Какво ще бъде бъдещето
Откакто в средата на 80-те излязоха най-новите му книги, идеален вакуум (като този от неговото заглавие) погълна личността на Станислав Лем, един от безспорните колоси на научнофантастичната литература. През годините мълчанието около него едва-едва биваше нарушавано, както в случая с последната киноадаптация на "Соларис", предвзет и сладникав холивудски филм, далеч от романа, върху който паразитира. Днес, на 83 години, с дузина шедьоври зад гърба си, Лем е много повече от първопроходец на фантастиката. Той е един от най-великите и оригинални живи творци, истински застрашен вид за интелектуална Европа.
Лем не спря да пише произведения, в които разчепква, изпробва и разширява границите на жанра. Като се почне с "Провокация", подборка от съчиненията на измислен немски антрополог, заел се да оправдае Холокоста ("Окончателното разрешение като форма на изкупление" гласи едно от ужасяващите заглавия на героя му Асперникус), и се свърши с "Високият замък", автобиографичен текст, където разказва как като дете прекарвал часове в изработването на паспорти от несъществуващи страни или неуморно ровичкане из учебниците по анатомия на баща си.
Лекар, психолог, преподавател по литература, съосновател на Полското общество по астронавтика, притежател на изумителна ерудиция и несравнимо чувство за хумор, Станислав Лем е уникален автор. Никой не е възпявал като него самотата на човека в трептящото звездно пространство. Публикуването на една великолепна поредица от романи в началото на 60-те отведнъж го изстреля в челните класации на научнофантастичната литература: "Едем", "Соларис", "Завръщане от звездите", "Дневник, намерен във вана", "Непобедимият".
Като млад Лем е преживял кошмара на германското нашествие и бягството, като по чудо, на своето семейство от Лвовското гето. После студената сянка на комунизма, сковала Полша в течение на десетилетия... "Представяте ли си, миналата седмица всички мислеха, че съм на смъртно ложе. Аз също, обаче усещането беше приятно, съвсем безболезнено...", разказва за скорошното си пребиваване в болницата Лем. Посреща ни в своята двуетажна дървена вила в покрайнините на Краков. Здрависваме се и се настаняваме в уютния му кабинет, където висок прозорец се отваря към падащия здрач и бавния танц на снежинките. Наоколо - планини от книги. Четири кученца шарят от стая в стая, под строгия поглед на съпругата на Лем, Барбара. За миг се чувствам като Ийон Тихи, пътешественикът от "Звездните дневници", на посещение у мъдрия космически старик. Тогава Лем се усмихва, кръстосва ръце в скута си и разсейва илюзията. Пред себе си виждам дребничък, уморен възрастен човек с очила. Но дебелите им стъкла не могат да скрият нито блясъка, нито добротата на големите му, светнали очи.


- Действието на първия ви роман, "Болница на преображението", се развива в окупирана Полша, където лекарите се опитват да спасят душевноболните си пациенти от сигурна нацистка екзекуция. Какво ви подтикна да изоставите реалистичната литература в полза на фантастичната?
- Не зная, просто животът разпореди така, не бях го планирал. Явно такива са ми били наклонностите, толкова са ми били способностите. Това, което не желаех, бе да се посвещавам на политически писания - започнах да публикувам в най-мракобесническите сталинистки времена. Но пък никога не съм си поставял за цел да избягам от реалността чак в космоса, така се получи...
- Последната ви издадена книга е "Фиаско", отпреди почти двайсет години. Окончателно ли се отказахте от художествената литература?
- Да, от тринайсет години не се занимавам с художествена литература.
- Защо?
- По време на [комунистическата] окупация на Полша със семейството ми се пренесохме във Виена. Там все още пишех, но щом се завърнахме в независима Полша - към 1989-а или 1990-а - фантастиката престана да ме вълнува, действителността ми стана достатъчно интересна. Вече не беше толкова стерилна, празна, фалшива и тоталитарна като преди. Сега още пиша, но главно статии за списания. Правя го от гледната точка на наблюдател, споделям размислите си за днешния свят. Струва ми се, че времената, в които живеем, са толкова размирни, че вече няма полза от научната фантастика.
- Какво мислите за полетите до Марс?
- Нищо повече от политически проект, продиктуван от ламтежа на Буш да повтори маневрата на Кенеди с пътешествията до Луната. Буш се стреми да си подсигури победата на изборите за втория мандат, мисли си, че по този начин ще си спечели добро име както в Съединените щати, така и по света. Обаче досега само една от всеки четири мисии без екипаж до Марс се е провеждала докрай, три от четири се провалят. Ако американците възнамеряват да летят дотам за по сто милиарда долара на опит и напук на неизбежните аварии, ще трябва да се примирят с идеята, че едно успешно пътуване ще им коства колкото четири. Конгресът със сигурност няма да позволи това да се случи. Пък и на Марс няма нищо любопитно - една пустиня, без въздух и вода.
- А за войната в Ирак?
- Моето мнение е, че трябваше да се тури край на диктатурата на Саддам Хюсеин, но цената се оказа непосилна, неприемлива. Както се казва, пo е лесно да яхнеш тигъра, отколкото да слезеш от него.
- В повечето от вашите произведения проявявате забележително чувство за хумор. Как ви хрумна да си послужите с подобен нетипичен за жанра похват?
- Понеже все пишех за страшни, потресаващи, пълни с насилие неща, беше наложително някак да ги смекча, да поправя вкуса им. Поразен съм от младата полска литература - всички тези произведения, които ми пращат в големи пакети у дома - чета писатели на по двайсет, трийсет години и не намирам нищо забавно у тях. Всичко, което пишат, е толкова смертелно сериозно... Изглежда, когато човек е млад, изпитва някаква нужда да се прави на безкрайно важен.
- В "Звездните дневници" се присмивате над комунистическата система, а, според някои критици, в "Конгрес по футурология" иронизирате капитализма.
- Не е лъжа. Главната трудност обаче е в това да пишеш така, че книгите ти да не загинат, когато загинат режимите. Несъмнено много неща в моето творчество оцеляха след ужасни сътресения, каквото бе падането на комунизма. Сега пък Европейската общност предизвиква дълбоки промени в полската и европейската култура. Както и да е, това, че по-голямата част от моите книги се спасиха, не се дължи на някакво мое предварително намерение. Писах, както можах. Ако книгите ми са надживели радикалната промяна на системата, значи нещо в тях е стигнало отвъд политическата критика, заговорило е направо на човека.
- Бидейки поляк и евреин, вие преживяхте на свой гръб най-лошите утопични кошмари на XX век, нацизма и комунизма. Как виждате близкото си бъдеще под знака на капитализма?
- Никой не знае какво ще бъде бъдещето. Сега за сега, изглежда, че Изтокът набира сила. Китай, например, се превръща във важен център, който в определен момент ще се опре дори на Съединените щати. Освен това, светът е все по-"атомизиран". Свидетели сме на процеси, които не могат нито да се предотвратят, нито да се прикрият. Американците, например, вече не могат да излязат от Ирак. При всички положения обаче няма как да предскажем пътя, по който ще поеме капитализмът - капитализмите са много. Дори Китай разви свой собствен вид, еднопартиен.
- В едно интервю отпреди години казахте, че "литературният пазар е убил литература".
- Така е, Хари Потър е като опиум за масите. В днешно време има много малко голяма литература. Донякъде Пинчън, Сол Белоу... Обаче дори техните имена вече не са новост, а нещо по-свежо е истинска рядкост. По-лесно е да се пишеш поет, сега за това даже не е необходимо да влагаш някакъв смисъл в нещата, които публикуваш.
- Какво мислите за интернет и новите технологии?
- Интернет, както всяка нова технология, има своите плюсове и минуси. Ако на моя секретар му се наложи да се свърже с някого в Холивуд, го прави за пет минути. От друга страна, по електронната поща ни засипват със спам и все още няма начин да го избегнем. На моя секретар му се налага да служи като защитен филтър. Ако не беше той, да съм полудял досега! Имам една полска уеб-страница и една американска, както и много чатове, и не мога всичко да видя, да изчета. Никой няма толкова време. Само едно дете може да се захласне пред планина от шоколад.
- Като читател, какво ви повлия най-много?
- Нищо.
- Имам предвид, когато започвахте да пишете.
- Боже мили! Та аз започнах през 1945-а, това сега е праистория.
- Много се е говорило за приликите и разликите между Лем и Борхес, Итало Калвино, Антъни Бърджес и Торенте Байестер например. Чувствате ли се уютно в тази компания?
- Естествено, защо да не се чувствам уютно? Всеки си работи в своята галактика.
- Има ли други автори, били те съвременни или не, с които бихте се чувствали по-удобно?
- Понастоящем не поддържам задълбочени отношения с други писатели. Повечето от онези, с които поддържах контакт, са вече покойници.
- Много от най-прочутите ви произведения, "Соларис", "Непобедимият", "Глас Господен", съдържат загадки без отговор, непонятни мистерии. Спорил съм с приятели за ваши книги, за "Разследването" например. Според Хесус Урселой ключът към книгата е в един разговор между статистика и полицая. Аз обаче не видях там нищо подобно.
- И аз. То е като на сън: когато сънуваш нещо, и ти самият не знаеш откъде е дошло, как да го разтълкуваш. Става дума за непроницаеми видения. Ако човек можеше да вникне в тях, щеше да напише и съответните обяснения.
- Има други автори, Борхес да речем, които заплитат лабиринти и оставят на повърхността им по някоя пролука, някакво разрешение. Вашите книги, обаче, приличат повече на съвършени лабиринти, такива без шанс за спасение. Иначе казано, с думите на Борхес: не от човека създадени и непредназначени за разгадаване от него.
- Всеки строи лабиринтите, които умее. От друга страна, никога не бих рекъл, че всичките ми книги, написани за петдесет години, имат едно-единствено значение. Всяка от тях се развива и се променя с промяната на пейзажа наоколо.
- Някои описания от вашите творби, например сражението от "Непобедимият", някои картини от "Едем", стигат крайните предели на разказваческото майсторство. Като разказвач вие навлизате в пространства, където не е стъпвал човешки крак. Да речем топографията на планетата от "Соларис"...
- Да, точно затова ме разочароваха екранизациите й. Както последната, на Содърбърг, така и онази на Тарковски. В нито една от двете не бяха показани моите видения. Всеки режисьор е като кон, който упорито тегли колата в своята посока. И това, което прави накрая, е чиста проба недоразумение. Вече не желая да адаптират мои текстове за киното. За да се избягнат нелепиците, трябва да има афинитет, разбиране, духовно единение между писател и режисьор. Американската версия на "Соларис" бе пълен провал. Не исках да снимат филма, но ме увещаха, уж да направели още един опит. Заричаха ми се, че този млад американски режисьор щял да се справи по-добре.
- Като говорим за недоразумения, какво точно се случи с Филип К. Дик?
- Случи се каквото се случи, защото той тогава взимаше силни дози халюциногенни вещества. Написах една статия за неговото творчество и го поканих в Полша, но Дик, ни в клин, ни в ръкав, реши, че аз не съществувам и че всъщност става дума за някакъв изпълком, наречен ЛЕМ, който се опитва да го отвлече и да му причини всевъзможни ужасии... Дик не беше с ума си.
- Във въпросната статия ("Пророк сред шарлатани") твърдяхте, че "Убик" много ви е харесал.
- Да, така е, разбира се.
- Има ли други книги на Дик, освен "Убик", които да ви допадат?
- Той беше много непоследователен писател, имаше някои наистина добри работи и други, които бяха откровено посредствени. Качеството им се менеше според количеството поет наркотик.
- Кои други автори на научна фантастика успяха да ви заинтригуват?
- Дик винаги ми се е струвал най-оригинален от всички.
- Имаше един период, в който задължително постяваха името ви редом с тези на Бредбъри, Кларк и Азимов, като своего рода противовес на англоезичната научна фантастика. Какво ви беше отношението към тях?
- Никакво. За мен руснаците - братята Аркадий и Борис Стругацки - са по-добри.
- В почти всичките ви произведения човешките същества не успяват да се разберат с извънземните... Но и помежду си не успяват. Вярвате ли в невъзможността на общуването?
- Не са само моите произведения. Погледнете политиката - ислямският екстремизъм срещу западния свят, Европа срещу Америка... Американците в Ирак, като деца в пустинята. За какво взаимно разбирателство става дума? Светът днес е прекалено жесток. Вижте това! - казва, и сочи корицата на немско списание с едно от "пластинираните" мъртви тела на Гюнтер фон Хагенс върху нея - Този "доктор Смърт" тръби наляво и надясно, че прави произведения на изкуството от трупове.
- Странно - във вашия сборник "Предисловие" имаше и разказ, фиктивна рецензия за артист, чиито творби са всъщност рентгенови снимки. Действителността май винаги минава границите.
- Да. Човек трябва доста да си поблъска главата, за да си представи с какво още може да го изненада.

Ел Културал, седмично приложение на Ел Мундо, март 2004 г.

Давид Торес
Превела от испански Нева Мичева


или Хари Потър, опиум за масите


Разговор със
Станислав Лем