Свободата е любов
- Статусът ти е на самодеец. Нямаш нужното образование.
- Нямам, да пази Господ.
- Не те ли ласкае именно това, че си дилетант?
- Използва две готини понятия. Но аз предпочитам трето; и то е, че съм девствен. Запазил съм любопитство към писането. Не съм обръгнал и за мен никак не е важно да се напишат някакви знаци, някакви редове и да се вземат пари за тях. Абе, харесва ми да пиша. Голям кеф е. И го правя рядко. Само когато имам желание за това. Това е лукс.
- Убедена съм. А и не издаваш често. И не печелиш пари.
- Не е точно така. Не могат да се направят никога пари съобразно размера на тази страна. Тиражите ми са 15 000-20 000. Но "Няма такава книга" е написана преди 12 години. Просто не си позволявам да предлагам на другите нещо, което на мен не ми харесва. Глупаво е самият ти да не се смееш на това, което пишеш, и да мислиш, че другите ще се смеят. Те не са идиоти. Уважавам четящия човек. Не мога да си позволя да му дам боклук.
- Отнасяш се с преклонение към Моцарт.
- В Моцарт е събрано всичко и няма разделение на емоциите. От луда жизненост той естествено попада в дълбок реквием. При него не могат да се отделят нещата по жанрове. Сега става много модерен, защото всичко при него е дифузно. Всичко е истинско. Няма днес ще пишем меса, утре реквием. Мисълта принципно е шизофренична. Тя подскача, ходи, връща се. И неговото творчество го доказва. Той е най-модерният в момента.
- Някъде бях чела, че ако слушаш по 15 минути на ден Моцарт, ставаш и по-умен и по-добър.
- Освен ако не го слушаш в затвора.
- При теб импровизацията идва...
- ...импровизацията винаги идва от Юлия Огнянова. Тя ме е научила на някои важни неща. Бях на 20 години, когато се срещнах с нея. Принципът за честност съм попил от нея. Когато си честен в това, което правиш, то, рано или късно, ти връща.
- Вълнуваш се от възможностите на езика и се отнасяш към него като към музика - с почит.
- Точно така е. Това, което ме радва напоследък, е, че нямам чернови. Не задрасквам. Ако нещо не тръгне и започне да стърчи, оставям го така. Ако трябва да се кърпи, да се маже, го зарязвам. Тези дърводелски работи са за режисьорите, за театъра и за монтажа в киното. Поезията е компресирана емоция. Ако не се получи, ако няма екстатичност, екстаз, просто няма нужда това нещо да се излива на хартия.
- Докато в прозата си ироничен и парадоксален в метафората, то поезията ти е много лирична.
- Да, защото още съм влюбен. Не може човек, който не е влюбен, да пише любовна лирика. То може, ама не става. Аз и затова толкова къси ги пиша. Минимализмът идва и от дзен. Много обичам да го чета. Силната емоция е много събрана, много взривна. Енергията й е като на атомното ядро. В дълги текстове не можеш да запазиш усещането за влюбеност.
- За теб дълги са текстове по 2-3 страници.
- О, имам и по 10 страници. Много ще ме учуди, ако напиша роман. Това ще бъде изумително и за самия мен.
- Да се върнем на ироничната ти проза. Тя е без аналог в съвременната ни литература. Движението ти в парадокса стига и до голяма самоирония.
- Иначе би значело, че нямам чувство за хумор. Но това е и защото не зная правилата. И не се налага да ги спазвам, след като не ги зная. Съжалявам, че не мога да свиря на пиано. Майка ми беше прекалено добра, за да ме тормози да се науча да свиря. Ако можех да свиря, щях да бъда музикант и щях да предавам така емоциите си. Опитвам се да събера живопис и музика в текст. Може би затова имат такава виталност. Ако прочетеш три изречения, можеш да видиш цялата картина. За мен са важни трудните задачи. Когато американците обявяват космическата си програма, Кенеди казва: "Ние ще отидем на луната не защото е лесно, а защото е трудно."
- Как се отнасяш към протичащите процеси в България?
- Би могло да се каже, че съм обществено активен човек. Имах колонка в "Дневник", но малко се омерзих и спрях, за да се прочистя. Това изхабява. Спрях и защото не мисля, че трябва да използвам интелекта си, за да анализирам постъпките и действията на хора, които са много по-глупави от мен. Да ги обсъждам и да са обект на вниманието ми. На този прочут Абрашев не бих позволил дори да ми почисти обувките. Защо тогава трябва да пиша 40 реда за него? Обичам да живея в измисления си свят, защото другият свят, този, в който живеем, е измислен кофти. В Прага е измислен по-добре. Но тук не е. В моя личен, измислен свят мога да си направя по-добра архитектоника. И не искам тези от другия да надничат в моя. Ако може, да живеем успоредно. Те да не влизат в моя и аз няма да влизам в техния. Но те постоянно надзъртат. Като някакви воайори, все едно гледат през прозорче на кенеф. Това никак не ми допада.
- Отново ли Кеворк Кеворкян?
- Този съм го гледал, когато бях в казармата. Знам, че е някакъв водещ. Вкъщи малко ме е гнус да го пускам. Като съм на гости, поглеждам. Никакво му е предаването. Омерзително. На Есме с омерзение, както би казал Селинджър. Не ме вълнува и Слави Трифонов. Те са герои за един ден. Както казва Тодор Колев - това шоу вече съм го гледал.
- Но те са манипулатори. Стремят се да оформят светогледи.
- Ако човек си оформя мисленето от тези предавания, може да отиде и при Капанов да му направи прическа. Това са някакви незначителни хора. Те са до Калотина. Световно известен е Димитър Гочев, а тези даже не ги знам и какви са. И не виждам защо трябва да им отделяме 5 минути, след като можем да си говорим за по-важни неща. Просто не искам да ми влизат в света. Гнус ме е да се допирам до тях и затова нямам телевизор. Слушам си радио и джаз.
- Какво е за теб "Свободата, Санчо!"?
- Свободата е любов. Само и единствено. При испанеца Лорка двойката е любов-смърт. А рационалното мислене на европейския човек ситуира двойката любов-омраза. Но в силната страст омразата е някаква далечна братовчедка и попада в други клонове на дървото на емоциите. При Ромео и Жулиета също е любов-смърт, а не любов-омраза. Ето такива работи ме интересуват. Искам да преплувам през тях. Това ме вълнува. Искам да го гледам, да го милвам, като художник, който полага някакви цветове и се дистанцира, за да оцени дали е добре цялото. Но да не изглеждам много възвишен, защото това е двусмислено. А "Дон Кихот" е една от най-великите книги. Там за първи път се появява двойка герои. Дотогава е бил винаги един. Човекът в себе си има Дон Кихот, но има и Санчо. Какво ще избере, зависи доколко го е страх за бъдещето. Но бъдещето не съществува реално. Стайнбек и Джон Ленън казват, че който си прави планове за бъдещето, греши, защото се случва съвсем друго. Животът не бива да минава в мечти за бъдещето. Той се случва в момента. Има едни момчета на моята възраст, които се нарекоха "Новото време". Толкова са изкуствени и противни. Като го видя лидера им с намазаната косичка да говори глупости, веднага се сещам за комсомола. Това е някакъв неокомсомол. Много се надявам да не вземат никакви проценти на изборите. Емблемата им била таралеж. Ама не защото боде, а защото при тях е, първо - ежко, а после - бежко. Та такова ми е отношението към тях. Защо всички искат да яхат някого и да се возят на скъпи автомобили?
- Жажда за власт...
- Това е патология. Това е по-кофти от клептомания, от хипертония, от диабет. Според тибетската медицина всички болести идват от алчност, високомерие и още 5-6 такива неща. Няма да ги мисля тях. Да слушат "Танц със саби" на Хачатурян. Това е. Хубаво е, като говорим, да не слизаме до локалността, до нещо, което интересува само една шестмилионна аудитория. Като прибавим и че половината са неграмотни - става още по-малка.
- Тънкият слой на интелигенцията вече е пунктиран.
- Смяташ, че има озонова дупка. Не знам какво значи интелигентност. Знам, че когато човек чувства и е честен, това води до някакви истински резултати. Поне малката част зрящи хора могат да видят това. Но тези перверзни опити за модерност и в живописта, и в театъра са ми отвратителни. Не може нещо, което на теб самия ти е скучно, да го представяш за някакъв факт на модерност или да го наричаш свой прочит. Ако Достоевски, който е хипергениален, трябваше да напише пиеса, щеше да я напише. Ако Чехов искаше да напише роман, щеше да си го напише, а нямаше да пише "Три сестри". Непрекъснато откриваме топлата вода. Имам почит към тези автори. Не говоря за константност. Много телета намерихме под воловете. Цяло стадо вече препуска из горите.
- Един друг автор е написал и пиеса за това.
- Говориш за Йонеско. Нямам нищо против всеки да се занимава с това, което му харесва. Това е моята утопия за една щастлива Аркадия. Не мога да рисувам, но имам платно, имам бои, наоколо е слънчево, има природа и ми харесва да го правя. Когато обаче заставям хората да го консумират, става малко непочтено.
- Някои го наричат постмодернизъм и...
- Той замина, бе! Постмодернизмът замина с последния влак преди 10 години.
- Малко по-отдавна.
- Говоря за тук. Ние винаги сме с 10 години назад. Това е една удобна дума, за да защитиш неспособността си да намериш важния смисъл и акцента на това, което правиш. Много е удобно, защото за него няма дефиниция. Всичко, което не е в нормални стандарти, може да бъде наречено постмодернизъм. Не обичам да назовавам нещата. Покойният Иван Методиев има едно много хубаво късо нещо - "Не казвай на врабчето, че лети, ще падне." За това говоря.
- Да поговорим и за новата ти книга.
- Ами, тя се казва "По-малко". Ако нещо може да се каже с два реда, нека да се каже с два, а не с две хиляди. Досадно е и не е почтено да занимаваш хората със словоблудството си.
- Разбра ли дали се харесва?
- Много е гот, защото всеки си е харесал различно нещо. Но знам, че тази книга е направена главно заради "Ах". Когато го пишех, имах чувството, че Христо Фотев държи ръката ми. Написах го от началото до края, без да спирам.
- Хайде да завършим с това, което на мен ми харесва най-много. И то е "Рентгенова снимка на гръдния кош на Одисей":
Във мене е потънал корабът, със който съм дошъл.

26 октомври 2004

Разговора води Веселина Гюлева



Разговор с
Людмил Станев