"Сарабанда" е тоталният епилог на Бергман
- Истински късмет е, че след гледането на могъщия филм "Сарабанда" имам възможност да разговарям с продуцента и асистент-режисьора му. Как се стигна до работата ви с Бергман, т.е. до онова писмо, за което разказахте, г-жо Ернвал, преди прожекцията в Дома на киното?
Пия Ернвал: С Ингмар сме свързани от 20 години и сме в непрестанен телефонен контакт, дори да не работим заедно. Така че през лятото на 2001 разговарях с него няколко пъти и знаех, че пише нещо, но нямах представа какво точно. Преди това работихме в телевизионна постановка на Бергман по пиеса на друг шведски драматург и той споменаваше, че пише нещо...
- "Сарабанда" бе донякъде изненада, тъй като след "Фани и Александър" Бергман обяви, че се разделя с киното...
Пия Ернвал: Така е. След това обаче той писа и сам режисира тв-драми. Така че когато решихме да правим "Сарабанда", аз настоявах това да бъде технически най-брилянтната работа, за да издържи дълго време, тъй като смятахме, че ще е последният филмов проект на Бергман. Затова и го направихме на high definition television с презумпцията, че този запис може да се прехвърли на лента 35 мм, но и да се излъчва дигитално, както е в момента. Решихме, че това ще бъде тв-продукция и едва след като я завърши, Бергман трябваше да реши дали "Сарабанда" ще се разпространява в кината.
- Между другото, докато се ровех за "Сарабанда" в интернет, прочетох, че в Русия го продават на касета - 200 рубли...
Пия и Турбюрн Ернвал (едновременно): Не! Пиратски са. Някой е откраднал филма. (Бурен смях.)
Турбюрн Ернвал: "Сони класик" планира да издаде "Сарабанда" на DVD в САЩ.
Пия Ернвал: Френски разпространители ще го показват в кината. Но навсякъде ще бъде дигитално.
- Разкажете, моля, как се работи с Бергман?
Пия Ернвал (смеейки се): Като с всеки друг режисьор, само дето Бергман е доста по-взискателен.
Турбюрн Ернвал: Трябва да си готов по всяко време да бъдеш в контакт с него. 24 часа!
- Тоест в снимачния ви ден няма фиксирано време "от - до"...
Пия Ернвал: Има определени часове "от - до", разбира се. За "Сарабанда", тъй като вече е много стар, Бергман идваше за снимки 3 дни в седмицата и работеше от 1 до 5 следобед. През останалото време Турбюрн се занимаваше с декори, актьори - с всичко.
Турбюрн Ернвал: "Сарабанда" се различава от всичките ни предишни продукции, защото самият начин на работа с Бергман бе друг - преди, когато дойде сутрин на терен, казва: "Тази сцена ще изглежда така, онази - така..."; и по време на снимки нищо не се променя. А сега беше неимоверно трудно. Например цяла сутрин работя някаква сцена с актьорите, Бергман идва по обед и дава съвсем друго предложение. И се започва наново.
- Любопитен ми е механизмът на превръщането на декора "два стола", за който говорехте онази вечер, в този изящен и експресивен интериор на филма. Макар че имаше епизоди и с два стола един срещу друг...
Пия Ернвал (смеейки се): Първоначалният вариант на текста бе "сценарий за всички медии". Двата стола можеха да бъдат вариант само в случай, че текстът се представяше на сцена.
Според сценария действието трябваше да се развива в къщата на родителите му в Даларна. И черно-бялата фотография, която се показва в началото на филма, е именно тази къща, която Бергман си спомня от детството си. Заедно със сценографа Йоран Васберг пътувахме дотам и той през цялото време рисуваше скици. После подготви предложения как да изглежда интериорът сцена по сцена, които изпратихме на Бергман, който си беше на остров Форьо. Изобщо по принцип, когато работим с Бергман, сценографът изработва малък макет на обстановката с човешки фигурки и така определяме кой къде ще стои. Тъй като по време на подготовката за "Сарабанда" той неизменно си бе у дома на Форьо, макетите се оказаха непрактичен ход. Вместо това сценографът реши да представи интериора като схеми от различни евентуални ракурси на камерата. После с Турбюрн обсъждаха как всичко това ще бъде построено в огромно студио.
Турбюрн Ернвал: Построихме четири стени, цяла стая, за да бъде движението свободно и да може Бергман да променя.
Пия Ернвал: Бергман непрестанно импровизира по време на снимки. Например епизодът в църквата искахме да бъде сниман в натура, но не стана така - построихме декор.
Турбюрн Ернвал: Не можехме да построим цяла църква, защото нямаше как да вкараме камерите. И когато дойде мигът за снимките, отново се наложиха промени. В крайна сметка построихме органа и стената до него, но странична стена липсваше. И когато Бергман дойде на терен, постави камерата точно там, където нямаше нищо. (Бурен смях.) Естествено, наложи се да построим липсващата стена, така че цялата църква да бъде готова. Тогава вече Йоран Васберг се разсърди жестоко. А, да, нещо още липсваше под органа. И той сложи един килим. После се шегувахме, че зрителите и критиците ще има да търсят дълбоки значения в присъствието на този килим точно на това място... (Смях.) Това си е изобщо маниерът на Бергман - взема вещи, знаци или реплики от един филм и ги слага в друг, за да принуждава критиците да търсят дълбокомислени обяснения...
- Това може и да е така, но и в "Сарабанда" се вижда желязната последователност в тематичните търсения на Бергман. Освен това, откривам не само сюжетни паралели със "Сцени от един семеен живот", а и чисто пластични симетрии...
Пия Ернвал: Бергман предпочита да не се сравняват двата филма.
- Невъзможно!
Пия Ернвал: Всъщност първоначалният вариант на сценария е без Мариане и Юхан.
- А как се е сетил за тях?
Пия Ернвал: Не знаем каква е била първоначалната му идея, но си мисля, че ги е нямал предвид. Това беше по-скоро история за човек, който се чувства психически мъртъв, но е все пак физически жив. Преди "Сарабанда" Бергман пише сценария за филма на Лив Улман "Изневяра" (2000) с Ерланд Юзефсон в главната роля. Снимат на остров Форьо, близо до къщата на Бергман. Точно тогава двамата си направили майтап, играейки Юхан и Мариане като стари. На всичкото отгоре пародията била заснета на видео. Изпратили касетата на Бергман. И може би тогава му е хрумнала идеята на "Сарабанда".
- Бляскава идея. Филмът е величествената Бергманова рекапитулация - творческа и биографична.
Пия Ернвал: "Сарабанда" е тоталният епилог на Бергман. Филмът е като резюме на собствения му живот.
- Квинтесенция на заниманията му със смъртта, омразата, неразбирането (междуполово и междупоколенско), Бога, любовта, греха, мълчанието...
Турбюрн Ернвал: Да, това е така, разбира се, но той се концентрира върху собствения си живот...
- Покъртителен е монологът на Юхан, че е на 86 и животът му е бил напразен, но в същото време Бергман би трябвало да е удовлетворен от своя път - житейски пъстър и творчески фундаментален. Прочее, не е възможно да не знае, че е гений.
Пия Ернвал: Разбира се! И това го прави още по-безмилостно самовзискателен.
- И в "Сарабанда", както и в "Есенна соната", и в други Бергманови филми на музиката е отредена сериозна роля - произведения на Бах и Брукнер са активно въвлечени в случващото се на екрана...
Пия Ернвал: Бергман обожава музиката, но както сам неведнъж казва, "моята любов към музиката всъщност е несподелена. Страдам от пълна неспособност да запомня или възпроизведа мелодия".
- Това го пише и в "Латерна магика" (изд. "Хемус", 1995, превод Васа Ганчева, стр. 227). Порази ме изборът на младата челистка Карин - не бляскава кариера на солистка, а част от симфоничен оркестър...
Турбюрн Ернвал: Обсъждахме дали Карин ще седи в оркестъра на Шведското радио, както е по сценарий, или ще свири на бял фон, както е във филма. Намерихме оркестър и диригент и когато всичко беше готово, Бергман се отказа. (Смях.) Поиска квартет. И него намерихме. Пак се отказа. Филмът вече беше заснет и монтажът - почти на финала, и един четвъртък той ми каза: "Имам идея момичето да седи на бял фон и да свири на чело. Ще го снимаме така, че да се всмуква от екрана, докато се превърне в малка точка". В понеделник имахме студиото, крана, камерите, оптиката...
Пия Ернвал: И виолончелото...
Турбюрн Ернвал: И той беше и шокиран, и много щастлив, че цялото студио беше готово.
Пия Ернвал: Голям проблем бе да се намери оптиката, необходима за създаване на илюзията за поглъщане, която виждаме на екрана.
Турбюрн Ернвал: И така, заснехме епизода. Дано да сте почувствали спецификата на неговия творчески процес. Идеите му обикновено са страшно трудни за осъществяване, но пък няма как да не си удовлетворен, когато си реализирал нещо почти невъзможно и Бергман е създал такъв ефект. Между другото, този образ е най-адекватен на националната ни чувствителност.
- Оставам с впечатлението, че вие, за разлика от героите в "Сарабанда", нямате поколенски проблеми в общуването с Бергман?
Пия Ернвал: Никакви. Преди да влезем в студиото, си говорим непринудено, както с вас в момента. И когато сме свършили снимките, отново се събираме, палим свещ и пием... сок. (Смях.) От боровинки.
Турбюрн Ернвал: Бергман държи, докато работи, около него да има атмосфера на уют. Стреми се да предразположи екипа да работи спокойно, без напрежение.
Пия Ернвал: Той неизменно изисква в студиото, където работим, да има маса с няколко стола, та когато се наложи промяна на декора, да може да седне с актьорите и да си побъбрят, да си поклюкарстват, докато стане готово за снимки.
- Фестивалът на Бергман е уникален - и заради обема си, и заради контекста, в който се полага днес творчеството му. И по категоричен начин доказа, че интересът на младите хора към сериозното кино и самия Бергман е жив и паралелен с пристрастието към "Матрицата" например. Студентите ми гледат филмите му за първи път и са въодушевени, ние пък, по-възрастните - за пореден, с изключение на два-три. Лично аз сега за първи път гледах "Вълшебната флейта" тук, в кино "Център", и все още потръпвам от радост. Дали и в Швеция Бергман е такава кинематографична икона?
Пия Ернвал: Нали знаете, човек никога не е пророк в собствената си страна. За разлика от другаде, в Швеция Бергман не е приет с възхищение, дори не бих казала, че отношението към него е радушно. Защото, според мнението на мнозина, той се възприема като спирачка за други режисьори, стремили се да успеят.
- Ха, че те имаха свободен терен почти две десетилетия...
Пия Ернвал: Така или иначе, неизменно са чувствителни към самата конкуренция с Бергман. Да не забравяме, че той е правил и много телевизионни продукции. През януари във Франция се проведе международен филмов фестивал за млади режисьори (Бергман е сред създателите му преди 15 години). Тази година бе посветен на Бергман и бе показано абсолютно цялото му творчество. Така бе възможно да се направи сравнение на работата му в киното и в телевизията. И ние бяхме много изненадани от фантастичния прием на филмите му, включително и на "Сарабанда" (това бе първата му прожекция извън Швеция) - 2000 млади хора гледаха в захлас...
- Бергман е един от повелителите на кинематографичния език. Всеизвестно е влиянието му върху големи филмови фигури, като Тарковски и Уди Алън например. Но ми е интересно какви филми предпочита да гледа самият той.
Пия Ернвал: Всеки ден от 3 следобед Ингмар гледа филми в своята кинозала. Получава всичко, което се произвежда в момента - изпращат му ги на адреса във Форьо.
- От цял свят?
Пия Ернвал: От цял свят. Дори "Спайдърмен". Но на рождения си ден всяка година той гледа един специален филм - "Цирк" на Чаплин. Обича да гледа нямо кино.
Турбюрн Ернвал: И Фелини. Харесва Ерик Ромер...
- Тарковски...
Пия Ернвал: Не, не, Бергман не харесва Тарковски. (Смях.)
- Как така? Негово е признанието: "Филмът, освен ако не е документ, е сън, блян. Затова Тарковски е най-великият от всички". ("Латерна магика", стр. 80). А може би си е променил отношението заради толкова осезаемото влияние на самия Бергман върху Тарковски?
Пия Ернвал: Това е вечната интрига - кой на кого е повлиял...
- Все пак има ли си фаворити сред младите режисьори?
Пия Ернвал: Много са. Той харесва всякакви филми: комедии, трилъри, черно-бели, цветни... Пък и всяка година дава наградата "Бергман" на млад режисьор в Швеция.
Турбюрн Ернвал: Споменах му, че съм гледал "Пикадили" и той бе ужасно озадачен, че го е пропуснал. Наложи се да му изпратя касета, за да се успокои.
- Видяхте ли нещо от София?
Пия Ернвал: Филми - не, но разглеждахме града. Шарлот (съпругата на Бертил Рот, посланика на Швеция в България, на която всъщност трябва да благодарим за идеята за Фестивала на Бергман - б.а.) е нашият водач и е много забавно. Ходихме в "Бояна филм" и ни направи силно впечатление...
Турбюрн Ернвал: Бих се радвал да работя там.
- На мен пък ми направи изключително впечатление перфекционизмът ви по отношение на прожекцията. Дори бях сред нетърпеливците, влезли в салона и помолени да излязат по време на пробите. (Смях.)
Пия Ернвал: Знаем как Бергман иска да бъде показан филмът и чувстваме огромната отговорност "Сарабанда" да бъде гледан по най-добрия начин, така че той да бъде доволен.
Турбюрн Ернвал: Важен е и моментът, че той ни вярва и разчита на нас.

29 октомври 2004

Разговора води Геновева Димитрова
Със сътрудничеството на Цвета Бочева


Разговор
с Пия и Турбюрн Ернвал