Силата на Филологията
В книжка 1/2004 на сп. "Литературна мисъл" е обособена рубрика "Обектите на просветения смях", където Николай Аретов представя статии, всъщност разгърнати варианти на някои от докладите от интердисциплинарната конференция "Просветеният смях", организирана от Българското общество за проучване на XVIII век през април т.г.: "Тъй рече Йоан Златоуст" от Надя Данова, "Ориенталски нелепици: (не)просветеният смях на лейди Елизабет Крейвън" от Людмила Костова, "Просвещенската 'носология' - смях и подривност" от Клео Протохристова, "'Научи ме да се смея, спаси душата ми': роли на готическия смях" от Огнян Ковачев и "Пародии на националистическата митология" от самия Аретов.
Броят съдържа и наблюденията на Магдалена Петрова върху трансформацията на някои балзаковски техники у Пруст под заглавие "Време и персонажи", както и "Митологизацията на историческата личност в 'Христо Ботйов. Опит за биография' от З.Стоянов (Ботев като Ботев)" от Страшимир Цанов.
Средищни статии в новата "Литературна мисъл" са "Творчеството на Чехов в литературното пространство (не е по повод стогодишнината от смъртта му)" от Никола Георгиев и "Гоголевата креативна памет: още веднъж за птицата-тройка" от Радосвет Коларов.
Плътните филологически приноси на тези две статии трудно се поддават на анотация, затова непременно ги прочетете в пълнота. Ако си послужа с изказването на Никола Георгиев - за да "видим литературата в нейното напрежение и движение, самоизграждане и самоотричане, затвореност и отвореност, да я видим като литература и нелитература". Двамата изследователи (както и ред други автори в броя) не изневериха на филологията в полза на по-доходоносни флиртове - и днес жънат в действително голямата жътва.

М.Б.