Наслагване - изложба на Борис Колев
Изкуството е ценно, защото ни измъква оттук.
Фернанду Песоа

Представените от Борис Колев (р. 1970 г.) живописни платна в СГХГ са само част от неговата експозиция. Останалото? То е някъде, по-дълбоко, и вече не само от очите зависи да бъде видяно. Материалното, или по-скоро материализираното под формата на живописни платна, неминуемо плаща своя данък на реалността. То съвсем не е мечтата, към която Борис Колев се стреми. То е всеки път различно, въпреки че е обединено от един поглед. Винаги е преходно, макар да е облечено в устойчивата дреха на платното и боите. Докато онзи, мечтаният образ, е устойчив, неизменен, нематериален, вечен. Затова не може да бъде пресъздаден с несъвършените материи, с които разполага художникът. Което съвсем не означава, че той се отказва. И не се отказва, не защото трудността е предизвикателство, а защото не може да не чувства, че такъв идеален образ е неподвластен нам. Може би точно тук се крие тайната на твореца - да се стреми към непостижимото, дори и ясно осъзнавайки го като невъзможно. Съвършенството е неизменно и вечно, а на нас тук не ни е съдено да бъдем такива. Може би в един друг, следващ свят. Може би. Но пък и тук нищо не ни пречи да опитваме да го докоснем. Да намерим своята форма на мечтание за него, тъй като самата мечта ни доближава до съвършенството.
Картините, които Борис рисува, са такова мечтание. Те са живопис с един цвят. Картини, залагащи не на силата на усещането, а на осъзнаването! Те разказват своите притчи за свят без богове, без хора, без първопричини, или по-скоро свят, в който всички те са едно. Свят на тайнство извън битието, на връзка между вече забравеното и още неопознатото, между отиването и завръщането. Но това, което виждаме, не са, както сме свикнали да казваме, части от художника, които той ни разкрива с живописта си. Това са части от самите нас, благосклонно доведени до съзнанието ни от виждащия по друг начин. Защото неспокойното око вижда повече. А неспокойният дух е воден от упорството да прави, да търси, да открива. Той е устремен към себе си и в същото време е като шут, комуто всичко е позволено в царския дворец и току поклаща главата си, за да звъннат окачените по шапката му звънчета и да ни върнат в реалността, която сме така склонни не да забравяме, а да прекрояваме и нагаждаме според собствените си несъвършени мерки.
Тази изложба е свят, съществуващ в неподдаващо се на дефиниране пространство. Трябва да признаем, че не е лесно да се влезе в него. Причината, обаче, не е в чисто формалното решение, а в търсенето на онази тънка граница , в която се докосват видимото и същността. Този свят никога не би се изпречил агресивно пред нас, но след като, дори за кратко се преселим там, сами признаваме, че сме имали нужда от точно такъв контакт. Картините от него са повече от реалност - те са свързване на разум и емоция в материална обвивка. Всеки от нас вижда в тях това, за което е подготвен и в крайна сметка което е той самият. Трябва само умът ни да не е уморен, и не очите, а сърцето да е отворено. И тогава видимото ни се подчинява.
"Наслагване" - самото понятие предполага наслояването на пластове, тоест натрупването на време за тяхното появяване. Истинският художник е наясно, че изкуството не само изисква много енергия и усилия, а се нуждае преди всичко от време. Борис Колев се радва на необходимото му време за вътрешното развитие и е благодарен за това, че не напредва по-бързо. Понеже за него целта е една - да ни накара да мислим с вълненията си и да чувстваме с мисълта си.

Николай Бошев