Хана - между да и не

Не можем да сбъркаме в това, че тези разкази са писани в Америка. Не само защото те настояват - и тематично, и езиково, и в употребата на понятия, които са част от американската всекидневна култура. Може би в това е прицелен рецептивният ефект на тяхното появяване, в тази двойна трансгресия на внушението върху различни читателски публики - умерен момент на екзотика във всяка от двете посоки. За да не гадаем как и доколко са били посрещнати Там, нека да кажа как виждам мястото им в българската литература.
Преди всичко - вписани в общата вълна на разкрепостяване и алтернативни белетристични стратегии от последните петнайсетина години. Книжката с обем 100 страници е съставена от десет разказа, доста неравномерни в степента на художествената им сполученост. Най-интересната част е хипотетичната цялост на първите шест разказа, обединени около образа на Хана - млада американка от горната средна класа, т.е. достатъчно богата, за да си позволи постмодерни психични проблеми. Като например мечтата за виртуален секс с Жиголо Джо от "Изкуствен интелект". Или странната транссексуална връзка с богатия Айвън, бивш Иван от Пловдив в тоталитарна България. Или пък да бъде зомби. В този цикъл (мъчно ми е за недоузрялата възможност да се направи цялата книжка около съградената образно-тематична линия, като се прибавят нови проблемни и стилистични посоки; потенциалът е вътре; идеята е чудесна, но недовършена...) наистина има оригинални хрумвания и алтернативни попадения. Например проговорилият свят на домашните вещи; човешките отношения, "видени и чути" през интелекта на една телефонна слушалка; гласовете на мравките - целият опит да се надхвърли нормално-баналното през някакви маргинални опции на преценка и видимост. Страмежът към нестандартна психологическа характеристика на героинята Хана също заслужава внимание, заедно с опита да се изгради реторически овладян, понякога дори минималистичен изобразителен стил.
На този фон не прави никак добро впечатление правописната небрежност на книгата, най-вероятно (вече традиционната) липса на коректорска (но къде е редакторът?) работа. Срещат се правописни грешки, наричани "груби" в кандидатстудентските съчинения (например превъплащения, учавствал, 26-27), а проблемът със запетайките, особено в местата със сложен синтаксис, взема размери до четири грешки на изречение. Въпреки това "НеХана" представлява заявка за участие в изграждането на Нова българска белетристика. Оставаме с надеждата, че следващата книга на Милена Фучеджиева ще бъде по-цялостна, по-единна, с повече вяра и настояване върху собствените оригинални идеи.

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Милена Фучеджиева. НеХана. Разкази. Издателство Сиела, С., 2004