Аскеер и за драматургия
Вече съобщихме (вж. "Култура", бр. 36, 1.10.2004, с. 2), че навръх своята 15-годишнина фондация "А'Аскеер" прави още една стъпка в развитието си, като учредява ежегодна награда за нова българска драматургия. Това е и поводът за разговора ни с Милен Миланов. Но преди да минем към подробностите около наградата, ми се иска да поговорим за досегашния опит в дейността на фондацията, за равносметките от функционирането на театралните награди "Аскеер", които се превърнаха в най-престижните, най-коментираните, понякога най-оспорваните, но сякаш и най-пожелаваните театрални награди у нас. Попитах и за илюзиите или утопиите, които е имала или има фондацията за ролята, която ще играят наградите в театралния ни процес. Какво значат наградите "Аскеер", а и въобще една награда за даден творец, за раздвижването на пазара на театралния продукт, за провокирането или допълнителното мотивиране на интереса към театъра сред зрителите?

- Не учредяваме наградата във връзка с 15-годишнината на фондацията. Добре разбираш, че юбилейни изблици не са нашият стил. Опитът ни показва, че една награда може да живее и да се развива като устойчива културна емблема само ако е налице адекватна необходимост от нея. Сега решаваме да има награда за нова българска драматургия, защото преценяваме, че ситуацията в националния ни театър е променена. В годините, когато създавахме фондацията, българската драматургия беше, за жалост, отблъсната от театъра, включително от най-важната му част - зрителя...
- Сигурно говориш за новата българска драматургия, защото през тези години класиката ни се поставяше?
- Така е, но трябва да се има предвид и да се отчете процесът. Българската режисура проявяваше силен апетит към класиката ни, пораждан от свойствената й потенция да режисира в степен - доколкото, щом поставяш класическа творба, режисираш и представите за нея от предишни интерпретации. Нещо повече, в диалога си с нашата класическа драматургия режисурата търсеше и успяваше да постигне равнопоставеност, в израз и изказ, със световната класика, включително модерната. Процесът продължава и днес. Несъмнено, подобна среда е важен подтик за появата на съвременни драматургични текстове с художествени качества и авангардна рефлексия, направили ги интересни и за театъра, и за зрителя. Докато преди години излизаха по две-три пиеси на сезон, в последно време се поставят все повече и по-стойностни нови заглавия. Бих казал, че съвременната драматургия добива добрите белези на пазарен продукт.
- Кажи три примера.
- Много са. Но започнем ли да изброяваме, става непълно. По-важното е, че се създават пиеси от различни поколения, естетически и идейни позиции, с многообразни жанрови ориентации. Днес българските драматурзи пишат по-уверено, защото успяват да се осъществят. Театрите сами търсят жанрови разновидности, налице е "стилова търпимост", "разностилова потребност" или дори, да го наречем с израза на Любен Гройс, "организирана еклектика" - реалности, чиито граници редица от новите текстове изпробват. Тази добра еклектичност се приема от постановчиците, а и публиката започна да се парцелира подобаващо. Тя обособява свой ранг, обозначава свои равнища в театралната ценностна система.
- Значи ли това, че в битието на съвременната българска драматургия преходът приключва и влизаме в нормалното?
- Добрата норма в изкуството и в театъра е тази, която, без да пренебрегва модерността, не смята нищо за приключено. Другото предпоставя незадълбоченост и е проява на несвобода. Тъкмо това новият български театър извоюва за културната среда. Освен театъра (като трупа) и освен публиката, има и трета страна - обществената битност. Как се говори за театъра и случващото се в него. От трите неща първите две започнаха да се синхронизират и в определен смисъл да се извисяват. Театърът и публиката в момента са в добър диалог. Но, за жалост, в третата част, в по-широкото, неспециализирано обществено обговаряне на прояви, процеси и стойности, положението е катастрофално. Как можем да постъпим ние, хората, които работят в театъра? Мисля по два начина. Първият е - независимо от това как се пише, колко неграмотно се пише за театъра, колко безлюбовно, ти да продължаваш да работиш за издигането, за излизането му от ямата на битието, на осъзнатата недуховна позиция. Вторият е да предявяваш изисквания към средата, която говори - или, напротив, отбягва да говори - за театъра, и която му влияе, включително с начина, по който сугестира публиката. Важно е да не се отказваме да изискваме театърът да бъде осъзнаван в съзвучие с неговите по-високи послания.
- Как ще стане това? Вие можете да провокирате отразяващите работата ви да пишат по друг начин, но не е сигурно, че ще стане... Живеем във време, когато интересът към театъра не е висок. Това важи изобщо за изкуството, но театърът изпадна съвсем надолу в скалата на интересите на хората. Премиерите на Народния театър преди много години са коментирани на първите страници на ежедневниците. Сега там са крадците, убийците, политиците.
- Ще бъдем неразумни и неполезни, ако си мислим, че подобна практика може да се възстанови. Усилията и занапред най-вече трябва да се хвърлят в правенето на добри спектакли. Те не биха върнали "масите" в салоните, но ще върнат отблъснатите театрално пригодни люде. Културният преход може да трае и десетилетия. Но културното изкривяване не бива да продължава повече от броени години, щом културата е имала здрава основа. У нас културното изкривяване продължи прекалено дълго време, налагайки матрицата на лековати прочити.
- В тази ситуация какво място заемат наградите "Аскеер", защото очевидно те са ефективно средство да се предизвика публичният интерес към театъра?
- Наградите "Аскеер" са отговор на тази ситуация. Погледнато аналитично, те имат два живота. Единият е чисто съсловен - как тези награди се приемат и как се отразяват на работата на съсловието. Очевидно, отразяват се добре, но не съм аз човекът, който трябва да коментира. И другият живот на "Аскеер" е категоричното поставяне на театъра като общност - с актьорите, режисьорите, театроведите, композиторите, сценографите, а сега и драматурзите - в по-висока обществена видимост. И то предметна видимост. Моделът "Аскеер", който създадохме, не бе порив към подражание на готови чужди образци, макар и донякъде в структурата и ритуалността да почерпи идея от световно най-утвърдения формат; той бе реакция. Първите отличия присъдихме през годините, когато творците (те не бяха само артисти) осъзнаха, че са низвергнати, че са станали професионално незначими. Те слязоха в градацията на обществените ценности със степени, не с места. Лично аз го усетих като бедствие, поразило духа. Тогава "Аскеер" успя рязко да изведе едни до вчера гиганти на духовността, а днес - убити от социума хора, на топа на общественото внимание, под блясъка на прожекторите и цялото съсловие да им се поклони, да празнува в навечерието на 24 май... Привилегията да честваш, да възнаграждаваш колеги - не само като професионален познавач и ценител, а и един от тях... - тази привилегия на артистите от фондация "А'Аскеер" на Военния театър силно укрепи надеждата, че изкуството днес и у нас може да надделява чрез своите физически, духовни, нравствени измерения и широко да се социализира.
- Неслучайно всичко започна като вътрешносъсловен празник, а сега стана очаквано национално събитие.
- Никога не сме правили сами този празник. Казано алегорично, дано не и претенциозно, ние само "обслужваме" празника, подобно духовен храм. Всички усещаме как неговият ръст и телесност се уголемяват, независимо от лошата способност на времето да превръща събитията в навик. Наблюдаваме как театърът сам излъчва от вътрешноприсъщата си воля за събитие енергията, на 23 май, да бъде събитие отвъд кръга на посветените и просветените. Да, с вдъхновено съпричастие влагаме сериозни организационни и творчески усилия, осигуряваме финансови средства (благодарение на спомоществователи с радетелско чувство към културата), за да подготвим спектакъла и галавечерта, когато Военният театър се превръща в средоточие и изразител на общността. Ала по-важни са посланията. "Аскеер", разбира се, е един от изразителите, един от гласовете на съсловието. И държим на отликата. Мотивацията и подходът ни са различни. "Аскеер" е инсайдерска награда: правещите театър отличават правещите театър. Неговата особена ценност е, че залага на множествеността от естетически гледни точки, вградени чрез гласовете на целия творчески състав във всяка номинация от 11-те категории.
- Как се вгражда новата ви награда за драматургия в описаната стратегия? Награждаването у нас играе ли някаква стимулираща, мотивираща роля или остава случка, която не се отразява върху работата, върху развитието на даден творец или театър?
- Наградата "Аскеер" несъмнено се отразява като важен положителен стимул както на отделния творец - безчет са примерите, така и на театралния процес като цяло. Свидетели сме как през годините театрални трупи, които поради конюнктурата живееха с понижено самочувствие, започнаха да работят по-вдъхновено, да развиват забелязани и поощрени от нас линии на новаторство. Някои от тях отличихме нееднократно. Такива са фактите.
- Театрите във Варна, Смолян, Ловеч, Пловдив и други потвърждават казаното...
- Новата ни наградна категория се роди по естествен начин, като досегашните - истинската заслуга за раждането й принадлежи на самите драматурзи. Моите наблюдения са, че тя е резултат от успешното съчленяване между естетическото възмогване и натиск, който новата българска драматургия - в продуктивно взаимодействие с режисьори, актьори, композитори, сценографи - оказва, все по-ясно доловимо през последните години, върху националния културен живот. За мен е вън от съмнение, че драматургичният "Аскеер" припознава още една обективност: необходимостта от оцелостяване на процесите в театъра. Защото в живота ни - добре знаем - има събития, които се случват, и такива, които се казват. И нерядко тези, които се случват, ако никой не ги казва, започват да линеят, да отмират. В полза на безличието или на одиозната натрапеност. Новата българска драматургия заслужава да бъде чествана, да има своя инсайдерска награда: драматурзи да отсъждат какво е най-доброто в драматургията. Наградата ще се основава на следните правила. Тя е равнопоставена на другите категории "Аскеер". Обект на разглеждане са нови български пиеси, поставени за първи път на професионална сцена през сезона (от април до април); драматизации не се разглеждат; журито няма председател и вотът на всеки негов член е равностоен. Членове на Учредителното жури са всички, по наша преценка, представителни за българската драматургия днес автори. Това са творци на жанра от различни поколения, присъстващи активно в театралния афиш, ярки индивидуалисти, личности със сериозна драматургическа история и типични новатори. Съставът на журито е отворен за нови имена, които несъмнено в бъдеще ще се наложат. И тъй като драматургията е жанр с особена писмовна битност (тя няма чистата четивност на другите текстове, а опосредствана - през прочита на режисьора, през интерпретацията на актьора, през възприятията на публиката), тя предполага и по-широко, внимателно обглеждане. Ето защо в Учредителното жури присъстват, макар и ограничен брой, театроведи и ядро от културолози, притежаващи ерудитския капацитет да преценяват стойностите и от позицията на по-специализиран контекст - от гледище на обществено-историческите процеси, историята на театъра, философията, естетиката, развитието на словесността... Такъв състав на журито съответства на особено ценния принцип на фондацията за множественост на оценъчните гледни точки. На нашата покана се отзоваха и приветстваха учредяването на категорията за драматургия "Аскеер" като събитие в културния ни живот, следните писатели и интелектуалци: проф. Богдан Богданов, акад. Вера Мутафчиева, проф. Георги Каприев, доц. Георги Лозанов, проф. Ивайло Знеполски; Ана Топалджикова, Боян Папазов, Георги Господинов, Георги Данаилов, Елин Рахнев, Емил Бонев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, Кирил Топалов, Кольо Георгиев, Константин Илиев, Недялко Йорданов, Панчо Панчев, Петър Маринков, Пламен Дойнов, Рада Москова, Стефан Цанев, Теодора Димова, Христо Бойчев, Юрий Дачев, Яна Добрева; Димитър Чернев, доц. Калина Стефанова, Никола Вандов. На всички тях сърдечно благодарим. И на добър час!
- Как ще работи журито?
- Фондацията ще има грижата да получи и да осигури на всеки член на журито текстовете на новопоставените през сезона заглавия. Това интервю е и любезна покана към театрите да ни ги изпращат своевременно, в електронен вид. (Специално благодаря на вестник "Култура" за предоставената възможност!) Журито, в началото на април, на свое заседание ще обсъди и ще номинира с тайно гласуване три заглавия. Както и номинациите от другите категории, те ще бъдат огласени на специална пресконференция. На 23 май журито, отново с тайно гласуване, ще избере, от трите номинации, носителя на "Аскеер" за нова българска драматургия.
- В началото те питах за илюзиите на една награда....
- Те са същите като илюзиите на критиката, ако мога да ти отговоря "с намигване". Каква по-голяма "илюзия" и "утопия" от надеждата, че изкуството е възможността да казваш повече от това, което нещата са. Все пак добрият старт е илюзорният. Ще бъда безкрайно щастлив, ако някой ден срещу мен се изправи човек, на чието мнение държа, и ми каже, че се занимаваме с илюзии.

29 септември - 18 ноември 2004

Разговора води Никола Вандов



Разговор с
актьора Милен Миланов, председател на фондация А'Аскеер