст (25 години), във време, когато едва ли не всичко е изречено в тази сфера, изглежда доста странно, но и достойно за уважение. Малко са хората, които поемат риска да правят това, което им харесва, обръщайки гръб на осигурения живот.
В представената на 6 ноември солова пиеса "Self-Unfinished", която донася и широка известност на Ксавие Льо Роа, обект е той самият. Тялото се преобразява в насечени фигури, менящи се пред очите на зрителя. Фигурите се прегрупират по най-причудлив начин, като калейдоскопично преливат в мобилна маса с център, но без глава. Може би изследванията над клетките са родили тези видения. В ослепителната светлина на сцената един човек се саморазголва, борейки се със себе си. На сцената няма нищо друго освен маса, стол и ням радиокасетофон, които още повече засилват усещането за вакуум...
Мненията за този род спектакли могат да варират от пълното отрицание, през скептичното повдигане с рамене до искреното съпреживяване, но те имат своето място и предназначение. Защото истинските открития в света на танца са възможни, когато се работи с убеждението, че за езика на тялото няма граници.

Мария Русанова