Разговор между модерни класици
Какво четат философите в свободното си време? Не, професионалният философ не заспива с критическото издание на Обществения договор, нито пък преглежда специализираната периодика, а търси наслада в образците на изящното слово. Годината е 1954-та, името на "черната овца", позволила си да надигне завесата пред академичното достолепие, е Лео Щраус, професор по философия към Чикагския университет, а поводът за изказването, в което Щраус споделя предпочитанието си към Джейн Остин, е отговор на рецензия към първата му книга на английски. По това време той вече ръководи катедрата за политическа философия в Чикаго и е автор на редица книги на немски, неговия роден език. В Америка той пристига през 38-ма, след години на странстване в Париж и Лондон. Роднините му в Германия намират смъртта си в концентрационните лагери поради еврейското си потекло. Щраус е един от многото интелектуалци от еврейската диаспора, намерили спасение в странство. Бенямин закъснява и крушира на френско-испанската граница, Адорно и Хоркхаймер са на западното крайбрежие, Арент в Ню Йорк, Щраус също. Следва дълго мълчание по отношение на голямото предизвикателство в личен план - националсоциализма. Адорно и Хоркхаймер изследват латентната опасност от фашизъм в американското общество, Арент провокира дебат върху авторитарните режими.
Годината е 1948-ма. Вече от десет години в Америка, Щраус най-сетне публикува малка книжка със заглавие "Върху тиранията". В увода й той заявява, че желанието да се схване същността на авторитарните режими предполага теоретично занимание с класическата форма на диктатурата. За познавачите това изказване не е без покритие, тъй като той вече е изследвал обстойно Томас Хобс - бащата на политическата теория на модерността. След миграцията си от Европа в Америка, Щраус търси убежище от модерността в античността. Един забравен диалог на Ксенофонт между поета Симонид и тирана Хиерон обещава Обетованата земя за индивидуално спасение. Щраус: търсещият мъдростта е наясно коя е най-добрата форма на управление, но поради естеството на философското си занимание не може да се отдаде на реализацията на своя теоретичен модел, а се ограничава до даването на съвети на политически лидери. Чрез диалога, тази специфична форма на комуникация, класически школуваният философ реализира своето въздържание от участие в реалната политика. Въздържанието не е отказ, а е рафиниран начин на поведение, чрез който се преследват предварително поставени, но не обявени цели. Принципът на умереността (temperantia) е основен херменевтичен инструмент в търсенето на неизказаното, на скритото намерение. Философията е криминален роман.
Годината е 1950-а. Александър Кожевников (станал известен като Kojeve със своите лекции за Хегел и изоставил философията заради дипломатическа кариера), приятел на Щраус от престоя му в Париж, публикува рецензия със заглавие "Политическата дейност на философите". Навярно поради общата им съдба на емигранти, далеч от родината и двамата вярват в аргументативната сила на фундаменталните философски проблеми. Кожевников обаче защитава виждането, че в обществото се реализира историческото битие на човека и поради това то е мащаб за успеха на философа по пътя към истината; или с други (Хегелови) думи: обективирането на теоретичните идеи във и чрез Историята е верният път към Абсолютната идея. Следователно не Платон и Дионисий Сиракузки, а Аристотел и Александър Македонски са пример за успешно вграждане на теорията в реалната политика.
Годината е 1954-та, в отговора си Щраус демонстрира още веднъж философско въздържание - диалогът с Кожевников е достатъчен, неговото случване прави историческата обективация ненужна. Тук той говори за предпочитанията си към Джейн Остин (един добре известен образец за съчетаването на социална проницателност и житейско въздържание). Неговото "бягство" го е довело до спасителен бряг. Щраус никога не се връща в Европа.
Годината е 2000-та. Разговорът между двамата модерни класици - междувременно покойници - се издава заедно с дългогодишната им кореспонденция. Повод за размисъл върху фундаменталните философски въпроси, а също така - защо не - и за ролята на един философ-президент в зората на българския преход от тоталитаризъм към демокрация.

Христо Карабаджаков

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Leo Strauss. On Tyranny. Revised and expanded edition including the Strauss-Kojeve correspondence., Chicago University Press, 2000.