Малкият принц
на българската разруха


По принцип всеки филм на Грец е разсъждение за смисъла на живота. Но тук философстването е изведено като заглавие. Заковано е.
Новият му филм отново е центриран върху самотно дете с коза. Но, за разлика от "Под едно небе", то не е турско момиче, а българче-шестокласник Кирчо (прелестен е Борис Кашев); не живее в Родопско село с баба си, а в покрайнините на малък градец с родителите си. Отново (и за последно, за жалост) участва Иван Кондов - в "Под едно небе" бе ходжа, а тук - православен свещеник. Отново баща (още по-съсипан; безработен бивш парнаджия като докосване до "Екзитус") е Николай Урумов (бляскав в дискретните детайли на опустошението). Отново в кадър и отново много добър е и Красимир Доков, но не е трафикант, а астроном-библиотекар. Отново мизерията всмуква всекидневието и мечтите на възрастните. Отново пейзажът е пластична доминанта, но ги няма хребетните релефи от "Под едно небе" - най-високи са панелките и тополите пред тях.
Доене на коза. Детски поглед нагоре, към небето. Въпрос към майката за евентуалния свършек на света. Разлято менче с мляко.
"Смисълът на живота" е притча за Малкия принц на българската разруха, решен да разгадае тайната на Апокалипсиса и да го предотврати. Кирчо се бъхти над учебниците, чете списание "Андромеда", иска да си купи телескоп, а сега наблюдава звездите с бинокъл... И броди от човек на човек, от упование на упование - учителката по биология ("Преди края на света ще настъпи краят на срока, Кирчо"), астрономът ("Дано по-скоро дойде, заслужаваме си го"), свещеникът ("Дошъл е Страшният съд"), психиатърът ("Църквата, като си няма друга работа, и подклажда апокалиптични идеи. Медиите ги подхващат и така кръгът се завърта. А после кръстените в църква идват при мене за помощ"), лекарката... Никой не му помага. Единствен на помощ му се притича приятелят Миро (също самотно дете, компенсиращо липсата на семейна топлина с трева и агресия) - подава му не само темата за края на света, а и въженце като спасение от кошмара на този живот. Със закъснение обаче.
Бащата изчезва (като в "Мълчанието"), но тук не е насила, а като жест на безполезност. Пренатоварена с грижата за семейството, майката (прекрасно "заземена" Радена Вълканова) постъпва в болница. И Кирчо остава сам със своите "псевдокошмари", по думите на психиатъра. Псевдо, псевдо, ама когато бялата коза оглася нощта с многострадално врещене, са си баш истински. И хуква детето да спасява живота на козичката. И Апокалипсисът е изтикан от поетата отговорност. Луната е все така страховита, но животът на Кирчо е придобил смисъл. А българското кино се е сдобило с необикновена звезда в лицето на козата.
Някои отсичат - за какво ни е тази бедност, като така и така си я живеем. Други роптаят - пореден морализаторски трактат. И едните, и другите са прави - в случай, че не влязат в енергийната зона на филма. "Смисълът на живота" изненадва с нежност, устойчива дори на излишната задкадрова патетика и препедалирането на катастрофичните визиони. Тази нежност, едва загатната в "Под едно небе", тук е толкова щедра, че моделира атмосфера, поведение, послание... Да му се не надяваш на рационалния Грец... Разбира се, тя не би била толкова въздействаща без вдъхновената Емил-Христова екстремност, опоетизирала не само монотонността на фактурата, но и патоса на обсесията - от концепирано монохромните визуални рими до любимите му голи крушки.
Хомогенен филм. И важен. Може и да изглежда наивен, но е абсолютно адекватен на лудото наше живеене, оглозгано от очакване и обрасло от безхаберие.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Смисълът на живота, 2004, БНТ, сценарист и режисьор - Красимир Крумов-Грец, оператор - Емил Христов, художник - Ирина Стойчева, художник по костюмите - Боряна Семерджиева, музика - Георги Арнаудов, в ролите: Борис Кашев, Радена Вълканова, Николай Урумов, Иван Кондов, Красимир Доков, Радосвета Василева, Мариана Жикич, Николай Мутафчиев и др.
Излъчен на 1 ноември 2004 по Канал 1.