Минно поле
Самуил Стоянов е един от малкото млади художници в България, които демонстрират ясна и последователна стратегия на работа в областта на концептуалната живопис. До десети ноември в галерия "Ирида" можеше да се види третата му самостоятелна изложба. Тя представя шестнайсет картини и е озаглавена "Минно поле". Художникът продължава експериментите си с взаимодействието между текстове и изображения, неочакваните смислови противоречия, социалните проблеми на съвременния свят.
Пълноценното осъзнаване на изложбата е възможно само ако се прочетат заглавията на картините. За автора те не са просто необходими словесни анотации към картините, а равнопоставена концептуална част от тях. Още повече, че най-често служат като пароли за разкодиране на привидно "невинното" изображение. Понякога картината функционира информативно само ако се възприема неразделно от заглавието ("Умрелите Деца през 2003 по Пътищата на България"), понякога със същата цел текстът и изображението си опонират ("Вярвай").
Самуил Стоянов притежава способността да регистрира и пресъздава усещането за тревожност, с което е наситена съвременната действителност. Без да са документално декларативни, голяма част от работите му асоциират събития, непосредствено присъстващи в настоящия момент.
Обикновено известните личности се появяват под формата на черно-бели портрети. Те контрастират на подчертано ярки като цвят елементи от картината, най-често за да им се противопоставят. Понякога художникът влага съдържание в картините си с помощта на съпоставки между противоположности или директни противоречия. Картината "2" е изградена на принципа на този метод, маскиран зад уж произволно избран отрязък от градски пейзаж. Влечението към противоречията идва още от изложбата "Merry Christmas and Happy New Year!", където Самуил Стоянов обединяваше цялата група от седем картини, не само като съдържание, но и като визуално представяне. При "2" разликата се състои в "прикриването" на идеята зад една мнима злободневност.
Изобразяването на "парчета" от пейзажи, най-често обозначаващи пътуване или някакво движение, обикновено крият незначителни на пръв поглед детайли, които, макар и дребни, насищат цялата картина с информация. Те са доста незабележими, но когато се натъкнем на тях и те взривят в съзнанието ни поредици от смисли, разбираме защо изложбата е наречена "Минно поле".

Даниела Радева