Захер-Мазох срещу Дидро

Известен факт е, че Екатерина Велика е била почитателка на Дидро и го е поканила да гостува на Двора. В пиесата на Херлес този факт е доста забавно сюжетно разигран.
Дидро и Лажечников (придворният учен на Екатерина) се състезават за вниманието на кралицата и нейната придворна дама (ръководителка на Руската академия на науките). В състезанието за вниманието на първата дама към науката, философията е само един от аргументите. Само един от многото, защото за дамите основният аргумент е кой от двамата е най-малко скучен. Дидро пише любовно писмо на Катя, придворната дама. Това е забавно. Тя показва писмото на Екатерина и тя решава, че то е адресирано до нея. И това е забавно. Катя подхвърля на Дидро, че Екатерина може да се омъжи за него. Това е още по-забавно, защото Дидро вижда възможност да реализира политическите си идеи за просвещение, за държавно управление и е готов на всичко. Още по-забавно става, когато трябва заради това да се преоблече като мечка...
Николай Поляков е един от най-последователните в тематичния си интерес режисьори.
И през 90-те той упорито продължи да търси израз на различни гледни точки към един проблем, към който проявява дългогодишен интерес. Това е проблемът за политическата власт и отношенията й с изкуството, с интелигенцията, с науката.
Пиесата на Херлес "Дидро в Петербург" е добър избор при подобен устойчив интерес, защото нейният сюжет, както видяхме, е възможност за режисьора да разсъждава върху проблема за властта и науката, да покаже интелигентно как просветеният разум се проваля (не само) в Русия.
Херлес пише пиесата по разказ на Захер-Мазох и тя представлява игрово, забавно преобръщане на просвещенските идеи, забавление с провалите на разума при опитите за въздействие върху политическата власт, иронична игра с философията на Просвещението и идеята за политическо устройство върху принципите на инструменталния разум. Просто вместо Сад срещу Марат, срещу Дидро се изправя Захер-Мазох.
Николай Поляков е разположил спектакъла върху един огромен червен креват, който прилича и на батут, и на манеж. В типичната за него стилистика на знаково-метафоричния театър, той концептуално е разгърнал различните ситуации на забава и гавра на властта с бедния разум и наука, въплътени в Дидро.
Двете дами (Румяна Мерджанска и Росица Огнянова) са по-убедителни от господата в играта. Те показват разглезените дами на властта, без да се престарават, в ясно оформени образи - нуждаещи се от силните усещания на купона, изобретателни в издевателствата над учените и упражняването на властта и секса. При всеки полъх на скука в забавленията с Дидро и Лажечников Екатерина е готова да изпрати Дидро в Сибир.
Представлението обаче в своята протяжност започва да буксува в повтаряемостта на реакциите на действащите на сцената фигури. Възпроизвеждат се едни и същи трикове и жестикулации (особено в мъжките образи) и всичко това тегли силно спектакъла към зоните на скуката. Добре е, че Екатерина е негов персонаж, а не зрител. Току-виж го пратила в Сибир, без да й мигне окото. Слава богу! Просвещението все пак е дало плодове, ако перифразираме заглавието на една друга пиеса.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Дидро в Петербург от Волфганг Херлес. Превод Владко Мурдаров. Режисьор Николай Поляков. Сценография Марина и Виржиния Додови. Музикално оформление Николай Поляков. Участват Румяна Мерджанска, Росица Огнянова, Димитър Мартинов и Борислав Борисов. ДТ-Враца. Гастрол в София на 10 ноември т. г. на сцената на ДСТ.