Да срещнеш млад талант е радост. А в концерта от цикъла "Концертмайсторите" на Младежкия оркестър на Classic FM радио те бяха дори двамина. Бързам да ви кажа: запомнете името Добринка Табакова! Човек не може да не изпита гордост, че едно българско момиче успява така кагегорично да реализира способностите си в толкова трудна, ожесточено конкурентна и високо взискателна среда. Лондон е средище, в което, за да изпъкнеш, трябва да имаш голям потенциал и много, различни при това, качества. Завършила е реномираното училище "Гилдхол" (там печели и награда за композиция - "Лютославски"), в момента прави докторат по композиция в King's College, нейни композиции са били вече изпълнявани по редица фестивали във Великобритания, звучали са на авторитетни сцени, има нови и престижни поръчки (не само в кралството). Концерт за виола и струнен оркестър, който чухме в зала "България", бе всъщност и първото голямо публично представяне на Табакова пред широка българска аудитория. Творба с наистина впечатляващи достойнства, които респектират. Стабилна като форма, многобагрена като звук, с чудесно намерен баланс във взаимоотнoшението солист-оркестър; и нещо много важно - композиция, наситена с една вътрешна, увличаща и естествена енергия. Слуша се като на един дъх. Но да не се заблуждаваме - зад всичко това стои не само природната дарба, но и висок професионализъм. Слава богу, че младата композиторка е намерила условията и средата, в която да го получи.
"Песента на омагьосващата виола" е нарекла Табакова този свой концерт (премиерата му в Лондон е била през февруари т.г.) и тук вече стигам до другия талант, когото имахме удоволствието да чуем в същата тази вечер: виолиста Максим Рисанов. Подтикът за създаването е дошъл от него, нему е и посвещението. Безспорен виртуоз. Украинец по произход, колега и приятел на Добринка в Лондон, той вече е име, въпреки че е само на 26 години. Това не е първата им съвместна работа - за него българката е композирала сюита "Пирин" (с фолклорни елементи - част от нея Рисанов изпълни на "бис", почти взривявайки аудиторията с гъдулковия си звук!), свирил е и нейно Трио. Пак за него тя е направила и аранжимент на известната виолончелова соната "Арпеджионе" от Шуберт, включена също в софийския концерт. Не съм сигурна дали по замисъл или заради изпълнението, този номер от програмата не бе особено убедителен - прекалено "акомпаниращата" роля, отредена на оркестъра, до известна степен променя цялостното внушение на сонатата, превръщайки я в откровена песен. Рисанов се представи и в другото свое поприще - като диригент. Но тук той имаше претенции към младите оркестранти, които ги позатрудниха - блясък, шеметни темпа (особено в Моцарт) и една преобладаваща и малко еднотипна моторност, от която се изплъзнаха само отделни епизоди на Серенадата от Дворжак.

Юлиана Алексиева