Дилетант: възможностите на кавичките
"Декоративният" роман на Чавдар Мутафов съдържа 6 разговора между Дилетанта и Дамата, пропорционално разпределени по два във всяка от трите му части ("Възможности"). Настоящият опит върху "Дилетант" тръгва от следната наглед незначителна графична особеност на тези диалогични отрязъци: репликите на единия участник са въведени с тире, а на другия са оградени в кавички.
Според българската правописна норма тирето и кавичките обозначават различен тип словесно присъствие на субекта в текста. Най-общо тирето (на нов ред) е маркер на някакво казване, явяващо се част от размяна на реплики, от диалог; затова и очакването е след него да следва друго, ответно тире на нов ред. По времето на Чавдар Мутафов и тирето, и кавичките функционират като маркер за пряка реч, но нормата върви към тяхното диференциране. В "Пълен български правописен речник", С., 1931 г., е казано: "Черта се поставя... пред думите на лица, когато се разговарят." Съответно кавичките са знак за "помисляне", за т.нар. вътрешна реч. В този смисъл тирето имплицира (огласена) обърнатост към другия, екстровертност, активност, а кавичките - (мълчалива) затвореност в себе си, интровертност, пасивност. Доколкото в центъра на "Дилетант" е поставен едноименният герой като носител на активното мъжко начало, нелишено от ницшеанска подплънка, бихме очаквали тирето да е тъкмо негов атрибут. Но на практика не е така. Въоръжена с тире, заговаряща, се оказва първо Дамата. Трите части на романа всъщност проиграват различни варианти на взаимно отнасяне на двамата протагонисти, които не са индивидуализирани образи на мъж и жена, а изобразяват идеята за мъжа и идеята за жената. Техните словесни схватки са екземпларни, подчинени на модното тогава схващане за войната между половете.
Редуването на различен тип препинация при размяна на реплики, появата на кавички там, където се очаква тире, поставя под въпрос възможността за комуникация: единият говори (на глас), а другият мисли (наум). Пунктуационната асиметрия може да се разчете и като знак за различния онтологичен статус на героите в рамките на фикционалния свят: единият като персонифициран вътрешен глас на другия. Проследяването на употребата на кавичките и тиретата докрая дава възможност да се уловят размените, травестиите, преливанията между двамата протагонисти, при които родът (полът) се оказва колкото "декоративно" (на места и агресивно) преекспониран, толкова и проблематизиран.

Биляна Курташева