Плакатът, който остава...
Със своя уникален за България фонд (над 2300 произведения на съвременното плакатното изкуство), с отворената си към широк кръг от автори изложбена политика Триеналето на сценичния плакат е единствената проява от този вид в света. То има предимството да притежава плакати, които рядко се появяват в други конкурси, защото фокусът му е поставен само върху формите на сценичния плакат в цялото им разнообразие - за театър, балет, опера, мюзикъл, оперета, цирк, куклен театър...
Това допринася за изграждането на нов начин за оценяване, възприемане и използване на сценичния плакат от зрители и ценители. Без съмнение Международното триенале на сценичния плакат постига стандарта на най-добрите и значими международни изложби и конкурси в сферата на това изкуство. Демократичната селекционна политика, отворена към широкоспектърно участие, дава възможност да се представят и автори от страни без особени традиции в жанра.
Международните прояви от подобен характер имат и друга цел - да издигнат на по-високо ниво формите на комуникация между хората, каквато е и плакатът. Той е сред най-достъпните форми на съвременните изкуства. Можем да го видим и извън изложбените зали, на улицата, навсякъде в големия и малкия град. Плакатът е част от градската визуална култура. Затова ролята на автора тук е много по-отговорна. Неговата връзка със зрителя е най-непосредствена и пряка. На фона на пищното многообразие от безименните продукти (всякакви видове рекламни плакати, кино афиши, фолк - съобщения) сценичният плакат се превръща в инструмент за изграждане на визуална култура. Метод незабелязано и неусетно да получим информация, да открием стойността на авторовата провокация. Може би пъстротата на многообразното еднообразие трябва да събуди противодействието ни. Защото без необходимата визуална култура, която се възпитава в ежедневието на всеки от нас, сценичният плакат ще намира все по-малко пътища към зрителя - неговият основен и единствен смисъл на съществуване.
Международното триенале на сценичния плакат има една особено ценна функция. Дава възможност да се съпоставят едни от най-добрите постижения в тази трудна за изследване област в международен мащаб. За определено време в изложбените зали на СБХ и в медийното пространство (Триеналето е едно от най-добре отразените събития в медиите за тази година) се концентрират най-новите афиши от всички континенти. Събитие от такъв мащаб дава възможност да се проследи къс от театралния живот на Европа, Азия, Латинска Америка..., да се сравняват и съпоставят отделните постижения на авторите, да се обединяват в общи тенденции или разграничават в отделни школи.
Това, което може да се забележи, е, че напоследък участващите творби в много международни конкурси стават все по-сходни, дори идентични понякога. Често някои дизайнери представят едни и същи плакати в различни изложби и конкурси, което е причина за известна прилика в експозициите. Но за нашата столица Международното триенале на сценичния плакат е единственото събитие от такъв мащаб.
От друга страна, новите технологии със своите достъпни и лесни за усвояване методи за изразяване и реализация на продукта уеднаквиха до известна степен изразните средства на авторите. Рисуваният плакат все повече се измества от всевъзможни фотографски и компютърни проекти. Но основното в сценичния плакат, ядрото на неговото силно въздействие е "идеята" или предизвикателството към гледащия. Основната концепция на автора тук е особено лесна за откриване. Предназначението на плаката е да провокира като разкрива, "коментира" едно друго произведение.
Създавайки ново. Затова добрите идеи и плакати се забелязват веднага. Те са понякога обобщени до знак или слово, превърнато в знаков плакатен образ (Илия Груев - България, Димитриос Арванитис - Гърция, Ким Сойоен - САЩ, Владислав Плуга - Полша, Саад Месхи - Иран) или са разказвателни и илюстративни (Себастиен Куртоа - Франция, Лешек Зебровски - Полша), но винаги стигат мигновено до нас с особената си сила на въздействие, лесно се помнят с ярките си цветове или монохромни контрасти, експресивни и нервни щрихи - това е една от основните цели на плаката - да бъде запомнен.

Българският сценичен плакат

Впечатляващ е "отливът" или по-скоро бледото представяне на български автори от средното поколение, за сметка на нови и перспективни млади дизайнери. За жалост отношението към съвременния български сценичен плакат е по-различно в сравнение с вниманието, на което той се радва през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век например. Театрите и организаторите, свързани със сценичните изкуства, рядко успяват да отделят необходимите за един добър плакат средства. Все по-често фотографията в чист вид измества изкуството на сценичния плакат. На плаката често му спестяват няколко цвята, формата, истинската хартия (това се отнася и за почти цялата издателска дейност в България).
Но може би идва времето да се замислим струва ли си да се отпечатват не дотам качествени плакати, които ще се наредят до останалите продукти на улицата или ще бъдат забравени. Би било добре качеството на печат да се повиши чрез различни дейности - конкурси, спонсори, различни видове поощрения за авторите. С това би могъл да се ангажира всеки, който има отношение към сценичния плакат.
От друга страна, като че ли големите имена от средното поколение български художници не са така бляскаво находчиви, през ХХI век провокацията на 80-те вече не е провокация. Въпреки това особено приятно изненадват Наско Атанасов (р. 1955 г.) с плакат от Музикален фестивал-конкурс за млади таланти - 2003 г. и "Змейова сватба" - 2003 г., Петя Брайкова (р. 1961 г.) с "Казанова" и "Време за шоу" от 2004 и Георги Янков (р. 1964 г.) с "Критикът като художник" (в два варианта). Особено впечатление за Четвъртото международно триенале на сценичния плакат прави "завръщането" на младите автори в такова културно събитие от световен мащаб. Ще започна с напълно заслужената награда на Мила Лозанова (за дебют) с три великолепни плаката в специалния раздел на триеналето. Росица Бочукова с "Чалга", Илия Груев, Георги Павлов и Люба Томова - и тримата с плакати в специалния раздел на Триеналето на тема "Смешното" представят също добри постижения, както като качество на изпълнението, така и като изобразителни решения.
Важен проблем, който повечето автори извеждат, е желанието не да информират (плакатът е носител и на информация), но и да провокират зрителя. Зрителят е предизвикан да посети събитието, за което плакатът му съобщава. Формата, с която това се постига, е твърде разнообразна във всички издания на международното триенале на сценичния плакат. Тя е избор, предоставен на артиста, но и се диктува от произведението или темата, които той "коментира". Тя може да бъде изчистена до знак или ясен сигнал за това, което ще гледаме и чуем на сцената, или да стигне до съвсем самостоятелно понякога истинско живописно произведение. Особено интересно е навлизането на съвременните форми на визуални изкуства в плаката - "минимализмът" на Гите Кат или словото като визия на Илия Груев, фотографските опити на Норито Шинмура. Калейдоскопът от възможности е безкраен. В съвременния плакат като че ли не може да се обособи една водеща тенденция, освен глобалната, оприличаваща отделните школи. Но има и се откриват множество посоки на търсене и експериментиране.

Международното участие

Немският плакат с Хелмут Феликс Бютнер, Лех Древински, Ерхарт Грютнер и Фонс Хикман е традиционно добре представен на последното издание на МТСП. Като че ли Полският плакат започва да отстъпва мястото си като добра съвременна школа. Иранските автори Али Реза Голдузиан (р. 1976 г.) с "Бедния Албино", Сеад Мешки (р. 1964 г.) с плакати за театрални фестивали и Бехрад Амин Салмаси (р. 1951 г.) с плакат за Фестивал на куклените спектакли показват едни от най-добрите постижения в Триеналето.
Мексико показва силното присъствие на нова школа (в Първото издание няма мексиканско участие) - Ерик Лара Аризменди, Хосе Мануел Морелос са двама млади мексикански художници, които заедно с Ернандез Диаз Жозе Луиз Чепе показват визуална култура, съчетана с провокацията на авторовия коментар на темата. Владимир Терентеев и Юри Тореев - Беларус показват експресивни и знакови решения, Рейжо Стрьом - Финландия - с "Женски джаз и "Мотоциклетен клуб "Метални задници" предизвиква с добро живописно чувство, както и с чувство за хумор, Бата Кнежевич - Сърбия и Черна Гора също би могъл да представи плакатите си в някоя изложба за съвременно изкуство.
Основната посока, която може да се открие в прегледа на четирите издания на Триеналето, е движението от изображение към знак. Все по-малко рисувани плакати се откриват в последното издание на Триеналето.
Изобразителните решения, картинното внушение в плаката се откриват предимно в Първото (1995 г.) и Второто (1998 г.) издания на Триеналето. Също така движението като че ли е към определено опростяване на изразните средства (авторите неизбежно ползват едни и същи компютърни програми). Но дали само новите технологии са обяснението за схематичните решения в сценичния плакат напоследък? Защо плакатът все по-малко е картина? Отговорът е толкова сложен, че не може да бъде достояние на тези редове. Може би плакатът е и отражение до някаква степен на сценичната култура и вкус. Той е свързан с театъра, с културното събитие толкова силно, че е почти невъзможно да съществува самоцелно и сам по себе си. За да проследим промените в плаката трябва да търсим какво се случва в съвременния театър, опера, балет, куклен театър, цирк, в други събития от рода на Международното триенале на сценичния плакат по цял свят. Процесите са свързани помежду си, особено в съвременната културна ситуация. Масовата култура със своите особености и визия не може да бъде дори част от отговора. Идентичните изразни средства също. Може би начинът на мислене е това което се унифицира? Различни теми, постановки, дори събития - едно решение...От друга страна сценичният плакат със своята специфична способност да мисли концентрирано, да не разказва, а да показва нещата тук и сега (той също има своите ограничения и рамки в които се движи) често изчерпва възможностите за вариране и за нови визуални решения в жанра. Все пак би трябвало да приветстваме всяка нова находка, всяко добро "хрумване" или нов начин на мислене, защото "И от най - великия спектакъл накрая остава само един плакат" и "ако спектакълът е плътта на театъра, то плаката е неговата душа" (Христо Бойчев). След време плакатът е единственият носител на ценности и памет.

Драгомира Симеонова



В продължение на месец (от 4 до 29 октомври т. г.) в изложбената зала на СБХ, "Шипка" 6, Четвъртото международно триенале на сценичния плакат представи близо 165 художници от 32 държави с 378 от най-добрите световни плакати, създадени през последните години в областта на всички сценични изкуства.

Награди
Гран при - пластика "Златен плакат" (1000 лв.) - на Доменик Гайсбулер (Швейцария)
Две равностойни награди - бронзов плакет (500лв.) - на Жоао Машадо (Португалия), за цялостно предсткавяне; на Жан Беноа Леви (Швейцария) за плаката "Първа любов"
Награда за млад автор (до 35 год. възраст) - бронзов плакет в памет на Асен Старейшински - на Ришард Кайзер (Полша)
Диплом за дебют - на Мила Лозанова (България)
Награда за български автор (от община Димитровград) - на Стефан Десподов (за плаката "Макбет")