Градинари в медийната джунгла
Откривайки конференцията, доц. д-р Тотка Монова, декан на факултета, ни предложи възгледа на Лешек Балцерович, според когото при тоталитаризма медиите се отклоняват позитивно от действителността, в сравнение с негативното отклонение, характерно за развитите демокрации. Монова заяви, че цел на форума е да разисква и резкия медиен преход у нас, обема и диапазона на негативните отклонения, при които медиите виждат само лошите новини, както и дали те подпомагат или спъват прехода...
"Медии-мрежи-чипове" бе озаглавено изложението на доц. д-р Здравка Константинова, която попита защо при внушителното количество медии у нас качеството им е така лошо, защо липсва множественост на посланията въпреки тяхното привидно индивидуализиране, защо тече анемизиране именно на онзи печат, който трябва да бъде ядро на гражданското общество у нас... Проф. дфн Милко Петров изложи схващането си, че в сравнение с преди днешните български медии не разполагат със свои собствени "патрони на мнението" и затова заемат "opinion-makers" от социологията, политологията и т.н. Той смята, че медийната унификация винаги е способна да извади на политическата сцена други "униформи" и сравни актуалната ситуация с тази от преди близо век, когато българските (националистически) медии са имали своя Ахил, но не и Одисей... Според него концептуализмът в журналистиката е практикуван от една и съща група, чиято "къса скамейка" предполага не само вечно политическо пребоядисване, а и направо херметизъм и предразсъдъци, представяни за всеобщо мислене... Медийните собственици, твърди проф. Петров, днес не отглеждат пера, те се интересуват само от автори, които могат да пишат по предварително зададена теза. Проф. дн Владимир Михайлов (НБУ) заяви, че що се отнася до лицата на информационните емисии, и преди, и след 10 ноември 1989 няма никаква разлика. Преходът от анонимни говорители към журналисти-говорители е осъществен формално, а за неговото съдържателно случване няма нито политическа, нито журналистическа воля. Доц. дфн Снежана Попова и Ивелина Ватова развиха темата "Българската преса и новата война" (на базата на вестниците "24 часа" и "Дневник" за Афганистан и "Труд" и "Дневник" за Ирак, виждани като формални крайности на медийната ни сцена). Двете показаха как от 2001 към 2003 у нас се появява разцепление в единството на общественото мнение; с преминаването на България от миманса към центъра на събитията във въпросните вестници се появяват нови табута и зони на мълчание, а ако има съмнения във фактите и интерпретациите, то те са сложени в устите на чужди интелектуалци. Изненадата идва от убедителните доказателства, че макар по-сложно и задълбочено, но и качественият "Дневник" фактически повтаря посланията на "Труд", а празните места в познанието за войната се пълнят с пропагандни техники. Според Ватова иракската война принуждава "Дневник" да представя информацията без коментар, непрестанно да се дистанцира, показвайки единствено как тя се отразява на икономиката и пазара. В изказването си "Еврооптимизъм и евроскептицизъм в българската централна преса" доц. д-р Минка Златева сравни изследвания от 1994 и 2004 г. Изводът е, че днес най-после има траен консенсус за присъединяването ни към Европейския съюз (при това изразен не само чрез информативни жанрове, както преди 10 години), обаче и тогава, и сега редакциите нямат ясно разработена визия за евроинтеграцията в отделни нейни аспекти. Докторантът Светослав Терзиев от в. "Сега" заяви, че "журналистиката в България узря за саморегулация", доказвайки, че журналистите не продават стоката информация, а своя труд на медиатори.
Във втората секция на конференцията доц. дфн Петранка Филева разгледа икономическата журналистика в условията на социална трансформация откъм избора на теми (как се пречупва, потиска или пренасочва общественият интерес от медиите, как интересът на спонсори бива представян за обществен, как краткосрочният интерес взема превес над дългосрочния); откъм създаването на паралелна медийна реалност (защо личният бизнес неуспех, представен в медиите, пренася винаги вината върху политиците); откъм наслагването на икономическия и политическия бизнес цикъл. Доц. д-р Александър Ангелов (НБУ) ни занима с личността на журналиста, разпознавайки едни като солисти, други като оркестранти, а трети като диригенти. Той попита защо с всяка обществена либерализация се размножават медийните клюкари, интриганти, доносници, рекетьори, защо всяка критика към медиите се посреща на нож от тях - "групово и залпово", а сериозната журналистика у нас не търси обединение... Доц. Ангелов заяви, че 2004 не е Година Първа на Етичния кодекс у нас, тя е такава само за онези, силните, с парите и с тиражите, които чак сега се намесиха по някакъв проект в неговата направа... Доц. д-р Любомир Стойков ни запозна с динамиката и противоречията на "знаменитостта", нямаща аналог в досегашната културна история, и заяви, че изнасянето на личния, а не професионалния живот на човек в медиите е въпрос на прехода от модерност към постмодерност. Той демонстрира как медийната звезда надхитрява другите структури на властта в общуването с публиката, как низпоставените спрямо нея личности-квазери са известни единствено с факта на своята известност, която впоследствие им отмъщава със свръхтовара си...
В третата сесия, на базата на конкретни текстове, доц. д-р Луливера Кръстева убедително представи актуалните медийни табута. Тя ги видя през липсата на акценти и конкретни назования на проблеми в журналистическите материали, през симулацията в развиването на тематики, през липсата на широки авторски кръгове, през поръчковите статии, през отбягването на интерпретации... Изследователката преценява, че медиите у нас се заемат с пренос на вина от едно място на друго, както и че смятат интересите на аудиторията за скучни, с което табуират реалните социални конфликти и не отчитат цели общности. Много често, твърди Кръстева, медиите у нас боравят с демодирани тези, фокусират се върху следствията, но не и върху техните причини. Луливера Кръстева смята за фатално това, че българските медии се равняват единствено помежду си. Пак в тази сесия доц. д-р Грета Дерменджиева изтъкна необходимостта от нов журналистически профил - обучението по он-лайн журналистика, тъй като обучението по печат, радио и телевизия не дава достатъчно добра подготовка на бъдещите он-лайн журналисти. Дерменджиева приведе изключително ефектни данни: оптималната дължина на статия в интернет-издание е 800 думи; само 16% от читателите четат дума по дума, а останалите сканират; четенето на екран е 25% по-бавно в сравнение с това на хартия... Тя подчерта, че изданията, които поддържат хартиена и дигитална версия, са длъжни да имат различни екипи, пишещи по съобразен с хартията и мрежата начин. Доц. д-р Георги Калагларски (Варненски свободен университет) направи изложение на тема "Регионалните медии - залезът на триумфа или триумф преди залеза?", в което заяви, че макар 74% от българските медии да са базирани извън София, то те се чувстват като "китове в аквариум" и "слон в цветарски магазин" и прогнозира неясното им бъдеще съобразно укрепването на местната власт и регионалния рекламен интерес. Гл.ас. д-р Светлозар Кирилов прокара през заглавието "Бай Ганьо и Джон Атанасов - западната представа за България и българите" културните причини за нашето изоставане, внушавайки, че неефективната връзка между индивид и група, слабото значение на закона и поддръжката на митове и самоилюзии се случват и през медиите, наместо точно те да прояват критична дистанция. Гл. ас. д-р Мануела Манлихерова представи посветените си на медийния елит изследвания, които сочат лоялността му към конкретните политически и икономически елити. Любопитно е, че според респондентите й собствениците на медии не принадлежат към въпросния елит, за разлика от журналистите-неформални лидери на мнение. Гл.ас. д-р Вяра Ангелова прецизно обрисува образите на държавата в предаването "Всяка неделя" според малцинствената гледна точка: "държавата сме и ние, малцинството" (идентификацията с държавата е нужна за разграничението с нея; малцинството комуникира с държавата чрез медиите), "държавата - това са те, мнозинството" (лесен образ на държавата-длъжница на малцинството) и "държавата - това сте вие, зрителите" (артикулирана от Кеворкян и Карбовски позиция, с която те изискват "От твоята история да извлечем една по-мащабна история")... Д-р Камка Новакова описа новите медийни герои, изтъквайки, че днес хорските деяния ни най-малко не биват квалифицирани от медиите според обществения интерес и резонанс. Според учената най-трудни за журналистите са образите на бизнесмена (и досега неразпознат отчетливо от медиите), както и добре съхраняваните и разкрасяваните от журналистическото въображение образи на престъпника. Тя попита дали самата журналистика вярва в героите си, отчитайки факта, че във всяка по-критична ситуация българските медии не различават герой от жертва.
В последната за деня сесия доц. д-р Пламен Митев описа как (спроти досегашните възгледи на изследователите) "Цариградски вестник" представя Кримската война, опитвайки се не да тушира образа на Русия, а да го нюансира. Много забавно беше изложението на докторанта Ясен Бориславов от в. "Сега", който видя във Вазовите "Чичовци" илюстрации на 2-степенния модел на комуникация, на теориите за когнитивния дисонанс и за "спиралата на мълчанието"... Извънредно ефектно изказване направи проф. д-р Филип Панайотов, който разгледа българската журналистика в годините на Втората световна война през непубликуваната още архива на главния редактор (1911-1944) на в. "Утро" Стефан Танев. Чрез него ученият обясни защо българските интелектуалци възприемат прогерманската линия на Двореца (Сирак Скитник, да речем, получава орден от Хитлер, Теодор Траянов пише стихотворение за него и пр., и пр.). Не само заради безплатната хартия или заради платените режийни на редакциите, не само заради командировките в чужбина, но и защото антихитлеристката коалиция никога не е обещавала - за разлика от фюрера - да осъществи нашите национални интереси, внуши Панайотов. Още през 1942 Танев пише на дъщерите си: "Както сте прочели в шведските вестници, Албион изцяло е харизал България на болшевиките..." Въпросът тогава, според проф. Панайотов, е бил следният: какво да пожертваме - националните интереси или демократичните ценности?.. Танев, да речем, редом с други главни редактори на централни български издания, е посетил Източния фронт, но не се появяват публикации за това - собственикът на "Утро" му е забранил да пише поради русофилските нагласи на читателите. И още: Стефан Танев се договаря с българския кандидат за фюрер Петър Габровски вестниците у нас да припознаят като свой актуален модел не немския печат, в който и най-малката критика към властта е невъзможна, а болшевишкия, според който над всички провинени винаги има един безукорен режим и, един вид, вестникът се превръща в отдушник... В крайна сметка архивата на Танев ще коригира много вече втърдени становища за периода. Доц. д-р Искра Баева предложи твърде сложната картина на връзките между българската преса и Пражката пролет (1968-1969), а гл.ас.д-р Мария Дееничина разви представата си за репресивната форма на медиите в тоталитарното общество през филма на Христо Христов и Боян Папазов "Една жена на 33".
В продължилата на следващия ден работа на конференцията гл.ас.д-р Мария Нейкова заяви, че старите журналисти-международници днес са изтласкани в периферията, а младите наваксват своите липсващи познания за НАТО и ЕС в движение. На базата на конкретни текстове учената защити твърдението си, че българските медии подменят фокуса на събитията и не са честни нито спрямо източниците си на информация, нито спрямо аудиторията. Те са еднотипно сензационни, често съобщават, без да информират, изборът на цитати привнася цинизъм в цитираното... През холандски, български и гръцки вестник докторантката Наталия Маева демонстрира как медийните разкази за Европа и Балканите драматично се разминават. Докторантът Гриша Атанасов се отказа от песимистичния си разказ за мястото на книгата в днешния вестник, защото видя позитивни позивни в "Арт Труд". Пишещият тези редове докторант също имаше шанса да съобщи как медиите ръкополагат в литературата след 1989. Д-р Мария Попова се спря върху он-лайн медиите у нас, убеждавайки ни, че те имат своя потенциал и навярно ще привличат все по-голям интерес към себе си, а подобряването на възможностите за достъп до Интернет ще увеличи тяхната аудитория, което ще засили финансирането в тази област и ще привлече повече професионалисти, готови да свържат творческия си интерес с мрежовата комуникация.
... Преживях два тежки дни сред градинарите на медийната джунгла. Нередовните им студенти действително не знаят какво пропускат. И ужасно им личи.

Марин Бодаков


биография
Софийският университет "Св. Климент Охридски", Фонд "Научни изследвания" и Факултетът по журналистика и масова комуникация организираха научна конференция "160 години българска журналистика - минало, настояще, перспективи", посветена на 30-годишнината на ФЖМК. Форумът, подготвен от Милко Петров, Здравка Константинова и Мария Дееничина, се проведе на 29 и 30 октомври т.г. в зала 1 на Ректората, а пълните версии на представените изложения ще бъдат публикувани в сборник.