Международно ателие
за фото- и видеодокументалистика

Замислено като търсене на пресечени точки между документалната кинематография и социалните науки, Международното ателие "Визуални пътища пред интеркултурния диалог" се състоя за пръв път от 11 до 14 ноември в Цигов чарк. То беше организирано от Фондация "Критика и Хуманизъм" с финансовата подкрепа на Швейцарската културна програма "ПроХелвеция" и съдействието на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и "Проксарфилм". Интеркултурният диалог протече не толкова в срещата между балкански/европейски култури, колкото в срещата между две професионални гилдии. В нея документалната кинематография и социалните науки проявиха професионалните си парадигми, споделиха подходите и техниките си и се подложиха на критически поглед отвън.
Докладите на Владислав Икономов и Емилия Стоева засегнаха проблема за ролята на режисьора и оператора при конструирането на визуалния документ. По линията на противопоставянето игрално-документално кино те определиха задачата на видеодокументалистиката като "регистрация на видимия свят", а ролята на документалиста - като "режисьор, който наблюдава, а не контролира" заснетото явление. Възникна въпросът доколко е оправдана и методологически коректна тази презумпция за безпристрастност.
Тръгвайки от признанието, че "обективът като симулация на човешка гледна точка не е обективен" (Икономов) и че всеки творчески акт на регистриране на действителността по неизбежност има своите предварителни очаквания, теза или най-малкото тема, анализът на проблема за предубедеността изкристализира в изказването на Деян Деянов: "ние винаги сме теоретично виновни и трябва да поемем отговорност за това; изкуплението на тази вина е многообразието на гледни точки и кадри".
В дискусиите към етнографските и документални филми на участниците проблемът за достоверността на визуалния документ беше преформулиран като въпрос за чистотата на визуалните данни - когато те са естетизирани ("Салаш" на Георге Шфайтер, Румъния), когато са представени за целите на рекламата или рекорда ("С велосипеди към Монблан" на Александър Илиев), когато са постигнати чрез възстановка или симулация на събитието ("Човешки празници" с оператор Емилия Стоева).
От гледна точка на социалните науки, обаче, активното взаимодействие на документиращия с документираното събитие е легитимна изходна точка на изследване. Подходът на деконструиране на предварителните очаквания беше демонстриран в представянето на френския екип (Николас Хацфелд, Ален Мишел, Гуенаел Рот) с проекта "Когато Годар и Мал филмират поточната линия". Изследването показа как операторските техники могат да деформират образа на действителността, но не и да скрият нейното съдържание.
Документалната манипулация като изходна точка на деконструкцията на документираната действителност беше предмет и на изследването на Института за критически социални изследвания (представен от Деян Деянов, Тодор Петков, Нина Николова и Светлана Събева) върху кинопрегледите в периода 1940-1970 г., реализирано с подкрепата на Фонд "Научни изследвания" към МОН. Като част от този проект беше представена тематичната серия "Вождовете на социализма". Анализът й, определен от Събева и Николова като "политестетика на монтажа", демонстрира как в създадени с идеологически цели визуални документи се постига "симбиоза между предфилмова и филмова реалност", при която документът се разполага във вече създадена смислова среда и усилва нейните легитимиращи актове.
Употребата на визуални материали в социалните изследвания беше онагледена във филма върху иновативното предприемачество в Македония на Деян Пендев (Македония) и във видеоматериала върху практиката в една лаборатория на Иван Чалъков. В програмата на ателието участваха още Зафер Йозден (Турция), който представи тенденциите в развитието на турското документално кино, Меглена Златкова и Елица Станоева, чиито доклади бяха включени в сесията "Визуални изследвания на града".

Елица Станоева