Човешкото-нечовешко тяло

Ксавие льо Роа е французин. Живее в момента в Берлин. Бил е молекулярен биолог, но е изоставил науката, която се занимава с телата, за да се занимава с телата по друг начин. С човешкото тяло или по-добре с нашите представи, с нашето отношение към тялото, вписано в тялото. С изследването на битието ни като тяло (в смисъла на Жан-Люк Нанси). Най-подходящата територия за упражняването на подобна философска дейност е, разбира се, изкуството. Разбира се, театралното. Театралното тук се разбира в онзи широк смисъл, в който ние самите мислим неговата "дефиниция" и полагане в съвременната култура, в който ние полагаме територията на театралното изобщо.
Впрочем представлението, което той показа, се занимава, се вдълбава, се врязва тъкмо в представите ни, за да ни покаже, макар "покаже" да не е думата, да ни въвлече в тяхната направеност. Да мислим и усетим представите си за човешкото тяло като (и идеологически) конструкции, като "невидими" ритуали на ежедневието.
Толкова е тихо през този час, в който той показва и прави "Self-Unfinished", че се чува как неговото тяло се тътри, мести, пре-образува и раз-пада, как е. Тоест тишината е онзи "материал" в представлението, който участва в правенето-на-тялото. Касетофонът е онзи "производител" на музика и шум, който не участва. Не се включва. Когато предпазливо се намествате на стола, за да не вдигате шум, за да не нарушите тишината, вие вече сте, участвате в правенето на тялото, сте в усещането за неговата живост. Когато преглъщате тихо - пак.
Толкова е бяло през този час пространството на Льо Роа, че се чувства неговата без-цветност, неговата телесност. Тялото е сякаш увиснало в собствената си тежест, без "протезите" на цвета, който му придава хармонична или дисхармонична форма. Тази "безцветност" не е среда, нещо външно. Тя е в самото тяло, тоест съучаства в неговата положеност и разноположеност в пространството.
Така е и със скоростта. Ние толкова сме свикнали да протичат, да изтичат бързо образи пред погледа ни. Скоростта е вписана в повърхността, в обвивките-тела. В кожите като тела. И затова тази бавност, която дори ни пречи и ни скъсва нервите, докато гледаме, на практика вписва, провокира усещането ни за плътност, за тежест, за смисъл, изобщо за живо и плътно тяло.
Льо Роа като автор/изпълнител също е част от "изобличаването" на механиката, на направеността на тялото.
Основният принцип на представлението е принципът на вписване и отписване на тялото в цялост, в картина, в ритуал. Той седи пред маса. Човешкото тяло е вписано в картина, в ритуала на сядане-ставането. Мъжко тяло - джинси, риза. Седнало пред масата. Вписано е в представата за мъж, човешкост, в седенето пред, в хармония, пропорционалност, перспектива. Льо Роа става бавно. Движи се бавно. Съблича се. И започва да "става" друго тяло, парчета от тяло в една без-образна кентавричност - част от човешко тяло, което се движи (долница в панталон), и част от живо същество, което ходи напред по ръце-крака. Така той отписва тялото от един цялостен ред и го раз-парчава. Виждаме го като парчета. Тялото като части без форма. Страните "неща"-парчета, които то става в нашия поглед, отписано от реда, от представата, не представят образи, нямат форма. Те са парчета, те са тела, които нямат референти.
Така че в крайна сметка, Льо Роа ни подканя да видим и почувстваме тялото и неговата направеност (идеологичност), механичност, рационалност, научност, без да ни показва това чрез други направености (истории, фрагменти, средства на обратното). Тоест без да представя, без да наподобява, без да подражава на друг ред или безредие от образи и тела. А в театъра, в който сме възпитани, в традицията на миметичното изкуство това е сред най-трудните неща. Но и сред най-предизвикателните в съвременната театралност.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Self-Unfinished от и с Ксавие Льо Роа в сътрудничество с Лоран Голдринг. Музика Даяна Рос. Продуцент in situ productions и Le Kwatt. Копродуценти Substanz-Котбус, TIF Държавен театър, Дрезден, Фонд "Изпълнителски изкуства", със средства от германското Министерство на вътрешните работи.