Консуматори от всички страни, съединявайте се!
Със стачката на работещите в Опел (в средата на октомври т.г.) една реална трагедия - срутването на системата - нахлува в живота ни (и в телевизионните новини). Можем да наблюдаваме на живо една от най-важните промени в Историята на властта: пълното преобръщане на класическата теория на доминацията, така, както е изложена у Макс Вебер - едно преобръщане, което позволява на транснационалните предприятия да увеличат максимално властта си. Средството за натиск на инвеститорите вече не е заплахата от интервенция, от вмешателство, а заплахата от невмешателство, дори от отдръпване. Оттук нататък само едно нещо ще е по-лошо от това да се оставим да ни завладеят мултинационалните компании - това, да не се оставим да ни завладеят.
Тази форма на доминация не се изразява с изпълняването на заповеди, тя се изразява с властта да инвестираш по-изгодно другаде - и, значи, да не направиш нещо, в случая да не инвестираш в досегашното предприятие. Новата власт на големите групировки не се опира, като държавната власт, върху възможността за прибягване до насилие, за да принудиш другите да правят това, което искаш. По тази причина новата власт е много по-гъвкава, защото е независима от мястото и може да се упражнява по целия свят. Възможностите за шантаж, които тя съдържа в себе си, рафинират логиката на икономическите сделки: да казваш "не" винаги и навсякъде, да не инвестираш - и да правиш това, без да си принуден да се обясняваш публично - това е главният лост на властта на действащите лица в световната икономика.
Именно това обяснява растящото недоволство, което предизвикват политиката и демокрацията: тези, които сме избрали, остават безпомощни и объркани на банките на зрителите, докато ключовите решения, които предопределят живота ни - и съществуването ни - се вземат от онези, които не сме избирали.
Канцлерът Шрьодер не е единственият, който обвинява транснационалните групировки в "антипатриотично поведение", това обвинение обаче е абсурдно. То е от друг свят - и още веднъж показва само едно: политически отговорните лица не разбират нито своето, нито нашето положение в съвремието на глобализирания свят.
Големите групировки, като Сименс и БМВ, реализират две трети или три четвърти от оборота си в чужбина - нещо, което е добро за заетостта в чужбина и лошо за заетостта тук, добро за печалбите там, лошо за данъците тук.
Заплахата от безработица в заводите Опел, без да ще, изтъква на преден план абсурдността на националните икономически политики. При тези обстоятелства да викаш политическите ръководители на помощ, в крайна сметка означава да ги молиш да спасяват големите групировки - за да прехвърлят работните си места там, където могат да произвеждат с най-ниски разходи.
Работещите - които се опитват да се бунтуват срещу новия световен ред с изхабеното и даже самоубийствено оръжие на стачката - привличат вниманието ни върху нещо важно. И не бива да се правим, че не го забелязваме. То е, че докато упорстваме да запазим националната гледна точка, няма да можем да разберем света. Защото работещите ще открият по мъчителен начин, че глобалното и локалното са пряко и за веки веков свързани отвъд всякакви крепостни стени и законодателства, издигнати от националната държава. Трябва ни нов поглед, който аз наричам "космополитен поглед", за да разберем явните и значителни промени, които се извършват в сърцевината на нашия ежедневен живот и поставят под въпрос средствата ни за съществуване.
Възможно ли е да има контра-власт на капитала, който действа по глобализиран начин, и каква форма трябва да приеме тя? Да, възможно е - под формата на социално движение, базирано върху "политическия консуматор". Всяко решение да си купиш нещо може винаги и навсякъде да се превърне в бюлетина за гласуване, с която покупателят дава мнението си по политиката на големите групировки. В известен смисъл властта да не инвестираш е еквивалентна на властта да не купуваш, с която разполагат индивидите (но преди всичко транснационалните движения за бойкот). Фаталното за мобилния капитал е, че не съществува никаква стратегия, с кято да се противопостави на нарастващата контра-власт на консуматорите. Даже всевластните световни групировки не могат да уволнят клиентите си. Да заплашваш, че ще прехвърлиш производството в други страни, където консуматорите са още много послушни, е също толкова самоубийствено, колкото и стачката на работещите в Опел. Организирани в транснационални мрежи, консуматорите могат да образуват една мощна контра-власт.
Транснационалните предприятия извличат една голяма част от печалбите си от глобализацията на консумацията, това обаче е тяхната ахилесова пета. Затова не е чудно, че социалните движения успяха да атакуват легитимността на тези печалби и да получат през годините отстъпки по въпросите, засягащи правата на човека, околната среда, социалната сигурност и даже по заетостта, преговаряйки директно с ръководителите на големите групировки.
Държавите - но и общините, синдикатите и работещите - могат да извлекат от това един урок: ако са изолирани, ако действат в рамките на националното, те са безпомощни и изоставени на волята на транснационалните компании. Само ако се обединят и, както големите групи и социалните движения, поемат транснационална насоченост, те могат да си върнат властта. Точно това е тайната на успеха на Европейския съюз: дългосрочното коопериране между държавите не парализира тяхната способност да преговарят, а я увеличава. Нека употребя един парадокс: отказът от суверенитет разширява суверенитета.

Zuddeutsche zeitung
(със съкращения)


Улрих Бек

Улрих Бек (1944) преподава социология в Университета в Мюнхен и в London School of Economics. Автор е на значими книги в сферата на социологията.