Тероризмът като буфонада

Карен Шахназаров е доста "всеяден" автор. Изкушава го и мюзикълът ("Ние от джаза", "Зимна вечер в Гагри"), и фантастиката ("Град Zerо", "Сънища"), и съвременната психодрама ("Куриер"), и сюрреалистичният микс минало-настояще ("Цареубиец", "Денят на пълнолунието")... От началото на 80-те с "Ние от джаза" негов постоянен съавтор е сценаристът Александър Бородянски, дебютирал в режисурата със "Сънища". За разлика от повечето днешни руски автори, тяхното творчество е добре познато у нас. Наскоро гледахме костюмната какофония "Отрови или Световната история на отровителството" (2001).
И така, след "Цареубиец" (1991) - психеделичното пътуване на днешни лекар и пациент към зловещата нощ на 17 юни 1918 в Екатеринбург, когато е убит последният руски император Николай II и семейството му, в "Конник на име смърт" тандемът Бородянски-Шахназаров завива трайно към 1906. Тогава група есери, нарекли се "бойна организация", се опитват да убият Великия княз, брата на същия онзи Николай II. Те са основното каре във филма, чийто център е не толкова самият тероризъм, колкото неговият индивидуален генезис и... безсмислието му. Ваня е френетичен студент, чиято вяра в Бог е силна колкото и желанието да дебютира в убийството от чисто идеологически подбуди. Фьодор е работник, генетичен смъртен враг на дворянството, поел към насилието заради убийството на любимата му от казаци по време на демонстрация. Ерна е наркоманизирана бомбаджийка, попаднала в движението навярно заради неговия лидер Жорж. Той самият пък е нищо повече от роден терорист... И по фабулни причини неговите именно аргументи и съмнения разнищват авторите на филма - най-често в задкадров текст. И за да е "Конник на име смърт" още по-актуален в своя антитерористичен патос, свирепото азиатско лице на Алексей Панин е не само с южняшки мустачки, а и с подчертан тен, показван ни неуморно в крупен план.
Само че, колкото и да е съсредоточен във фанатизма и абсолюта на физическото унищожение, филмът е напразен и смешен. Днешната му интерпретация на терористичните практики от началото на ХХ век го приближава до нещо като буфонада на тероризма: от екзекуцията на министъра от "княгинята" и първата среща на тримата мъже с маски в бардака (постоянната им явка, където напомадени танцьорки врякат и танцуват канкан), през дълго-дългото хрупане от Жорж на ябълчица, капките пот - от вътрешно напрежение! - по челата на героите, "Бал с маски" в "Болшой театър", любовните протягания на Ерна към Жорж, та до далечния финал... Естествено, и актьорите изглеждат нелепи и празни. Филмът е помпозен, подобно на "Сибирският бръснар". Но, за разлика от Никита Михалков, Шахназаров не е свалял петолъчката на Кремъл, а си е построил стара Москва в "Мосфильм", където битува като директор. Декорът е наистина импозантен, ала из него щъка непоносима бутафория - от дегизираните, чистички статисти до липсата на прашинка по земята.
Добре е, че видяхме този пресен филм в контекста на "Киномания" - при това в присъствието на Александър Бородянски. В кино "Люмиер" той призна, че не са търсили парадна злободневност - десетина години с Шахназаров мечтаели за този проект. Е, реализирали са го. Несравнимо по-хомогенен и смислен бе безсюжетният им експеримент "Денят на пълнолунието".

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Конник на име смърт, Русия, 2004, "Мосфильм", режисьор и продуцент - Карен Шахназаров, сценарий: Александър Бородянски (по романа "Бледият кон" от Борис Савинков под псевдонима В. Ропшин), оператор - Владимир Климов, художник - Людмила Кусакова, музика - Анатолий Крол, в ролите: Андрей Панин, Артьом Семакин, Ксения Рапопорт и др.
Прожекция на 13 ноември в кино "Люмиер" в програмата "Международна панорама" на Киномания 2004.